Смъртта е като финален акорд от симфония – ако си свършил добра работа, няма от какво да се страхуваш.
Клаудио Абадо е един от легендарните диригенти на 20 век. Оставя богата биография като диригент или ръководител в най-големите оркестри в света – Виенската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Берлинската филхармония, миланската Ла Скала…
80-годишен и до последно на подиума(макар и все по-рядко), днес, 20 януари, си отиде Клаудио Абадо.
Известен e с благия си нрав и добро отношение за музикантите, с които е работил, а за публиката – с изпълненията основно на Густав Малер, Пьотр Илич Чайковски и Лудвиг Бетовен, но и куп други романтици и модерни композитори. Не се вписва в клишето за "лудия диригент", който избухва постоянно по време на репетиции, а е съвсем приятелски настроен към своя оркестър и успява да извлече най-нежното от една композиция. Голямо влияние му оказва доста грубият с оркестрантите Тосканини, когото гледа като млад на репетиции. Сам изтъква, че много по приятен му е контрапунктът на Тосканини – немецът Вилхелм Фуртвенглер.
снимка: Лондонски симфоничен оркестър
цитат в началото: Клаудио Абадо, 1999
За автора
