Пътят към голямата политика…

През последните няколко дни всички медии обявиха намерението на популярния журналист Николай Бареков да влезе в голямата политика. Дори вече има регистрирано гражданско сдружение наречено „България без цензура“.

Трудно е да останем безмълвни, след като научихме намеренията на провокативния журналист. Разбира се, той не страда от липса на самочувствие, а това е основно изискване, за да се направи такава крачка. И въпреки това високата самооценка не е достатъчна. Биографията и публичния образ на Бареков ярко се набива в очите на обществеността и тя отново започва да сипе крайни квалификации по негов адрес.

В университетските аудитории ни учиха, че израстването на едно „обществено животно“ до „политическо животно“, е дълъг и опознавателно-обучителн процес, в който човекът трупа опит и знания, до момента, в който не е съзрял достатъчно, за да навлезе в политиката.

policy_1

Лошото, в този дълъг процес на „политическо съзряване“ е, че е много трудно човек да остане некомпрометиран. Такъв е и случаят с Бареков, който освен всичко, е изминал своя път пред обективите на камерите. За никого не е тайна, че той „слугинстваше“ на определен политически кръг, а през последните месеци демонстрира арогантност и напълно отрича предишните си разбирания.

В този връзка ние си задаваме няколко важни въпроса:

  1. До колко позволява журналистическата етика да се изразяват политически пристрастия?
  2. Искаме ли хора в политиката които вече са се компрометирали по един или друг начин?
  3. И до колко сме склонни да прощаваме „човешките“ грешки на обществениците по пътя на тяхното политическо съзряване?

 

Вярно е, че политиците преди всичко са хора и като всяко човешко същество, допускат грешки. Всеки, особено през младежките си години, е бил емоционален и на моменти безразсъден, но до колко можем да подминем с лека ръка?

politics

Отговорите на тези въпроси всеки може да си даде сам. А постулатите на демокрацията позволяват на гражданите (без изключение) да се кандидатират за спечелването на „народната любов“, а доколко ще я получат – е въпрос на личен избор.

Само, ми се струва, че обществото се е уморило от познатите лица – политици, журналисти, политолози, социолози и всякакъв род мислители, а амбициите на пловдивчанина „да смаже конкуренцията“ едва ли ще бъде толкова лесна задача, дори и с неговата телевизионна популярност.

Обществото ни тепърва започва да се събужда и да се образова политически и оттук нататък политическите фигури ще бъдат избирани по все по-високи критерии… или поне се надяваме!

 

 

Вашият коментар