Днес отбелязваме един от най-светлите и важни празници в християнската религия. Освен познатото ни наименование Бъдни вечер, празникът се нарича и по други начини в различните краища на България – Малка Коледа, Мали Божич, Крачун, Суха Коледа, Наядка и други.
Официално е прието, че именно в полунощ пламнала Витлеемската звезда, която предвещала раждането на Иисус Христос. Дали датата е точна е въпрос, върху който историците спорят от десетилетия, но това ще оставим за друг разговор.
В този ще разгледаме как се сблъскват традициите с модерното и си взаимодействат. По-малко познат от обществото обред (или по-скоро позабравен) е Бъдникът – отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво, което гори в огнището през цялата нощ. Вярванията налагат, че то се реже не от кой да е, а от младия момък на семейството. А ако семейството нямало момче, може да е и близък съсед или левент, който е почитан в цялото село. Когато се върнел, пременен в най-новите си дрехи, цялото семейство го посрещало. Момъкът питал: „Славите ли Млада Бога?“, а насреща трябвало да получи отговора: „Славим го“. След това благославял къщата и стопаните и влизал с дървото. В долния му край се издълбавала дупка, която се пълнела с дървено масло, тамян и восък. Отворът запушвали с клин, след което го поставяли в камината.
По Бъдникът се извършвали предсказания. Легендите говорят, че заради него на трапезата прииждали и мъртвите предци на фамилията, дори Божията Майка. Пепелта пък вместо да се хвърли, се използвала за ограждане на нивата или за добавка към семето, за да пази от зли сили.
В наши дни тази традиция не се изпълнява или не масово. За сметка на това може да си поръчаш Дядо Коледа и Снежанка директно у дома. Подобна услуга предлага театрална къща „Шарж“, състояща се от актьорите Захарина Тонева и Георги Димов. Канят ги в цяла България, но към момента са съсредоточили дейността си в Пловдив.
„Предимството на това Дядо Коледа и Снежанка да ти дойдат на крака вкъщи е, че преживяването за самото семейство става много по-лично. Едно е, когато отидеш при цяла група в детска градина или училище, а друго – когато е индивидуално. Когато се раздават подаръци или пожелания само на теб и твоите близки. Когато си приказвате, припомняте си посещението от миналата година. Имаме поръчки, при които Снежанка отива по-рано в дома, за да подготви децата за посрещането на Дядо Коледа. Докато го чакат, изработват картички или украса, учи ги на нови неща. Така магията става по-истинска, децата вярват много повече в брадатия старец и силно се вълнуват от срещата. А тя винаги минава хумористично, тъй като това са шеговити герои, които се закачат с хората“, коментират от театралната къща.
За възрастните пък има опция да се превърнат в куриери, които разнасят подаръците по фирмени събития. А за българите в чужбина са направили вариант и за онлайн среща.
В кулинарно отношение се опитваме да спазваме няколко основни правила, сред които ястията да са постни и нечетен брой (най-малко 7, най-много 11). В трапезата на Бъдни вечер преобладават добре познати ястия, като питка, пълнени чушки, сърмички, ошав, орехи, тиквеник, боб и други.
Традиционни рецепти ни разказва по-подробно Донка Салиева от Старо Железаре – част от „Дома на традициите“, майстор на старожелезарската сол и на погачи. Донка ни споделя, че в селото има невероятен джоджен и жито, за които ще говорим по-долу.
„При нас житото се прави по два начина – традиционен и на каша. Аз лично го правя по първия. Сварявам житото на тих огън (готвя на дърва) и го изплаквам през гевгира, за да падне нишестето. Разстилам го в тава и го оставям да съхне през нощта. На следващия ден го разбърквам с малко сол на вкус и чукани орехи. След това счуквам 5-6 обикновени бисквити и ги поръсвам отгоре, заедно с едра захар. Нарочно не слагам пудра захар, защото тя става на буци. По желание, в сместа може да се настърже и малко лимонова кора за аромат.
Кашата пък е интересна, защото едно време е била сватбарски десерт. Тогава житото се вари до разпукване, след което се добавя сол и захар на вкус. В един тиган се запържва супена лъжица олио и супена лъжица брашно. Брашното е много по-вкусно и хубаво от нишестето, затова предпочитаме него. Запържва се до карамелизиране, след което се изсипва в тенджерата, в която трябва да е останала около един пръст течност. Получава се нещо като ашуре. Ще разберете, че е готово, след като се сгъсти. Чак накрая, след като кашата изстине, се добавят орехи, за да не се сварят“.
С Донка си поговорихме и за любимите на всички ни зелеви сърми. За да си оближете пръстите, в Старо Железаре запържват ориза в тиган с олио, пресен лук, магданоз, кервиз, малко червена чушка (сладка), кимион, половин настърган морков, джоджен, а накрая и сладък червен пипер. Порциите ориз-вода са 1 към 2. Когато плънката изстине, с нея се пълнят и навиват сърмичните. Накрая се варят, а не печат, защото зелето е солено и има нужда от повече обработка.
„Не на последно място е и старият фасул на гъсто. Аз харесвам бял боб, затова използвам него. Сварявам го в тенджера. В тава слагам олио, пресен лук, морков, джоджен, кервиз, може и стар лук, червен пипер и две супени лъжици брашно. Запържвам всичко и изсипвам вече сварения фасул, както и малко от бульона, получен при варенето. Всичко това се пече във фурната до сгъстяване. Вкусът е невероятен“, разказва тя.
В днешни дни някои шеф готвачи, практикуващи гурме стила, използват базата на традиционните ястия и ги видоизменят, превръщайки ги в по-красиви за окото или заменяйки някоя друга съставка, за да внесат модернизъм. Но без значение изменението на начина на празнуване, в основата на празника винаги стои едно и също – да сме по-добри и да сме заедно.
За автора
