Един Измислячус, 17 животни и Петя Кокудева провокираха въображението на пловдивските деца

Петя Кокудева е известен писател, сценарист и журналист. Има издадени книги както за деца, така и възрастни. Като част от програмата на фестивала „Пловдив чете“,тя проведе книжна работилница за най-малките и ги запозна с новата си книга „Юху – Буху – Измислячус“ на издателство „Жанет 45“ с рисунките на Ния Мечкурева.   

В началото досадната и влюбчива жаба се представи преди своята авторка, защото бързаше да се запознае с децата на Пловдив. „Ква- ква“ – Кокудева покани дете от зрителите за преводач. „Какво е филология – попита Петя – Това човек, който обича езиците и отива да студенстства като филолог. После допълни: „Между другото, това е много важно, което прави тя и посочи детето – мълчи и мисли. Преводачите точно така работят – не превеждат веднага.“

Когато жабата си тръгна, авторката сподели защо е нарекла своята книга „Юху – Буху – Измислячус“. „На мен ми прилича на фокус – мокус – препаратус и съм я нарекла така, защото смятам литературата за една такава тенджера с магийки. Затова си нося един черпак. Значи, измислячус е, когато искате да измислите нещо и разбърквате мислите и фантазиите в главата си и се получава нещо ново. Трябва ви нещо да си развивате въображението. Всичко, което е там, като мисли и убеждения се размества, разбърква се, както мебелите вкъщи и се получава нова атмосфера. Сега ще ви покажа как, като си разбърквам мислите с черпака, се получава едно животно.“

И тук се появи кравата, която току що е спечелила от лотарията. Кравата зададе своята загадка, която децата разрешиха с много въображение и измислячос.

За следващото животно, пингвина, Петя Кокудева се притесни, че може да не успее да прочете стихчето и затова разказа история от своето детство, с която мотивира малките зрители да не се разочароват от неуспехите си при четенето на книжки.    

„Не случайно пингвинът живее сред късове лед

тук дошъл е с хитра идея и с един грамадански пакет

пълен с хиляди малки буркани – мармалади, сладка и пчелен мед.

С лед разбърква ги, докато стане артактически сладолед.

Често с него преяжда пингвина затова се клатушка тъй смешно.

Някой кораб когато намине му доставя бурканчета спешно.“

Пингвинът пък представи своя любим предмет – мелничка за орехи, която се оказа вълшебна и може да мели всичко.  

После долетя кълвачът сдобрител. „Всички сте чували как кълвачите чукат по дърветата. И аз с моите измислячос реших, че кълвачът тропа по вратите на сърдитите бухали и иска да се сдобрят – това му е професията.“ Понеже много често му се налага да сдобрява бухали, които са чужденци, кълвачът представи на децата една игра, в която се използва гласов преводач за бухали. „Да преведем от български език на китайски език думата спокойно. Защото хората, като не са спокойни, им е трудно да се сдобрят. Трябва първо да им кажем да са спокойни. Пишем спокойно на български език. Сега научихме как, когато някой се скара, бухал или човек, вие можете с гласовия преводач и на непознат език да помагате.“

После се появи спящия мечок и Петя Кокудева покани малките зрители да участват в трудна задача с един чорап, с която те се спарвиха отново с много въобръжение. Измислячус показа и играта на асоциации на луната от кюфтета. След това децата трябваше да помогнат на куче – детектив да измисли име на своята детективска агенция. Децата пред Жълтата палатка предлагаха различни имена, като накрая единодушно избраха най-сполучливото. Долетя и бухалът, който чака падаща звезда и всяко дете получи изненада от пълния буркан с желания.

Преди да започне работилницата, зададох на Петя Кокудева три въпроса.

Освен детски книги, имате издадена книга за възрастни читатели. Разкажете как започнахте да пишете за децата?

За мен беше необичайно и неочаквано, защото аз от малка пишех. Само че пишех неща по-кахърни, както казваме в Родопите. Обаче никога не съм се чувствала в свои води в по-сериозните текстове. Осъзнавах, че искам да е нещо по-ведро и лека-полека си преработих стихотворенията, които пишех, докато не се породи един образ на същество от първата ми детска книга „Питанки“. В нея имаше тъга, но и нишка с чувство за хумор. Когато написах тази книга се почувствах по-естествено в текстовете. И така започнах да се срещам с деца на живо и се затвърди усещането, че с тях се чувствам на място. Писането за деца за мен е някакъв път, който се разкри, а не бързо прозрение.  

Какво е различното в новата книжка „Юху – Буху – Измислячус“ за Петя Кокудева?

Винаги съм искала да напиша книга само с животни, нямам такава досега. С много и различни животни – в книгата са седемнадесет различни. Защото, като дете исках само такива книги да ми четат. Различното е, че може би е най-детската ми книга. Много често през годините съм чела и разигравала тези стихотворения, най-често в първи клас или в детската градина. Тази книжка е следствие от един дълъг процес на срещи и съм забелязала, че децата имат интерес и се въвличат в игрите с тези животни.

Какво е за вас „Пловдив чете“?

Постоянстване в създаването на смисъл.  Не е просто от време на време тук-там. Всеки от нас се опитва да създава смисъл, но „Пловдив чете“ всяка година инвестират много усилия. Месеци преди да го има фестивала. Постоянство, освен нещо смислено е и консистентно.

Литературният фестивал „Пловдив чете“ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

Автор: Таня Йорданова

Фото: Владислав Христов

Вашият коментар