Една приказна алтернатива за зимните празници

От една година насам съществува Каяк клуб Свищов, създаден с идеята да възстанови традициите на гребните спортове и да даде алтернатива за смислени занимания, особено на подрастващите. Екипът цели да възпитава любов към природата и да помага на хората да контактуват помежду си в приятна атмосфера.

Обиколките с каяк се организират с професионалисти и минават по красивите водни пътеки на Дунав. Маршрутите разкриват динамична природа във всеки сезон. Дори зимата. Особено зимата. Предлагаме ви за зимните празници да излезете от града и да се докосне до преживяването на Севера.

Мария и Радослав разказват за приятните емоции и плюсовите причини да си подарим една приказна разходка.

Какви турове правите, по какви маршрути?

През изминалото лято най-голям интерес имаше към приключенията по Янтра. В долното си течение реката е много добра за разходка с каяк. Съчетанието между цветни поляни, вековни дървета, надвесени над реката причудливи скали и разчупен релеф прави реката интересна. В края на тура се вливаме в река Дунав. Съчетаването на двете реки в един тур е атрактивно за хората. Като отворихме дума за Дунав – там най-често гребем. Вариантите са много: обиколка на остров Вардим; еднодневно спускане от Белене до Свищов; двудневно спускане от Никопол до Свищов с нощувка на някой от множеството дунавски острови; двудневна разходка по водите на язовир Александър Стамболийски и др. Край Свищов са първият и третият по големина български острови – Персин и Вардим. В близост се намират още островите Градина, Лакът, Палец, Милка, Магареца, Батин и още куп безименни по-малки острови. При ниско ниво на реката се откриват приказни пясъчни острови буквално по средата на реката – чудесно място за плаж през лятото.

С учител ли е обиколката?

Да, винаги сме заедно с хората, дошли да открият магията на гребането с каяк. Интересно е и за нас самите. Минавали сме многократно по даден маршрут, но всеки път преживяването е различно. Разликата я правят най-вече различните участници. Всяка група е със свой дух, със своите си щуротии и интересни хрумвания.

Колко време продължава разходката?

Продължителността на туровете зависи от различни фактори – конкретния маршрут, сезона, настроението на участниците.. Така например, обиколка на остров Вардим сме правили и за три, и за седем часа. В по-хладно време гребем по-чевръсто и не се задържаме много на местата, на които спираме за почивка. Но подходящо ли е времето за плаж, вземем ли си нещо за печене на скара, позволява ли вятърът да снимаме с дрон… турът рязко се удължава.

Какви хора идват в клуба да плават, как се чувстват след разходка, какво преживяват?

Наблюденията ни са на базата на повече от 60 организирани събития. В тях участват различни хора, но като че ли общото помежду им са свободолюбивия и приключенски дух, стремежа към общуване с природата. Много често ни питат „А трябва ли да мога да плувам?“. Не, не е необходимо. Не се налага. Лодките ни са достатъчно стабилни и при разумно поведение на участниците няма опасност от обръщане. Но дори да се стигне до там, винаги ползваме спасителна жилетка, която държи човек на повърхността. Имало е участници, които изпитват панически страх от дълбока вода. Това е в началото. После им минава… Понякога участниците се поуморяват, но в края на тура очите им греят и сякаш казват „искам пак“. В това е тръпката – да преодоляваш ситуации, да се справяш, да си на нови места, да откриваш интересни хора.

По кое време на деня е най-красиво?

Всяка част от деня си има своите хубавини. Рано сутрин на разсъмване, при изгрева на слънцето винаги е свежо, ведро, тонизиращо. Залезите на Дунав са магични. През деня пък е време за плаж, откривателства, правене на бивак, събиране на дърва, приготвяне на храна, безгрижни разходки по диви места. Нощуването на палатка е много специална емоция. Вечерите край лагерния огън, буйните или пък романтични песни, сладката раздумка, многобройните ярки звезди. Това те кара да се връщаш отново и отново.

Защо е добро преживяване за зимните празници?

Лятото е сезон за каране на каяци. Това е масовото разбиране на хората. Смятаме да променим това схващане. Да си с каяк на вода, когато се сипят едри и пухкави снежинки, е чакано от нас преживяване. Скоро ще е. Почивните дни покрай Коледа и Нова година са добро време за нещо различно и щуро. Но не само. Всеки друг ден е подходящ за каяк, стига да не духа силен вятър и да не вали проливен дъжд. Сняг може.

Какво ни е нужно за спокойното и приятно плаване?

Когато сме на вода, винаги ползваме спасителни жилетки. Преди всеки тур провеждаме инструктаж, както и кратко обучение за начинаещите участници. Каяците ни са двуместни и стабилни. Изпробвали сме ги, чудеса трябва да сътвори човек, за да обърне каяка. Все пак винаги предупреждаваме участниците да не правят резки движения, да не се накланят встрани, общото тегло на екипажа да не надвишава лимита на каяка, да не предприемат рискови маневри, да избягват съприкосновение с други каяци или надвесени над водата дървета. И най-важното – винаги се стараем наши инструктори да са в близост до участниците в тура във всеки един момент. Винаги е добре да има кой да помогне с каквото е нужно…

Какво виждат хората по време на обиколките?

Всеки би отговорил по своему на този въпрос. Всеки вижда това, което има склонност да види. Ние виждаме раждането на деня, леката мъгла над водата, плясъка на риба ееей там, излитащата птица, подплашена от присъствието ни, препичащата се на слънце баба костенурка, широката усмивка на деветгодишния Ясен, който за пръв път се качва в каяк, но категорично не и за последен. Виждаме притеснението на Павлинка, която все пак ни се доверява и след малко очите й искрят от вълнение, не от страх. Виждаме сладката умора от прехода и удоволствието да спреш за почивка на диво и непокътнато местенце. Виждаме надвесените над водата скали, в които водата е изваяла причудливи форми, а упорита човешка ръка е издълбала скална църква отпреди столетия. Най-подир виждаме и наситения с цветове залез, с който идва ред на заслужена почивка или пък тепърва почва нощният живот край лагерния огън…

С какво да се съчетае една разходка край Свищов, какво друго може да видим?

Свищов е известен като града на стоте първи неща. Първото българско читалище, първият български хор, първото светско училище, първата детска градина, първата търговска гимназия… Гостите на Свищов има какво да видят и научат в исторически, културен и архитектурен план. Тук се намира родната къща на Алеко Константинов – задължително място за посещение от всеки родолюбив българин. Свищовската стопанска академия е едно от най-старите български висши училища, основано изцяло с дарения. Тук е античният град Нове, основан като римски военен лагер. Част от Нове е възстановена и е интересно място за посещение от гостите на града. Емблематични за Свищов са часовниковата кула на майстор Богдан от XVIII век и църквата с въртящите колони „Света Троица“ на майстор Колю Фичето. В близост до града е разположен природен парк „Персина“, където могат да се наблюдават редки животински и растителни видове. Не на последно място, тук може да опитате култовата свищовска баница, шаран по свищовски, популярното местно вино „Горчивка“, вкусни месни деликатеси и автентични млечни продукти. Заслужава си…

снимки: Мария Евтимова – Каяк клуб – Свищов“

За автора

Ивелина Василева

Ивелина Василева е от изчезващия вид оптимисти, които вярват, че Пловдив има надежда да се спаси. Възрожденските сгради няма да се бутнат за черни стъкла, стадион Пловдив ще се съживи, пловдивчани ще познават града си и „Синя зона“ ще изчезне завинаги. Тя е готова да се бори за този оптимизъм и не ще предаде родината си, като емигрира в София.

See author's posts