Eвродепутатите искат спад с 60% на емисиите до 2030 година

Европейският парламент подкрепи идеята за неутралност по отношение на климата на държавите членки до 2050 г. и иска по-амбициозни цели за емисиите към 2030 г. и 2040 г.

В сряда Парламентът прие мандата за преговори по законодателството на ЕС в областта на климата с 392 гласа „за“, 161 гласа „против“ и 142 гласа „въздържал се“. Новото законодателство има за цел да превърне политическото обещание за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. в обвързващо задължение. То също така ще предостави на европейските граждани и предприятия правната сигурност и предвидимост, от които те се нуждаят за извършването на прехода.

Евродепутатите настояват както ЕС като цяло, така и всяка отделна държава членка, да станат неутрални по отношение на климата до 2050 г., като след това ЕС ще постигне „отрицателни емисии“. Те също така призовават за достатъчно финансиране за постигането на тази цел.

Евродепутатите искат Комисията да предложи до 31 май 2023 г., чрез обикновената процедура за вземане на решения, „траекторията“ на постигането на въглероден неутралитет до 2050 г. на равнище ЕС. Тя трябва да вземе предвид общите оставащи емисии на парникови газове в ЕС до 2050 г., за да се ограничи повишаването на температурата в съответствие с Парижкото споразумение. „Траекторията“ ще се преразглежда след всеки глобален преглед на състоянието на климата.
Евродепутатите искат също така да бъде създаден Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК) — независим научен орган, който да наблюдава последователността на политиката и напредъка към постигането на целите. Необходима е по-амбициозна цел за 2030 г.

В момента целта е намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% спрямо равнището през 1990 г. Неотдавна Комисията предложи увеличение на целевото намаление до „поне 55%“ в изменено предложение за законодателство на ЕС в областта на климата. Евродепутатите „вдигнаха летвата“ по-високо, като призоваха за намаление с 60% към 2030 г., като добавят, че националните цели трябва да се увеличават по икономически ефективен и справедлив начин.

Те също така искат Комисията да предложи междинна цел за 2040 г., след като се направи оценка на въздействието, за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне целта си за 2050 г.

ЕС и държавите членки трябва да прекратят и всички преки и косвени субсидии за изкопаеми горива най-късно до 31 декември 2025 г., казват евродепутатите, като същевременно подчертават необходимостта от продължаване на усилията за борба с енергийната бедност.

След гласуването докладчикът на Парламента Юте Гутеланд (С&Д, Швеция) каза: „Приемането на доклада изпраща ясно послание до Комисията и Съвета в светлината на предстоящите преговори. Очакваме всички държави членки да постигнат неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и се нуждаем от силни междинни цели за 2030 г. и 2040 г., за да може ЕС да постигне крайната цел. Доволна съм от включването на бюджета за парникови газове, определящ общото оставащо количество емисии, които могат да бъдат отделяни до 2050 г., без да се излагат на риск ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение.“

Парламентът вече е готов да започне преговори с държавите членки, след като Съветът постигне съгласие за обща позиция.

Със свое решение от 2019 г. Европейският съвет одобри целта да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Решението беше последвано през март 2020 г. от предложение на Комисията за законодателство на ЕС в областта на климата, което поставя постигането на тази цел като правно изискване.
Парламентът играе важна роля в застъпничеството за по-амбициозно законодателство на ЕС в областта на климата. На 28 ноември 2019 г. той обяви извънредно положение в областта на климата.

Вашият коментар