В Българския театрален живот има някои недостатъци. Несъмнено един от най-открояващите се е, че не се създават достатъчно съвременни постановки, а масово се залага на old but gold. Разбира се, класиките затова са класики – за да служат за основа, вид учебник по изкуство, но от време на време е желателно да се сблъскаме с новото, за да вървим напред и да се развиваме.
Френският сценарист, драматург, композитор, режисьор и актьор Рафи Шарт е от поколението творци, което е мост между миналото и бъдещето. Писател, сблъскващ страсти от времето на родителите ни с идното време на децата ни. Изкарва наяве предубежденията, останали от края на миналия век, като смело и директно ги хвърля в разкрепостения модернизъм, а после гледа как ще си взаимодействат и дали няма да се унищожат едни други.
Благодарение на екип от талантливи родни изпълнители, в България се състоя официалната световна премиера на пиесата му „Кучки или когато кугарите атакуват“. Постановката е дело на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – гр. Пазарджик. Разпространява се от Театрална формация „Мелпомена“. Преводът от френски език е направен от Красимир Кавалджиев, режисьор е Асен Блатечки, композитор – Христо Намлиев, сценограф – Тодор Райков, а костюмите са сътворени от Лиляна Гергишанова. В главните роли влизат Невена Бозукова, Албена Павлова, Даниел Пеев, Станимир Гъмов и Петьо Петков – Шайбата.
Ако се чудите какво е „кугър“ (cougar) – думата идва от английски и в буквален превод означава „пума“. Терминът се използва за по-зрели необвързани жени, които имат сексуални отношения с по-млади от тях мъже, без задръжки и без очаквания. Това са жени, останали сами, които обаче не са се отдали на отчаяние, а продължават живота си, не търсят нищо сериозно, освен емоции и забавление. В самата пиеса се разказва за две приятелки – пълни противоположности. Едната кугър с известен натрупан опит (Ванеса), а другата срамежлива, неуверена и тъжна (Люлю).
По стечение на обстоятелствата синът на консервативната Люлю се залюбва с дръзката Ванеса, което забърква куп комични недоразумения и неприятности. След много перипетии, забавни и неловки ситуации, семейни скандали и едно приятелство, заплашено от разкъсване, всички персонажи осъзнават от какво са замесени и най-после се изправят срещу собствените си същности. Загърбват предразсъдъците и разкриват желанията.
Въпреки това, „Кучки“ не е само женска пиеса. Насочена е и към двата пола, към младите и възрастните, към бедните и богатите, към болните и здравите, към тези със самочувствие и тези, които тепърва трябва да го изградят, към честните и безскрупулните, към женените и свободните, мамещите и тези, пренебрегващи себе си в името на семейството. Социалните елементи са вплетени неусетно в иначе комедийния сюжет, защото, както и в живота, добре знаем, че няма комедия без драма.
„Напоследък много популярен става жанрът dramedy. Бих определил постановката точно така. Засяга темата, че мъжете и жените трябва да бъдат равни в правото им на избор за това с кого искат да бъдат. Оказва се, че независимо от възрастта си, публиката приема тази тема, засега по-разисквана в хай лайфа. В нея има много „огледала“ на въпросите, касаещи всеки един в залата. Обхваща много различни социални проблеми, върху които в момента глобално се мисли. Самите проблеми се решават пред теб или пък се иронизират.
Асен Блатечки се справи с ролята на режисьор идеално. Актьорите са луди по него. Той е много съвременен и либерален. Съветва екипа да си прави кефа, докато работи, и се оказа, че този подход е много сполучлив“, коментира Светлин Стоилов – директор на Театър „Мелпомена“.
Може би затова всеки актьор сякаш си пасва на ролята като ръкавица, а удоволствието да са на сцената е изписано на лицата им. Съвсем скоро пиесата ще бъде поставена в Русия и Франция, а авторът на „Кучки или когато кугарите атакуват“ Рафи Шарт предстои да пристигне в България специално за премиерата.
Снимки: Александър Карамфилов /4К Студио/
За автора
