Ще ви разкажем историята на един баща, който се бори от години за това да живее заедно със своя син. Баща, получил законното право за това от Върховния съд на Великобритания, както и от българския съд. Баща, който се сблъсква със социалните служби в България, които отказват правото му да се вижда и чува със своя син, не признавайки съдебните решения.
Малко предистория
През 2013 година Красимир Йовчев се развежда със своята съпруга Марина, като синът им Кристиан остава да живее при майката. По същото време Красимир заминава да живее в Англия, като през годините се вижда със своя син по законоустановения и позволен от майката начин. В началото на 2019 година, поради изразената от майката невъзможност да гледа повече детето, Кристиан заминава за Англия при своя баща, при когото остава почти 2 години. В този период майката Марина, която е украинка по произход и вече се е прибрала да живее в Украйна, многократно сменя мнението си за това дали иска детето да живее при нея. С оглед случващото се Красимир завежда дело в Бирмингам, където живее в последните пет години и половина, за промяна на родителските права. От своя страна Марина завежда дело за отвличане на сина си по Хагската конвенция, а британският върховен съд обединява двете дела в едно. В крайна сметка родителските права са присъдени на Красимир, а тук започва и историята, за която бяхме потърсени от бащата и която ще ви разкажем в следващите редове.
След решението на съда и присъждането на родителските права на Красимир, той позволява на бившата си съпруга да идва и да вижда детето, което счита за напълно нормално. Така се стига до месец август на 2020 година, когато, след предварително уговорено разбирателство между Красимир и Марина малкият Кристиян да прекара няколко дни с майка си в Лондон, на практика Марина отвлича детето и по неясен начин го извежда от Англия, за да го заведе в Украйна. Там тя изважда на Кристиан украински паспорт, с който вече има възможност отново да се върне в България. Към днешна дата истинският паспорт на момчето все още е у неговия баща.
Тогава започва и драмата на Красимир Йовчев, който не само не среща разбирането на компетентните по казуса български служби, но и същите, по думите му, възпрепятстват всеки негов опит да се види или чуе със своя син.
Социалните служби
След отвличането на Кристиан от неговата майка, Красимир го пуска за издирване, след което се установява, че той е в София, където с него са започнали да работят от отдел „Закрила на детето“ в квартал „Красно село“. Районът, който е по местоживеене на майката. Те я принуждават през месец октомври Кристиан да проведе два телефонни разговора с баща си, защото до онзи момент тя отказва да им позволи всякакъв контакт. В единият разговор Кристиан непрестанно плаче и моли баща си да го спаси, а вторият разговор вече е по-дълъг и е нормален – баща и син си говорят за футбол, детски работи и т.н.
От „Закрила на детето“ в Красно село пишат социален доклад, в който разказват нещата такива, каквито майката ги е представила, провели са разговори и с детето – самостоятелно, без присъствието на майката, в които Кристиан казва, че много обича баща си и много му липсва, като моли социалните да направят така, че да може да се чуе с него и да не му се налага да чака с години, за да се върне при него и да живеят заедно. Именно в този доклад, по думите на Кристиан, майка му и нейният приятел го бият.
По думите на Красимир, майката се премества скоро на друг адрес, само и само да не работи с тези социални работници и отива в ОЗД (отдел за закрила на детето) в „Лозенец“, където историята става доста интересна.
Защо ОЗД в „Лозенец“ се превръща в проблем?
Още през 2013 година, когато започва разводът между родителите и още няма нито съдебно решение, нито привременни мерки, от там му забраняват да вижда детето. Още тогава Красимир има голям конфликт с тамошните служители. Бащата пише писма до Агенция „Социално подпомагане“, до министерството на труда и социалната политика, до омбудсмана Константин Пенчев , който излиза със становище за много големи нарушения във въпросния отдел. При разговор на Красимир със служителка на Агенцията, тя му казва на четири очи, че няма смисъл да праща сигнали, защото никой няма да извърши проверка, най-много да си навлече повече неприятности.
Същото се случва и след разговор с психоложката, която през 2013 година работи с детето, която казва, че проблемите идват от Моника Терзийска – началник на отдел в ОЗД в „Лозенец“. По думите ѝ, казани на бащата, Терзийска има много силен политически гръб. По същото време Красимир записва своите телефонни разговори с Терзийска, като ги предоставя на ДАЗД и прокуратурата, като, според него, последната решава да скрие всичко и да го потули.
След това, през годините, Кристиан отива да живее при баща си в Англия, като контактите между него и въпросното ОЗД в „Лозенец“ се преустановяват. Така е и до декември 2020 година, когато Марина се мести отново да живее в района на отдел „Лозенец“. В момента, в който Красимир научава това, веднага сигнализира отдела с писмо, в което се аргументира, че майката има садистично поведение спрямо Кристиан, защото не му позволява да разговаря с баща си по телефона, което е потвърдено и от социалните доклади, в които момчето потвърждава за забраната. Красимир обяснява, че детето е в риск, обяснявайки, че предишните социални са разбрали, че майката го бие, като задава въпрос какви мерки ще предприемат с оглед въпросните факти.
Отговорът е „Какви мерки да предприемем, г-н Йовчев? Никакви. Тя си е майка.“
Интересното е, че на изпратения e-mail, на практика сигнал от бащата, от отдела са били длъжни да отговорят в законовия срок от 30 дни, за да кажат какви мерки смятат да предприемат. Отговорът пристига на 1 март, три месеца след изпратения сигнал.
По същото време вече е даден ход на делото, като същото стига до Апелативен съд, откъдето искат да бъде изготвен нов социален доклад. Такъв е изготвен от служителите на ОЗД „Лозенец“, които го внасят в деня на съдебното дело, без бащата да има възможност да се запознае предварително с него. В същия е посочено, че детето иска да бъде при своя баща, но препоръката е то да остане да живее при майка си, с което от отдела на практика дават насоки на съда къде трябва да живее детето.
Красимир им пише отново писма, с копия до ДАЗД и АСП. В тях той моли да му осигурят разговор със сина му, защото не го е чувал вече повече от една година. Следва мълчалив отказ с коментар „Ние работим с детето, насочили сме го към социална услуга да ходи при психолог“. Бащата успява сам да намери координатите на психолога през интернет, обажда им се с молба да се чуе с детето. Отговорът е „Ние не можем да направим такова нещо“. Съвсем отделна тема е това, че Красимир е против детето му да ходи при въпросния психолог, тъй като Кристиан не е под българска юрисдикция, но и това не е взето предвид от никой.
Всичко това се случва при положение, че съдът е постановил, че родителските права са на името на Красимир, но явно това не е от значение, а единственото, което се взима предвид, е забраната от страна на Марина, детето да не говори с баща си.
Времето си минава, а социалните работници от ДСП „Лозенец“ в София не виждат проблем в създалата се ситуация и отказват да информират бащата какво се случва с детето му, както и къде е то. Най-големият шок за Красимир е това, че в социален доклад, изготвен от българските власти, ясно се казва, че майката и нейният приятел бият детето, както и че му забраняват да има контакт с баща си, без значение, че то иска да живее с него.
На 26 юни 2021 година, със свое съдебно решение, Апелативен съд – София разпорежда детето да бъде върнато незабавно на своя баща. На 6 юли Красимир пристига в България, за да задейства изпълнението на съдебното решение. Дни по-рано е легализирано в България и решението на английския съд. За изпълнение на съдебното решение е необходимо да бъде нает частен съдебен изпълнител, което Красимир прави, който изпраща покана за доброволно изпълнение на майката, на която покана тя не отговаря.
Четири месеца по-късно Красимир Йовчев все още не е виждал и чувал своя син. Ето какво се случва през въпросния времеви интервал.
През юли месец, когато Красимир се прибира в България и ЧСИ-то трябва да връчи на Марина покана за доброволно изпълнение, той не я намира на адреса. Бащата пита социалните къде се намира детето, на което отговорът е, че до средата на септември майката и Кристиан са някъде на морето. Красимир им заявява, че те са длъжни да му кажат къде точно се намират, отговор не получава. Бащата веднага обявява детето за издирване в полицията, а четири дни по-късно от полицията му се обаждат, че детето си е на адреса в София.
Интересното е, че социалните в отговора си му обясняват как детето продължава да ходи на социалната услуга в София, което, според бащата, е невъзможно, тъй като не си представя как някой пътува всеки ден от морето до София за ползване на едночасова услуга и после се връща обратно. По думите му, тъй като тези услуги са платени, то чисто фиктивно се изписват часове, на които малкият изобщо не присъства. Най-скандалното за Красимир е това, че той запознава социалните служби със съдебното решение, в което ясно е записано, че не подлежи на обжалване и трябва да се предприеме незабавно изпълнение. Те му отговарят, че майката ще го обжалва. Той пита по кой закон ще стане това, отговорът е „тя така каза, че ще го обжалва“.
Красимир уведомява с писмо ОЗД в „Лозенец“, че е техен ангажимент детето да бъде уведомено, че скоро, по закон, ще бъде върнато на баща си. Отговорът е, че е казано на майката да го предупреди.
Телефонните разговори
В невъзможността си да стигне до каквито и да е отговори, Красимир решава да запише на телефона си разговорите, които провежда през месец септември с н-к отдела в ОЗД „Лозенец“ Моника Терзийска.
В първия от тях става ясно, че след изпратената покана за доброволно изпълнение към майката на Кристиан, която вече я е приела, социалните не са предприели никакви мерки, аргументирайки се с това, че при тях няма постъпило искане от съдебен изпълнител. На въпрос дали вече са уведомили детето и са направили нужното за осъществяване на контакт между двамата, Моника Терзийска отговаря, че Кристиан не е в София, че няма никаква представа къде се намира, за да може да го уведомят. Красимир заявява, че това е в техните правомощия и те са длъжни да го уведомят, а отговорът е, че това може да се случи, когато детето е на тяхна територия, като уведомяват в такъв случай майката, а не детето. В добавка Терзийска казва, че те не издирват деца. Бащата заявява, че детето е в риск, тъй като не посещава училището, в което трябва да бъде, на което получава отговор, че Кристиан е записан в българско училище. Красимир разяснява, че детето е отписано от българското училище и че има съдебно решение, както и издаден изпълнителен лист. На този аргумент Терзийска заявява, че въпросното решение в момента се обжалва и не е влязло в сила.
Във втория разговор, провел се на 14 септември, Моника Терзийска заявява, че бившата съпруга на Красимир е подала възражение в съда. На това бащата отговаря, че то не е законов акт и въпросната молба към ВКС не е уважена. Повтаря, че има постановление на съда, което трябва да бъде изпълнено, на което получава отговор, че родителските права все още са на майката. Това вбесява Красимир, който заявява, че това не е вярно и иска Терзийска да си подаде оставката, на което отговорът е, че няма как да очаква подобно нещо.
На 15 септември бащата получава СМС от бившата си съпруга с текст „Днес вечерта ще се обадим с Криси. Ще говориш на високоговорител, така че няма как да настройваш срещу мен“.
В разговора, който се провежда в 21:00 часа същата вечер, Кристиан казва на баща си, че не иска да бъде с него, не иска да отива в Англия и знае какво да каже. Красимир уверява детето, че разбира защо то говори така и му казва да не се притеснява, когато го види да идва с полиция, за да си го прибере.
На 16 септември в 10:00 часа сутринта Красимир получава дългоочакваното писмо от Моника Терзийска, в което пише, че Кристиан е бил на море, че ще започва училище в 4 клас, че детето е контактувало с баба си и дядо си по майчина линия. Че е играл с приятели, чел е книжки и се е забавлявал в интернет пространството. Малолетният Кристиан е заявил, че не иска да живее при баща си и не желае да заминава за Англия. Разказал е, че на 13 септември, докато си е играел, му се е сторило, че вижда баща си и веднага е тръгнал да се прибира. Майката е потвърдила думите на детето, че Кристиан не иска да се връща при баща си и че изпитва страх от него. В писмото е описано, че Марина е заявила, че е получила съобщения от Красимир и че той е говорил с детето, като му е казал, че ще дойде с полиция да го отведе. В писмото е посочено още, че детето има право да формира собствено мнение, че трябва да му се подсигурява контакт с двамата родители и че неговото мнение е важно.
Странното е, че дълго чаканото от бащата писмо от Моника Терзийска, е пристигнало още на следващия ден, при това с описана информация какво се е случило буквално няколко часа по-рано. Буди недоумение как тази информация е стигнала да началника на ОЗД в „Лозенец“ в извънработно време, на практика през нощта, за да бъде добавена към писмо, което Красимир очаква отдавна и получава на следващия ден.
Среща в Министерството
След полученото писмо Красимир си урежда среща със заместник-министър Надя Клисурска, която отговаря за дейността именно на тези служби. На срещата присъстват директорът на АСП и директорката, отговаряща за всички отдели за закрила на детето, която също работи за АСП. На срещата, продължила повече от час, Красимир предоставя аудио файловете от разговорите си с Моника Терзийска. Той им задава въпроса защо до момента, след толкова много сигнали, касаещи ОЗД „Лозенец“, никой от тях не е намерил нередности. Пита и защо при положение, че в множество официални документи детето е заявявало, че иска да живее с баща си, никой не е предприел мерки? Мълчание….
След тази среща г-жа Клисурска е инициирала голяма проверка на ОЗД в „Лозенец“, както и на служителите в АСП, като е гарантирала на бащата, че съвсем скоро ще бъде уведомен за резултата от нея.
Развръзката предстои, а изводите от разказаната история оставяме на нашите читатели. Чувстват ли се недосегаеми социалните служби в България или това е просто частен случай, предстои да разберем. Тепърва ще стане ясно и дали въпросните служебни лица са надхвърлили своите правомощия и са саботирали умишлено принудителното изпълнение на съдебната заповед.
Красимир Йовчев е готов да предостави на всички заинтересовани от историята му страни, документите по съдебните дела, телефонните записи, както и да разкаже цялата история в най-малките детайли, за да получи справедливост за кошмара, който преживява през последните няколко години.
Забележка: MediaCafe е в готовност да даде право на отговор или коментар на всички хора и институции, цитирани в материала, които считат, че публикуваната информация не отговаря на истината.
За автора
Тия отдели са машини за смилане на деца и родители .За тях са важни СУ и нищо друго .Децата са бизнес и печалба.Този случай не е единичен ,децата са жертва на едни институции и болните мозъци на отглеждащия родител .На злобни и жестоки хора Децата се осакатяват .Тая дена АСП ,ОЗД,институции д много дълга и толкова омотана в корупция ,печалбарство,услуги и жестокост ,едвали някога ще се разплетат схемите и игрите.СТОП на тая система и рестарт.
И аз си изпатих от Социалните,уж да помогнат(толкова бях наивна,в момент на слабост)се свърхаз с тях.Почерниха ми живота…Заради тях дъщеря ми е в чужбина при баща си и вече 1год и 3мес нито съм чувала гласът й,нито съм виждала лицето й…Те така умело те лъжат,че ще ти помогнат,а накрая усакатяват цяло семейство.Пазете се от тях и никога не им звънете.
Майката си е майка!! А на мъж вяра да нямаш. Децата не могат да преценят и винаги ще кажат, че бащата е по-добрият родител, защото той не се кара, той не шамари, той е безотговорен и незаитересован от здравето, а дамо от това детето да го мисли за по-добрия. Да но децата не могат да преценят и не случайно това момче е присъдето там, където е редно.. при майка си! Бащо много, но майката е една! Стига сте изкарвали сополиви историйки на разни уж ожалени бащи! Като психолог съм видяла много примери като този на жалващи се бащи и деца, които „много ги обичат“, а тия бащи се оказват дълбоко комплексирани, агресори и т. н. Що се отнася до службите… там е черен бизнес.
Точно така- майката може да намери много бащи на детето! А бащите – в концлагер! Те не са родители, всички са убийци.
Така са обяснявали на бащата от Сандански. А децата вече ги няма. Майката ги закла..