Отличничката Виктория: Продължавам образованието си в България

Завършването на 12 клас е заравняване на една ера. Когато си говорим за това си разменяме задължителната реплика, че започва нещо ново, вълнуващо, опасно и подготвени или не, го очакваме с нетърпение. Преди това трябва да си признаем, че приключването на училище е и затварянето на задната корица от книга. Край. Това беше. Никога нищо подобно няма да се върне като преживяване по точно този начин ново, вълнуващо, опасно. Ние сме променени и с каквото и настроение да си тръгваме от голямата сграда, всеки се чувства поне малко носталгично.

Докато превъртаме собствените си спомени, нека обърнем внимание на младежите днес.

В кратка поредица ви запознаваме с част от завършващите бисерчета на Пловдив. По-скоро искаме да чуем какво имат да ни кажат, а те имат. Поети, лауреати по олимпиади, музиканти млади, но със смело вдигнато чело за дело.



Първата дама е Виктория Панайотова от Езикова гимназия “Иван Вазов”. Тя е от малкото сред нас, която с удоволствие е ходила на училище последните дванайсет години. Признава си, че понякога е било трудно и стресиращо, но си е доказала, че с усърдие нещата се получават. Виктория е отличничка и лауреат от редица олимпиади по италиански език.

Изпитва лека носталгия, че напуска пространството си на комфорт, но смята, че учителите й освен академични знания са й предали редица житейски в помощ занапред. Например, зам-директорът по учебна дейност Илко Василев, преподавател и по български език и литература, в час по гръцка митология е казал да децата в класа да отидат на театър, когато имат проблем. „Каза ни, че ако животът ни се струва ужасен и не можем да продължим напред с усещане, че нищо няма смисъл, да отидем на театър и да гледаме драматично представление. Така ще осъзнаем, че нашата драма не е нищо в сравнение с това, което на някой друг може да му е в момента“, споделя Вики. Пробвала го е, действа, усещала е надежда, след напускането на салона.


Виктория се явява всяка година на олимпиада по италиански език без една, защото по това време е в Щатите. Първият кръг на състезанието е в училище, вторият е областният кръг, а третият е национален от всички градове. Представителите на Пловдив са само от Езиковата гимназия „Иван Вазов“. В 8-ми клас Панайотова печели първо място, 9-ти клас взима второ място, 11-ти клас отново заема второ място, в 12-ти клас е лауреат. Всяка година пловдивското  училище е на почетни места. Взимали са титлата на ученици от София, които учат италиански език от първи клас. За добрите си постижения, голяма част от учениците го дължат на преподавателката им г-жа Любенова, защото те са научили езика само и единствено при нея, без допълнителни уроци, по 20 часа на седмица.

Виктория по време на олимпиада по италиански език

Мотивацията и вдъхновението към езика и постигането на успехите с него е следствие от една важна среща за Виктория. „В първите месеци, когато влязох в Руската, г-жа Любенова доведе четирима човека, на които е преподавала. На италиански език ни разказаха какви неща са правили в живота си и как им е помогнал езикът. Същите те ходеха и печелеха тези олимпиади. Тогава си казах, че искам да съм като тях някой ден“, връща се в спомените си вече бившата ученичка.

Виктория е по-склонна да продължи да учи в България, отколкото в Италия, въпреки да е приета в частен американски университет в Рим със специалност международни отношения.

Причините да остане в родината си са няколко. На първо място пандемичните обстоятелства, покрай корона вируса, биха я накарали да учи онлайн дистанционно. Това, според нея, е осакатяване, защото смисълът и чарът на такива университети е да се запознаваш и срещаш с нови и интересни хора от цял свят. А и ако остане у нас ще има повече свободно време, което ще доведе до пътувания из различни страни.

Предпочита да си остане в България, защото по време на обмена й в Щатите е осъзнала някои ценни неща. Разказва, че в Америка хората са праволинейни и пътят им е предначертан –  училище, армия, сватба и работа. До края на живота им и нищо не се случва. „При нас е по-различно, сякаш животът е по-суров към нас и имаме по-адекватни реакции към някои неща. Там са мечтатели, а тук не действаме така“, това й харесва на Виктория.  

Дори да не замине да учи и да се развива в Италия, постигнала вече добро ниво на езика, Вики не смята, че това е разхищение. За нея чужд език винаги ще бъде от ползва и е ценност. Тя изпитва любов към италианския и не смята, че ако остане тук ще го забрави и няма да го използва.

Стига толкова за училище, засега. Виктория, както почти всяка дама, се вълнува от абитуриенския бал и подготовката покрай него. Започнала е от рано да шие роклята си. Предпочитала да е направена за нея, вместо да я купува наготово. Измислила си сама модела, след обстойно преглеждане на идеи и си е комбинирала модела, както на нея й харесва.

Моделът е от две части – корсет и пола. Първоначалната идея е била да може да продължи да ги ползва поотделно за различни поводи и да си ги съчетава с други дрехи. „Странни цветове са, изглеждат по различен начин на светлина сиво-синьо-гълъбово“. Според нея е важно на бала да се чувстваш удобно без значение колко струва тоалета със спазен тон на елегантност.

Виктория Панайотова иска не просто да остане в България, а и в никой друг град, but Пловдив! На Вики и пожелаваме успех от все сърце!  Sii felice e alato!*

*Бъди щастлива и окрилена

Вашият коментар