Пловдив – велоград, ама друг път

Днешното посещение на министъра на чисто новото министерство на растежа и иновациите – Даниел Лорер и подканата му към Здравко Димитров и кметовете като цяло да работят усилено за велоинфраструктурата е едно доста нужно напомняне за темата, която в последните 2 години в Пловдив хвана мухъл.

Градът под тепетата има всички дадености да стане град със силно развит вело транспорт – климатът е доста по-мек от софийския, изключително гъстонаселен е спрямо площта и населението си, което го прави компактен и при наличие на подходяща инфраструктура може да се пътува от коя да е точка на града до друга с колело за половин час.

Добавете към това, че всеки един велосипедист означава една кола по-малко и масовото ползване на този тип транспорт значително и гарантирано ще доведе до облекчение на трафика, както и далеч по-ниски нива на замърсяване на въздуха и създаване на по-здравословна градска среда за всички нас, заедно с неоспорими здравни ползи от движението за самите колоездачи.

Завършете и с факта, че за изграждане на добри велоалеи са нужни в десетки пъти по-малко финансови средства, отколкото за отчуждаване, разширяване и строеж на булеварди за коли и ще получите една градска политика, която за всеки общинар, който иска да адресира проблеми като трафик, чист въздух и здраве, би трябвало да е абсолютен приоритет.

Пловдив – град на автомобилните газове и адския трафик

“Пловдив – град на автомобилните газове и адския трафик” – така би звучал синтезирано слогана на община Пловдив в последните 2 години, ако се съди по политиките, които следва.

В предишни мандати се изградиха значително количество велоалеи и имаше заявки всяка нова реконструкция да ги предвижда, наравно с платната за автомобили и тротоарите. Въпреки това обаче – още доста маршрути не са обхванати. Мрежата съвсем не е довършена – множество нови трасета са нужни за да се свържат в цялостна функционираща система.

И въпреки, че изграждането на нови велотрасета е сравнително евтино, лесно за изпълнение, а включването им в проекти за реконструкции като тази на Даме Груев (който въпреки, че се удвоява въобще и не мисли за специално велотрасе, а не отбиване на номера със споделен с пешеходците тротоар с червени плочки) е въпрос не дори на средства, а на визия и на мисъл. Много километри велоинфаструктура могат да се изградят бързо и без много средства, сред които тези на бул. “Христо Ботев”, бул. “Свобода”, ул. “Победа”, ул. “Кръстю Пастухов”, бул. “Цар Борис III Обединител”, ул. “Иван Вазов” и други.

Смисълът от нови велоалеи

Отново в рамките на днешния ден, след призива на министър Лорер, кметът на Пловдив, запитан от медиите, обяви, че нашият град има 60 километра велоинфраструктура и явно това му звучи достатъчно, защото не обяви каквито и да е планове за разширяването й с едно изключение. “Изключението” беше лансирането на идея за велоалея по дигата на Гребната база. Това само по себе си ме води до два извода – първият е, че Зико не възприема велоалеите като част от решението на транспортните проблеми, както и тези на чистия въздух, а като едва ли не рекреационно действие за свободното време. Другият проблем с тази “нова” велоалея, е че там и в момента има неасфалтирана алея, която доста активно се използва от велосипедисти за спорт.


Велоалея в Амстердам

Нежеланието за развитие на мрежата от велоалеи е видима и причината й се корени в неразбирането за нейното функциониране и потенциални ефекти.

Независимо от 60те километра съществуваща инфраструктура, има много точки на града, до които не може да се стигне безопасно с колело и това възпира твърде много хора от активното й ползване. Аз например се придвижвам с велосипед редовно, но въпреки това понякога се замислям за друг транспорт, ако пътят ми минава през участъци с интензивно движение на коли, но без велоалеи. Стотици, ако не и хиляди пловдивчани не използват велосипедите си за придвижване из целия град точно по тази причина. И докато общината “лежи” на тези вече изградени 60 километра – нищо няма да се промени, а тези хиляди съграждани ще останат по колите си (защото градският транспорт също не им е алтернатива, но темата за тази язва е доста по-обширна), образувайки все повече и повече трафик.

Решението

Изграждането на нови 15 километра велоинфраструктура, както и предвиждането им (не “по възможност”, а задължително и приоритетно) във всяка нова реконструкция и проект, като например Модър-Царевец и пробива под Гарата, е задължително условие за завършване на мрежата, която е нужна, за да може всеки напълно безопасно да има възможността да достига до всички краища на Пловдив с велосипед.

Друг съществен и неразвит до момента аспект, който опита на други държави (а и български градове като Бургас) показва, че е ключов за повишаването на процента на придвижващи се на две колела, е общинска система за велосипеди под наем, която да дава възможност на всеки и по всяко време да се възползва от велоалеите и този вид градска мобилност.


Бургас

Добрата новина за общинската администрация

Добрата новина за сегашния управленски екип, е че въпреки тотално изгубените две години за развитие на тази така важна за всеки модерен европейски град тема – не се изискват нито тежки процедури, нито непосилни финанси, нито много време, за да се осъществят тези така нужни за Пловдив начинания. Две години са напълно достатъчен срок за завържване на велоалейната мрежа на града, както и съчетаването й с общинска система за наем на велосипеди, което в комбинация ще доведе до в пъти по-интензивно използване на този вид транспорт, намаляване на колите по улиците и булевардите, облекчаване на трафика, както и (не на последно място) подобряване на здравето на колоездачите, които вместо да седят в трафика и да си пилят нервите ще подобрят физическата си форма, а оттам и тяхното здраве.

Минуси няма.

Какво чакаме??

Вашият коментар