Пловдив vs София: Къде пролет пукна по-хубаво?

Зимата спря, поне за тази седмица. Вадете късите гащи, но оставете балтоните, пухенките и снегоходките някъде да са под ръка – осмата вълна от зимата само дебне да си разхлабим мерките и ще ни връхлети. Но неясното бъдеще не е причина за спад в ентусиазма, време е за ново мерене на Пловдив и София. Ето какво ще дискутират Попов и Петканов:

Къде пролет пукна по-хубаво?

София: Да, признавам си, че цялата тази фраза и заглавието на този текст идва от голямата пукнатина на емблематичния ни Лъвов мост. Малцина знаят, че е стара, но напоследък нашумя, след като се превърна в един макет на Гранд каньон в Щатите. Хората първосигнално почнаха със смешки и пиперливости – следвал ремонт на ремонта, пак ни се разпадал чисто новият мост, рекичката отдолу подкопавала метрото.

Глупости.

София расте, но не старее. А за да не старее, тя прави като влечугите и се бели. Новата и по-голяма кожа разцепва изотдолу старата и напролет наглед напуканите ни улици са символ точно на растежа. Та оттам е и изразът пролет пукна. От София и поредното доказателство за неспирния растеж на нашата столица.

Да, доста нечестно е спрямо колегата Попов такова самоизтъкване, но сигурно и под тепетата пролетта е донесла някой позитив.

Пловдив: А при нас пролетта си е жива и здрава, тъй като още не е дошла. И тук ще пукне, разбира се, когато застане на пешеходна пътека и някой изфорсира 47-годишен вартбург без катализатор в лицето й, но за момента това са само надежди.

А ние не спим и усилено се готвим да я посрещнем подобаващо. Заложени умело още преди дни, меки акита ръзцъфват всред топящите се снежни бабунки по паркове и градинки, изпреварвайки с една обиколка нелепите кокичета.

Гларуси ръфат по крайградските сметища последни къшеи от новогодишни трапези, за да изчистят зимата и пролетта да пукне на свежо.

Тази аматьорщина, дето ви се цепят мостовете от студ, отдавна сме я решили и вместо 3Д емблеми на Метро Голдуин Майер, ние сме си покрили мостовете с ламарини, за да приличат на влак. Така лъжем студа, че те се движат, а не той да си мисли, че са  зациклили на едно място и да им напука фугите от яд.

Къде пролетта пак ни изненада повече?

София: Ние сме винаги изненадани. От пролет. От зима. От снеговалене. От снеготопене. Просто много обичаме да оставяме живота да ни сюрпризира и да се отдаваме на тези позитивни емоции.

Пример от онзи ден, когато снегът бе почти разтопен и прогнозите бяха, че още късната сутрин температурите ще са около 4-5 градуса, което да достопи останалото: Служители по чистотата в моята махала се бяха заели в ранното утро да носят натрупан от едната страна на почти изцяло изчистен тротоар към тревната площ до него. Ринеха, разнасяха. 6 човека. Сняг, който цяла седмица е стоял там, няколко часа, преди изненадващо да се стопи.

Хората тук още седмица-две ще са с шуби и може би ако захладнее пак рязко, ще излязат с по-пролетни одежди, за да се изненадат от студа. 

Няма как да е другояче, ние се изненадваме, че с години по улиците ни стоят незаконни обекти и постройки и се изненадваме, когато възникне проблем около тях. Вие такива позитивни чувства, които поддържат приповдигнат духа, имате ли си?

Пловдив: Разполагаме умерено със сходна емоционалност. При нас изненадата е култивирана с времето, защото сме по-стари и мъдри.

Вие още сте пубери и пърхате развълнувано с ноздра, когато научите, че имате незаконен павилион, а ние пърхаме, когато научим за законен такъв.

Та пролетта трудно ще ни изненада. Те и местата, дето можеш да видиш растящ минзухар и пчела в детеродна възраст ги бетонираха почти изцяло, та освен по системата за ранно оповестяване някой да ни уведоми с „внимание, внимание, пролетта дойде и пукна“, няма много други опции.

Вашият коментар