Пловдив vs София: Кого обича повече Големият брат?

Тридесетото юбилейно издание на идеологическо-географския социумен сблъсък между Пловдив и София идва до вас със съдействието на Международното положение. Да, днес Попов и Петканов ще премерят градовете си в международен план. Разбира се заглавието е клик-бейт – за едни Големият брат е САЩ, а за други – все още е Русия. Но да видим как стоят нещата в очите на цялата тая наша международна рода.

Кой град повече тачат американците?

София: Столицата е стратегически партньор на САЩ. Не цяла България, не се заблуждавайте от името Америка за България. При останалите населени места най-много да изпратят да спят няколко войничета за по-евтино. Но в София има повече макдоналци, кеефсита, старбъкси и магазини найк, отколкото сумарно има за останалите 3-4 милиона население на страната, дори да застанат на страната на Пловдив.

И как няма да ни обичат американците, след като софиянци си сваляхме прането от балконите за Бил Клинтън, Кондолиза Райс, Джордж Буш? Тук Попов може би ще рече, че пловдивчанинът не се цапа и не живее в кочина, затуй няма пране, но това е неуважително за американците. Все пак техните деца наскоро закусваха капсули с перилен препарат.

А пръв приятел на посланик Мустафа не е някой Оризари или Крумово, а наше момче от Банкя. Кога ще попадне такъв дипломат в пловдивски обятия? Нивга.

Пловдив: Дръжки. Това с прането наистина е удар в гърба, тъй като действително не сме си махали кюлотите от простора заради Бил и Джордж, но пък още през комунизма американците са ни харесвали повече и древните пловдивчани са гледали на живо концерт на Тина Търнър, докато вие сте гледали на живо само Тони Дачева.

Просто при нас винаги е било по-елитно и отбрано обществото. Дори принц Чарлз, макар и нечистокръвен американец, предпочете да ожени Вълчо в Столипиново, отколкото да прави сеири, участвайки в „Съдебен спор“.

И сега пак е така. Америка за България си е плътно при нас. Подкрепят хората излагането на древни каменни птици, тип пътна настилка, в новия Лидъл (за вас Голямата базилика), за да се знае и помни, че в Пловдив винаги е имало пернати, заслужаващи уважението на братския американски народ..

Кой град повече обичат руснаците?

София: Превантивно ще парирам факта, че руснаците не са пращали техен милиардер за някой от столичните футболни отбори, докато за Ботев дойде. На нас футболно просто са ни леко обидени заради Майкъл Чорни, но Елциновите олигарси бяха голи охлюви в сравнение със сегашните. Руската обич обаче си личи от по-важните неща от футбола.

Например скоро очакваме да дойде новият посланик на Русия – Елеонора Митрофанова. Която изглежда строга дама от дипломатическата кариера. Такава, която няма да те глези, а ще ти ушие задвратник, ако кривнеш от правия път. И това е истинска обич, а не да ни пратят някой да хвърля пари, за да намери на кого да центрира Славчо Шоколаров от крилото. Любовта не се показва с пари, а с респект. Или респектиране.

Ясно е, че Русия е просперираща страна. И ако Путин рече, не само на професионалните клубове, ами и на аматьорските отбори може да изпрати по един олигарх. Но шоколадчетата от берьозките (които в София сумарно са повече от останалите населени места) са по-вкусни не, когато са даром, а когато са с парите, които все още не сме похарчили за новото превъплъщение на АЕЦ Белене или Руско-турски поток.

Пловдив: Тук пък съвсем никакъв шанс за успех нямате. Над нас Альоша е разперил ямурлук и шмайзер и ни пази от нашественици вече няколко десетилетия. В подножието му от Братската могила все още кънтят спомени за българо-съветската дружба. И е съвсем нормално братушките да искат да инвестират в елитен футболен клуб, та няма защо да се чудите как така ви подминават. Тук условията за инвестиции от всякакъв калибър са разкошни, а обслужването е първо качество.

А нима пловдивчани можем да забравим 90-те, когато от емблематичния Руски пазар в града човек можеше да си купи от стрихнин до калашник, при това без да се озърта, а съвсем спокойно и с достойнство. А сега една пиратка да си купиш онлайн и туитър веднага те банва, фейсбук те блокира, а милицията те импийчва.

Как  ли би изглеждал сега бившият окаян булевард „Хитлер“, който с годините стана далеч по-слънчев и асфалтиран, ако днес не носеше името „Руски“? По неговите алеи и сега се разхождат възрастни носталгици, завършващи сутрешните си разходки пред хотел „Лайпциг“ – име, навяващо им както младежки, така и горещи спомени.

На нас не ни е нужна другарката Митрофанова! Тя при вас трябва да бъде, за да стегнете малко редиците, че напоследък много слюнчите по Атлантика. При нас такива проблеми няма. Ние си имаме почетен консул в Панаира и той се грижи за добруването на двата народа. Тук дори Корнелия в състояние на амок не би решила да премине Марица на сал и да щурмува търговските палати, защото в тях живот вече може да няма, но то и в гулаг не е в изобилие.

Вашият коментар