Вярваш или не: Рая купи 20 декара земя, за да я превърне в гора

Рая Убенова задвижи нова мощна енергия на позитивизъм, от която спешно имахме нужда. Водена единствено от безкористния мотив да бъде полезна на човечеството и природата, тя закупи с лични средства 19.5 дка земя край Пазарджик, за да не може никой да строи върху терена. Неприкосновена за бетон, а облагородена с различни видове дръвчета, за една бъдеща гора.

Пътят на момичето е динамичен и доказва, че е лесно да се въвлекат съмишленици, стига да има някой, който да побутне за първата крачка. Е, и доста усилия… Голямо рамо за това дават първо нейните родители, също специалисти и институции, а нещата нямаше да бъдат по този начин и без помощта на Никола Рахнев от Гората.бг и стотиците доброволци прегърнали идеята.

Според нея „Индивидуалното ниво е много важно, но то трябва активно да се подкрепя, поощрява и допълва от амбициозни национални политики и информационни кампании, защото в противен случай остава капка в морето.“, а ние подкрепяме това мнение.

Рая разкри цялата история пред нас за вас и тя е повече от вдъхновяваща.



Какви действия си вършила досега в помощ на природата?

За пръв път чух за климатичните промени, драстичното намаляване на биоразнообразието и деградацията на екосистемите в световен мащаб, когато бях на 20 години. Преди това в България никой около мен не е говорил на тази тема нито в училище, нито в семейството ми. Тези проблеми ме докоснаха, най-вече защото носят огромни негативни последици за хората и ще стават тепърва по-интензивни и мащабни.



В серия от различни малки, индивидуални стъпки винаги съм се опитвала да допринеса за позитивна промяна: във фармацевтичната фирма, в която работех инициирах CSR комитет; участвала съм в инициативи за почистване на Южния Парк в София и плажове по морето; всичките ми дипломни работи са свързани с тази тематика; подкрепям активно с малки суми организации като Ecology, Ecosia, WWF, проекти за транзит към възобновяеми източници на енергия за чист транспорт и др.; изборът ми на дрехи, храна и транспорт в по-голямата си част се диктува от етични и екологични принципи – не притежавам кола, движа се с колело, консумирам месо веднъж на 2-3 месеца, опитвам се да не генерирам нерециклируем/некомпостируем боклук, купувам стоки/дрехи само, ако са наистина необходими и т.н.); говоря на темата с приятели, семейство и колеги и какво ли още не.



Индивидуалното ниво е много важно, но то трябва активно да се подкрепя, поощрява и допълва от амбициозни национални политики и информационни кампании, защото в противен случай остава капка в морето. Най-стойностните промени идват на системно ниво. А системите ни – икономически, политически, социални и философско ценностни – не са адаптирани все още към безпрецедентните промени, които трябва да предприемам като човечество, за да се справим адекватно с последиците от променящия се климат върху хората.

Къде беше, когато ти дойде идеята да засадиш гора и как дойде тази мисъл?

От поне 3-4 години чувствах, че трябва да направя нещо по-мащабно във връзка с намаляването на вредните емисиите в атмосферата. Като индивид обаче, се чувствах много малка и нямах представа какво, къде и как бих могла да допринеса най-смислено и ефективно. Растейки, дърветата натрупват в биомасата си CO2 и това е най-лесната, достъпна, евтина и приятна технология за секвестиране на въглероден диоксид.

Също така, горите носят многобройни други ползи, като по-чист въздух, спиране на ерозията, обогатване на почвата, създаване на хабитат за различни биологични видове, задържане на влага и много други плюсове. И така, седейки на плаж Каваците до Созопол през август 2020 г. загледана в морето, реших, че ще засадя гора на възможно най-голямата територия, която спестяванията ми позволят.



Търсех основно деградирала или изоставена земеделска земя с ниска категория на качество, която да бъде възстановена и да стане дом на биоразнообразие. По света има много такива проекти на ecosystem restoration или conservation и ми се искаше да помогна това да се случва по-често и в България. Започнах да чета по темата, попаднах на много интересна литература*, конференции като Oxford Real Farming Conference, където фермери от цял свят споделят знания за устойчиво земеделие и стопанисване на горите, както и опит в агролесовъдството – принцип, който в България не използваме достатъчно.

Започнах да следя хора като Kristine Tompkins (бивш Изпълнителен Директор на компанията Патагония), която през последните 30 години възстановява огромни територии в южната част на Чили и Аржентина, като създава национални паркове и помага на флората и фауната да се възвърнат на териториите, където са просперирали в продължение на векове и хилядолетия.

Моделът с частна земя ми хареса, тъй като това щеше да ми позволи да оставя гората непокътната в продължение на десетилетия, надявам се и на векове. В края на юни тази година се включих също в отглеждане на гора от 1500 брези, която моят съученик от НГДЕК Кирил Миленов беше създал заедно с ДГС София.

Споделих идеята си за създаването на гора с родителите си. Майка ми много се притесни, че вместо да се погрижа за себе си (т.е. да се ориентирам към купуване на апартмент, кола и всичко, което би успокоило една майка за стабилността на детето й), аз се насочвам в изхарчване на спестяванията си за създаването на гора, която дори нямам намерение да сека и да си възвърна инвестицията някой ден. Вторият ми баща, Валери Караджинов, обаче ме подкрепи още в началото и започна да търси подходяща земя за гората. И всъщност той е човекът, който намери терените в с. Церово, общ. Лесичово, които отидохме да огледаме с него през април тази година и в последствие закупих.

Връщам се към октомви 2020, когато вече бях решила да създам гора. За пръв път тогава разбрах за Гората.бг и ми хареса кампанията им за раздаване на безплатни дръвчета. Така поръчах 50 липи и 200 дъбчета без да знам къде ще ги засадим. Обадих се на Валери от Женева и му казах: „Започваме! Трябва да намерим земя за тези дървета.“ Той се шашна, но след 5 мин се обади обратно и каза: „Знаеш ли, имам една земя в село Широки Дол, Самоковско, която не е разделена между много братовчеди. Може да отидем да я огледаме, да говорим с братовчедите и да видим дали няма да намерим място за тези дръвчета“. Това беше началото.



Там се запознахме с много мили местни хора, които казаха, че ще помогнат с каквото могат, включително и кметицата беше много позитивно настроена. В последствие тази пролет засадихме част от дърветата на терена на един от тези хора и също така в двора на вилата на Валери, тъй като разделянето на терени е времеемка работа и изисква координация между всички собственици. За съжаление, поради тази причина, много земи в България пустеят.

През април месец с Валери огледахме няколко терена в общ. Лесичово и на мен ми допадна местността Рангелица до с. Церово. Докато се лутахме в търсенето по хълмовете, срещнахме един земеделец, който ореше нивите си с трактор. Той предложи да ни упъти и вървейки, ме попита какво мисля да правя със земята. Обясних, а той отсече: „Момиче, ти си или много богата, или много луда.“. Тъй като не съм богата, явно е второто. И до ден днешен Димитър Илиев (Сабо) ни помага и логистично, и с контакти за багер, и с извозване на инструменти за залесяването, и с каквото се налага.

Любопитен е пътят до финалните действия, с кого се срещна?

Ботаническата градина в София – първото място, което потърсих за съвет относно видовете дървесина за залесяване на терена. Техният ландшафтен архитект ми даде една стара книга от 1978 г, която разделя България на климатични пояси и изброява типичните дървесни и храстовидни видове за всеки пояс. Книгата беше ценен ресурс, но не ми беше достатъчна, за да направя подбора на видовете. Ландшафтния архитект сподели, че няма право да изготви план за залесяване и ме свърза с местния лесовъд, който отговаря и за Церово – Венцислав Зашев.


На Венцислав Зашев споделих, че искам да направя гора на частен терен, той хареса идеята, но разбира се няма право да помогне като държавен служител. Въпреки това отидохме до терена, за да огледаме връзката му с държавните горски площи, които граничат до някаква степен с моя терен. Венцислав Зашев каза: „Правете гора, това е чудесно, но внимавайте да не навлезете в държавната гора, защото тогава ще трябва да ви актувам“ 🙂

Също така съм благодарна на Петя Матева, Тони Кръстев, Кирил Ташев – изключително мили и подкрепящи държавни служители от ИАГ, които отделиха от времето си и помогнаха с много ценни съвети и насоки. Включително ми обясниха, че административно мога да превърна земята от земеделска в горска, също така ми обясниха, че трябва да се направи технологичен план, който може да се изготви само от лицензиран за това лесовъд. И ме насочиха към доц. д-р Наско Илиев.

Доц. д-р Наско Илиев – Той е легенда в лесовъдските среди. В процеса на работа и контакти, разбирах все повече каква икона е той в тези среди. Наско ми се стори много искрен и земен човек, и изключителен професионалист. Срещнахме се на терен един ден, обясних му каква е целта ми, той огледа съществуващата растителност в детайли и каза, че ще изготви технологичен план. Изключително съм му благодарна, тъй като той ми помогна абсолютно безвъзмездно и отказа да приеме заплащане за тази работа.

Срещнах се и с други хора, от които получих ценна информация като Тома Белев, Теодор Тодоров, баба Радка от разсадника в Церово, както и Стоян Ачев, който наех, за да залеси малкия терен професионално с работници от с. Ракитово, които се занимават цял живот с тази дейност.

Какви коментари и съвети получи?

Основно получих изненада, много позитивизъм и подкрепа. На хората чак не им се вярва, че някой се е захванал с такава задача с лични средства. Всеки, с който говорих, искаше да се включи или да помогне някак. Това е изключително зареждащо и се чувствам изцяло подкрепена. Също усещам, че у хората има глад за смислени колективни инициативи.

Как разбра какво да посадиш?

Още в началото знаех, че за да бъде устойчива и дълговечна гора, трябва да е диверсифицирана, с ендемични (местни) видове и съобразена с очакваните климатични промени за този район. Доц. д-р Наско Илиев имаше пълната свобода да препоръча подходящи видове. Заедно решихме основният вид в гората да е дъб (село Церово не случайно се казва така – от дъб цер / quercus cerris), който расте бавно, но може да оцелее векове наред. А съпътстващите видове от липа, явор, дива череша и др. имат за цел да помагат на дъба да расте нависоко.

Какво беше запознанството ти с Никола Рахнев и вярваше ли, че ще дойдат стотици хора?

Писах на Никола още през март преди да закупя земята. Обясних му идеята си, той ме окуражи и каза „Давай, Рая, ще помагам с каквото мога, инструменти, доброволци, фиданки.“. Преминах през много етапи и събития и напълно бях забравила, но се свързах отново и той каза „Остави фиданките на мен, вече си направила толкова много.“ Никола беше огромна опора и опитът му от над 100 подобни събития имаше огромно значение – от начина, по който инструктира доброволците, през осигуряването на повече от 200 инструмента, фиданки, кофи и всичко необходимо за спокойното протичане на това събитие. Той е много словоохотлив, целеустремен и нахъсан, има опит в комуникирането на такива инициативи и достига до над 20,000 човека в Гората.бг. Благодарение и на неговия апел се събраха толкова много хора. Никога не съм си представяла, че ще се съберат около 250-300 човека!

Как премина събитието за теб?

Съботата ми се стори вълшебна. Слънце, гледки, отдадени и усмихнати хора с отношение към бъдещето. Атмосферата беше приповдигната и красива. Няколко различни групички хора ми казаха, че си мечтаят как след 10-20 години ще си сложат я по един хамак, я по една пейка в гората, ще си сипят чаша червено вино и ще гледат залеза. И точно това бих се радвала да се случва в тази гора — хората и животните да я чувстват като своя. Една приятелка я нарече „Райската гора“. Дано стане такава! Имаме още грижи през 2022 и 2023 по отглеждането на гората, за които имам идеи как да направим работната атмосфера още по-приятна и специална. Истината е, че съботата ме вдъхнови много!

*(например: The Hidden Life of Trees: What They Feel, How They Communicate на Peter Wohlleben; The Overstory на Ричард Пауърс)

водеща снимка: Калина Комитова

Коментари (3)

  1. ЕВАЛА на Дамата, само така, много бих искал и аз да се включа в подобна инициятива. Ние сме природата и трябва да спрем да се самоунищожаваме бавно но сигурно!

    Отговор
  2. До автора:
    “село” Ракитово е над 50години град.
    Иначе евала за новата гора, дано има повече такива хора.

    Отговор
  3. Еее, браво на момичето,и аз искам да се включа да помагам,въпреки.че съм почти 70год.Но това не ми пречи да се изкача на вр.Белмекен вчера на 18.11.2021г.

    Отговор

Вашият коментар