„След три минути“ и Вангел Имреоров – „Поезията помага за освестяване“

„Светкавица, танцуваща по редовете, дълго носим грохота ѝ в себе си.“

Така Вангел Имреоров определя поезията в речника, в края на стихосбирката „След три минути“. И макар авторът да твърди, че се отнасят към чуждите стихове, всеки запознат с неговото творчество знае, че те много точно определят и неговата поезия.

„Наричам Вангел събитие в българската поезия и то без да преувеличавам, защото той притежава качество, което малцина, дори сред най-възрастните поети, не притежават и това е лекотата на писане. При него всичко е като едно съвсем естествено дихание.“ – сподели поетът и фотограф Владислав Христов в началото на срещата в Bee Bop Cafe. „Този тип писане, каквото е неговото, е много ценно, защото връща поезията към основната ѝ функция да носи човешкото. Ако трябва да определим неговата поезия с една дума, то тя ще бъде именно „човешка“ – допълни още той.

Вангел Имреоров е съвременен млад поет, който не се страхува да признае своята крехкост в текстовете си. Дори нещо повече – той не се вълнува ни най-малко от това какви чувства ще предизвика у читателя и дали изобщо ще успее да го впечатли. Именно тази неподправена искреност се явява основна причина, поради която стиховете му печелят симпатии.

„Поезията никога не е била предназначена за масата. Не могат хиляди души да успеят да приемат и да храносмелят този концентрат на словото“ – акцентира Владислав Христов.

Винаги усмихнатата Ина Иванова обърна специално внимание на Издателство за поезия „ДА“, определяйки го като бутиково, концентрирано основно в публикуването на българска и преводна поезия.

„Според мен, суетата на авторите пречи, както на самите тях, така и на литературата. Сякаш е на мода всеки да говори само за себе си и голяма част от изреченията да започват с „аз“, „мой“, „на мен“. Това малко ме плаши. Мисля, че поезията помага за освестяване и намиране на спокойствие. И бавно време да живееш и да забелязваш неща“ – коментира Вангел Имреоров.

Първите стихове, които поетът прочете, бяха на Марин Бодаков, който наскоро напусна видимия свят, но чрез поезията си винаги ще присъства на литературните събития.

„Винаги съм предпочитал отделните личности пред кръговете, пред тълпата. Дори в кръговете има нещо коварно, понеже се предполага, че става въпрос за групички, между които има вражда или конкуренция. Но ние не сме спортисти, за да се конкурираме, всеки има своя собствен път, собствен опит, светоглед, естетика и  светоусещане“ – сподели Вангел Имреоров, като добави, че една книга, прочетена от хиляда различни хора, се превръща в хиляда различни книги и в този смисъл читателят възприема и дори променя посланията на произведението със собствения си светоглед. Затова често не може да се търси сравнение между отделни творби.

По време на срещата поетът прочете няколко стихотворения от новата си стихосбирка. Обичайната тишината в паузите между текстовете беше разчупвана от веселото гласче на малкото братче на Вангел, което се опитваше да привлече вниманието на батко, като махаше с ръчичка, а когато успееше, щастливо се заиграваше отново или пък хапваше от лакомството си, за да си набави енергия за още лудории.

„Аз наистина не обичам слогани, гръмки думи и категорично да кажеш на някого: „Това е…“, без да дадеш свобода на другия да диша и да мисли друго яче. Преди доста време бях записал какво е поезията за мен – писането на поезия е моята походка – лъкатушеща, сричаща и колебаеща се“ – сподели Вангел Имреоров.

В последните минути от срещата се зароди приятен разговор, който продължи и по време на раздаването на автографи.

Автор: Живка Аджеларова

Вашият коментар