Цветелин Цоневски: Може да превърнем Пешеходния мост в открит музей и зона за отдих

Архитект Цветелин Цоневски завършва средното си образование в Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия в Пловдив, след което се дипломира по в УАСГ – София със специалност архитектура. Специализира във Финландия, Швеция, Руси и Турция, а малко по-късно основава и компанията TSONEVSKI PROJECT & CONSULTING GROUP, с която през годините изготвя стотици проекти в различни сфери на инвестиционното проектиране. В момента съчетава работата си на архитект с ангажиментите си като общински съветник в Пловдив. Семеен е, има две деца. 

Разговаряме с него по щекотливата тема за Пешеходния мост на Пловдив, както и за актуалните проблеми в града, които предстои да бъдат разрешени в следващите години.

Архитект Цоневски, актуална тема за съгражданите ни стана оповестеното намерение на градската управа да си върне собствеността върху Пешеходния мост на Пловдив. Какво е мнението ви по този въпрос?

Пешеходният мост е емблематичен елемент от културния пейзаж на нашия град Пловдив. Мостът е част от 1750 – метровата пловдивска пешеходна зона – от бившия партиен дом на площад „Централен”  до Новотел „Пловдив”.

Темата за концесионните отношения и правата по концесионния договор са предмет на задълбочен анализ и юридически действия, които да гарантират обществения интерес.

Основните проблеми, които Община Пловдив, като собственик на съоръжението, предстои да обследва са както икономическите фактори по прекратяването на Концесионния договор , така и действията по възстановяването на пространството като елемент на градския дизайн.

Считате ли за правилно Пешеходният мост да се превърне в атракция за града, променяйки своя облик по подобие на добрите примери от културните и туристически центрове в Европа и по света или е по-удачно да остане в сегашния си вид, за да генерира Общината приходи, съответно наемателите на магазини да не се тревожат за работните си места?

Идентичност и дух – това е симбиозата, която прави един град уникален. Когато мислим за важните градски зони, това трябва да е водещият репер за творчески размисли, за да предадем устойчивост и добавена стойност на нашия град.

Художествените качества на мостовото съоръжение и вписването му в градската среда са теми, които определено вълнуват както архитектурната гилдия, така и жителите на града.

Всяка река в чертите на града създава публично пространство. Концепцията, която се следва в световен мащаб е създаване на културна, масово достъпна среда в съвременните градски територии. Съществуват множество примери за обновяване на зоните около речните брегове,  свързани със създаване на атрактивни градски дейности, провеждане на културни събития, изграждане на екологични съоръжения, атракции за туризъм.

Считам, че изцяло покритото съоръжение не дава възможност за пълноценна визуална връзка между посетителите и градския пейзаж. Необходимо е редуциране броя и местоположението на търговските обекти, както и оформяне на атрактивни за посетители и пешеходци зони за отдих и рекреация.

Може да мислим за моста и като за открит музей с експониране на скулптури на български владетели и радетели за духовното развитие.

Какви са актуалните проблеми в градската среда през вашите очи и какви стъпки е добре да се предприемат за тяхното решаване?

На първо място брандиране на марката „Пловдив“! Отново наблягам на духа и идентичността. Необходимо е да се създаде индивидуалност и уникалност в естетизацията на градската среда. Това може да се постигне с брандирането на всеки административен район за постигане на идентичност (лого, елементи на градски дизайн, многофамилни сгради и др.).

Естетизацията на елементите на градски дизайн, интегрирането на зоните на градската микросреда и тяхната взаимосвързаност (паркове, площади и др.), както и ясните правила за елементите на рекламата в градска среда и по фасадите на сградите, са други много важни проблеми, които трябва да намерят своето решение.

Извеждането на пулсиращи вторични центрове в периферните райони, интегрирането на река Марица и зоните около нея в градската и извънградската среда, транспортната, пешеходна и велосипедна свързаност между кварталите са сред важните решения, които пловдивчани очакват да бъдат реализирани.

Атрактивно би било и създаването на репери на бъдещето ( актуални намеси в градската среда с послания за поколения). Това са само част от основните насоки за развитие на Пловдив като желан и привлекателен град, какъвто винаги е бил.

Необходимо е да се установи практиката за разработване на планови/стратегически документи, базирани на емпирични проучвания и обективни данни, за да може да се достига до обосновани решения и предложения, свързани с развитието на града.

Старите промишлени зони и изоставените сгради притежават стратегически потенциал за развитие на други градски функции и облагородяване, базиран на добри европейски практики.

Политиката за осигуряване на достъпна градска среда би следвало да е една от приоритетните за общината. Много обществени сгради, които са общинска собственост, не осигуряват на посетителите достъпна среда.

В каква посока трябва да се развива Пловдив?

За да се развива успешно и устойчиво едно общество, то трябва да е обединено около обща идеология и наколко конкретни цели. Това определено липсва във времена на преобладаващ егоизъм и материализъм.

В краткосрочен план за Пловдив предстоят изключително важни стратегически решения. Предстои приемането на изменения ОУП ( Общ Устройсттвен План ), предстои и изготвянето и приемането на План за Интегрирано Развитие на Общината (ПИРО ). План, който ще определи зоните и обектите, които ще се финансират и изградят в Пловдив в следващите 8 -9 години със средства от Европейския съюз с изключително голям бюджет. Предстои също така и цифровизация на устройствените планове и карти и създаване на ГИС ( Географска информационна Система) – един инструмент за устойчиво и правилно градско планиране, който ще спомогне администрацията и ще облекчи гражданите. Всички тези стратегически документи, при отговорно и зряло отношение от страна на управляващите, биха могли да бъдат с изключителна добавена стойност за нашия град в дългосрочен план.

Не е ли време създадените през миналия век общини „Марица“ и „Родопи“ да станат част от една голяма пловдивска община?

Категорично Да! Пловдив е една от най – малките общини в България по своята територия. Импотентна територия по своята същност, откъсната от естествените си функционални системи. Общината  е административно скопена от връзка със своята прилежаща зона с индустриални фунции, от своето летище, от своите пътни артерии и своята зелена система ( планината ). Така Пловдив се превръща в една спалня и развлекателен център, но не и в устойчив град с всичките му функции.

Възможно ли е Пловдив да се превърне в зелен и екологично чист град?

За подобряването на човешкото благоденствие, какъвто е зеленият императив, във всеки град са нужни различни проекти, включително по ключови сектори като води, отпадъци, транспорт, въздух и т. н. – с включени различни социални групи. Зеленият град е неделимо единство от хора, инфраструктура и процедури, насърчаващи устойчивото му развитие.

Той се характеризира с това, че има посока на развитие и категорично не допуска компромиси с някой от трите ключови сектора на устойчивото развитие – икономически, социален, природен. Зеленият град е по-скоро природно, отколкото технологично създание.

Основните насоки за развитието на Зелената система на Пловдив трябва да обхващат следните ключови дейности:

Териториално опазване на съществуващите обществени зелени площи, тяхната ревитализация, функционална определеност и цялостна визия за развитие с възможност за поетапно изпълнение.

Допълване на зелената система с нови терени, предназначени за широко обществено ползване (това е жизнено важно за районите Източен, Южен и Северен).

Развитие на съществуващите зелени системи – парк „Отдих и култура“ като част от Екопарк „Марица“.

Използване на всички възможни резерви в градската структура, предвидени в изменението на ОУП  и залагане на нови 8 кв.м/жител.

Залагане на улично озеленяване при проектирането на нови и реконструкцията на стари пътни трасета и прилагане на устройствени мерки, целящи отдръпване при възможност на линията на застрояване от уличната регулация, за да се реализира улично озеленяване и на по-ниските класове улична мрежа.

Интегриране на река Марица в Зелената система на града и обвързването й с урбанизирания ландшафт и извънградската среда за отдих.

Доразвиване на мрежите от пешеходни велоалеи, като свързващо звено между отделните обществени зелени площи, и обединяване на съществуващата разкъсана структура на зелената система.

Използване и развитие на ресурсите на междублоковите пространства, училищни, гимназиални и университетски дворове, промишлените зони и зоните с ограничен достъп и тяхното опазване.

Коментари (1)

Вашият коментар