Веса Тонова: Балетът е универсалният език, който събира всички ни

Въпреки смутните за културата времена, творците, отдали живота си на нея, не спират да градят изкуство. Държавна опера Пловдив е една от тези институции, които винаги остават активни, без значение с какви трудности се сблъскват по пътя.

На 30 януари, в Дом на културата „Борис Христов“, ще се състои премиерата на един от най-известните балети – „Баядерка“, на френския балетмайстор Мариус Петипа и руския либретист Сергей Худеков по музика на Лудвиг Минкус.

Създаден е за бенефиса на примата на Имперския руски балет Екатерина Вазем през далечната 1876 година. Пловдивският вариант е под режисурата на Веса Тонова. Костюмите са дело на Цветанка Петкова Стойнова, а сценографията на Иван Токаджиев – художник и бивш зам.-министър на културата.

В главните роли влизат балетистите Аманда Роха, Никола Хаджитанев, Мара Салваджо, Амедео Джунта, Бейли Уебстър, Диан Райчев и Андреа Джиневра.

Разговаряме с режисьора Веса Тонова за класическото изкуство и мястото му в модерните времена.

Г-жо Тонова, разкажете ни за вашия вариант на „Баядерка“.

Винаги ми е било много интересно защо „Баядерка“ свършва с финала на Второ действие. Години наред съм се опитвала да се добера до енигматичното изчезнало Трето действие на този спектакъл, защото колкото и богати версии да съм гледала, винаги завършват със сцената на сенките.

Бях повлияна от версията на Наталия Макарова, която действително е в пълния си вариант и цялата история най-после става ясна. „Баядерка“ е наистина един от най-красивите, най-помпозните, колоритни класически балетни заглавия. Изключително сложен да се дозира като декор, костюми. Хем да бъде пищно, хем да не е кичозно. Той е сложен и като изпълнение, като изискване към артистите, които трябва да бъдат както големи професионалисти, от техническа гледна точка, така и добри актьори.

Аз се опитах да поднеса всичко много ясно за публиката – като театър и разказ, а отделно да се наслади и на едни красиви фигури. На едни леки скокове, хубави пируети и т.н.

Поставяли сте балета и в Бургас. Надграждате ли себе си?

В Бургас направих „Баядерка“ за първи път през 2018 година. Това може да се нарече моят режисьорски дебют. Не съм лишила спектакъла от нито една картина, той върви динамично, без паузи, без много повторения в музикалните фрази. По този начин успяхме да го съберем в две действия, като нищо не му липсва. Даже напротив, вкарахме и последната картина.

Определено надграждам себе си. Много детайли са променени, но деликатно, така че балетът да запази цялостния си облик. Всички много се постараха, независимо смутните времена, заради които на няколко пъти прекъсвахме репетиции. Доволна съм от общата работа.

Съставът на спектакъла се състои главно от чуждестранните балетисти на Операта. Добре ли се сработват с българските си колеги?

Да, преобладават чужденците! Те са страшно талантливи хора. В първите партии участват Аманда Роха от Бразилия и Мара Салваджо от Италия. Никола Хаджитанев пък е един от най-добрите танцьори в България. Този приятен микс не е нещо ново за тях. Те са усвоили работливостта и желанието да са винаги на линия, винаги в залата. И не само чужденците, българите също. Всички до един са млади, работят с хъс.

Естествено, с българите ми е по-лесно, защото говорим един език и мога да намеря нюанса в словото, за да разберат точно какво искам от тях. Отделно, че ние сме доста по-емоционални. Много по-будни сме, веднага запомняме нещата.

Приличаме си с италианците, а тук има една солидна италианска група. Те са изключително артистични и музикални. Англичаните пък принасят дисциплинираност, изискано отношение към работата.

Всяка националност носи своя специфичен белег, а аз виждам само положителната им страна. Сработват се като истински екип, без значение, че говорят на различни езици. Балетът е универсалният език, който събира всички ни.

А какво може да кажем за работата на големия Иван Токаджиев по сценографията?

За мен Иван Токаджиев е един от най-добрите български художници. Не мисля, че има равен на себе си. Опитът му е огромен почти във всяка област. Имам късмет да работя с него.

Това, което той направи, е изключително красиво. Със семпли средства успя да уцели цялата атмосфера. Разбираме се с една дума, имаме еднакъв сходен вкус и признавам, че от него научих страшно много нови неща. Осветлението също е негова заслуга.

Другият член на екипа, който бих искала да спомена, е Цветанка Петкова Стойнова, която направи фантастични костюми, отново със семпли средства. Успя да намери точната дозировка, правилния материал. За жалост, тя вече не е сред нас, но винаги ще остане част от екипа ни. Искам да благодаря на всички замесени в спектакъла – и на артистите, и на техническите служби.

Наскоро няколко класически балета, сред които и „Баядерка“, станаха повод за скандали и обвинения в расова дискриминация. Смятате ли, че класическите произведения трябва да се променят спрямо тертипите на времето, в което живеем, или трябва да стоят във формата, в която са създадени?

Да, истина е, че има големи дилеми, но смятам, че всяко едно изкуство търпи развитие. Аз, като човек, уважавам традицията и винаги съм се стремяла да оставя класически център около всичко ново, което, така или иначе, няма как да спрем. Няма как хората да са същите, както преди 200 години. Характерите, мислите се сменят. Текат десет пъти по-бързо отколкото преди. Вкусовете им се променят, затова и в изкуството трябва да има адекватна промяна.

Разбира се, правят се много експерименти със съвременни форми в класически заглавия. Защо пък да няма едно класическо заглавие, което да се направи по по-лесно смилаем вариант за хората, които в днешно време са много по-забързани и уморени?

Така че – да, аз подкрепям новите и иновативни идеи, както и защитавам съхранението на онези традиции, които обаче държат формата, държат основополагащите стълбове.

Въобще трябва ли думите „расизъм“ и „изкуство“ да стоят заедно в едно изречение?

Не, няма как да са заедно. Хората в днешно време са по-информирани, с по-разкрепостено мислене, с повече абстрактно виждане. От много години тъмнокожи изпълнители танцуват всякакви възможни ключови роли, дори и в „Лебедово езеро“.

Мисля, че ще е интересно да се видят различни вариации. В България сме свикнали да гледаме една и съща форма, а човек трябва да има избор и предпочитания. За всеки един спектакъл и за всеки един артист си има публика. Подстрекавам зрителите да бъдат любопитни и да гледат различни неща, защото това ще им помогне да оформят собствения си вкус.

Изкуството трябва да е напълно свободно да твори!

Като за финал, какво да очаква публиката на премиерата на „Баядерка“ на 30 януари?

Публиката ще се наслади на класически балет с много театър, с много пищни костюми и интересна история вътре. Действието се развива в Индия. Сюжетът е типично романтичен, който разказва за любовта без начало и край. Тя е винаги и навсякъде. Продължава и след приключването на земния ни път. Смятам, че почитателите на класическото балетно изкуство ще бъдат радостни от това, което ще видят. Да заповядат от 18:00 часа. Ще сме щастливи да ги посрещнем.

Фотографии: Паулина Гегова

Вашият коментар