Дебютант в тазгодишното издание на Национални есенни изложби е Йордан Велков, който завърши наскоро магистър, спец. ,,Живопис“ в Националната художествена академия. В изложбата си в Балабанова къща (двор), Йордан показва серия живописни платна, в които са застъпени теми за времето и пространството, за реалното и абстрактното. Творбите му са визуално изследване на ежедневието, изобразяващи сетивното и това, което стои отвъд. Повече за експериментите му в тази посока може да прочетете тук.
Какво представяте в тазгодишното издание на НЕИ Пловдив 2023?
В настоящата изложба представям поредица от живописни платна, в които съм подложил на експеримент различни материали и техники. Серията от платна е съставена от динамични композиции на урбанистична среда и като цяло моменти от заобикалящата ни реалност. Времето и пространството в платната са извън контекста на сюжета и наративната структура. По този начин се предоставя поле което служи като открита покана за интерпретация, насърчавайки пространство, където зрителите могат да се ангажират с картините на дълбоко лично ниво. Именно в тази двусмисленост се крие ключа към тези платна, тъй като те канят зрителите да проектират своите собствени преживявания, емоции.
Казахте урбанистична среда, пространства от реалността, някои се разпознават, други – не, споделете повече за тях.
В общ план, реалността и обикновените събития от ежедневието служат като източник на вдъхновение и стимул за създаване на нови картини. В работата ми, важност имат недоопределеността на финала и непостоянството на възприятията. Вместо конкретни отговори, зрителят е подтикнат да създава свои собствени асоциации въз основа на личния си опит и емоционалност. Реалното и абстрактното се преплита с фрагменти от обикновения живот, които, извадени извън своя контекст, придобиват стойност като части от социални и философски теми.
Пример за една такава работа е картината ,,Пожар“, която е провокирана от действително събитие, а именно пожарът на гребната база в Пловдив. Сцената на пожарът е изкарана от контекста на конкретното събитие и придобива условен характер. То се превръща в поле за живописни експерименти, чрез смесването на различни материали, като боя, сажди, суха слама и дори обгаряне на материалите. Така дори се получава една промяна в състоянието на самия огън, от деструктивна сила, до конструктивен и композиционен елемент.
Също така картината ,,Разпад“, която сама по себе си, е една фигурална композиция, но поставена в една сюреалистична обстановка, с разпадащ се корозирал пирон. Този пирон се разпада на отделни фрагменти. Тези фрагменти обаче не се разпадат в неизвестност, а придобиват живите нюанси на есенните листа. Тази трансформация е алегория за неумолимия ход на времето, напомняне, че дори и най-здравите творения ще се поддадат на неумолимите сили на природата. Докато погледът ни се измества отвъд разпадащия се пирон, се сблъскваме с присъствието на малки, почти призрачни човешки фигури. Тези фигури събуждат и въпроси относно тяхната функция. Свидетели ли са на разпада на гвоздея или всъщност са архитекти на собствената си гибел? Тяхната двусмисленост ни кани да размишляваме върху нашата роля в непрекъснатия цикъл на създаване и разпадане.
А творбите с наименование ,,Ежедневие“?
Като основна линия в изложбата обаче се заформиха картините ,,Ежедневие“ 1, 2, 3. Те са визуално изследване на ежедневните, но дълбоко завладяващи аспекти на градското съществуване. Тези платна капсулират самата същност на нашето ежедневие, подчертавайки сложния гоблен от моменти, които често остават незабелязани в суматохата на градския живот. В тези динамични композиции щателно съм изработил градска среда, която резонира с усещане за познатост. Това са сцени, които срещаме ежедневно, но през призмата на художествената интерпретация те придобиват трансцендентно качество. Всяко платно е сложно взаимодействие на елементи, които определят нашите градски пейзажи. Панелни блокове, коли и ефирната прегръдка на мъгла, която забулва в поетична двусмисленост.
Каква е Вашата интерпретация по темата Функции на състоянието?
На първо място, като начин за задаване на посока за разглеждане на работите.
Функцията на състоянието, както я разглеждам, изразява баланса на моментното състояние. Сблъсъкът на конкретните образи и условната обграждаща ги среда. Едновременно изграждаща ги, но и променяща функцията им, като по този начин им придава една неустойчивост.
В този контекст функцията на състоянието се отнася до свойство или характеристика на физическа система, която се определя единствено от текущото й състояние, независимо как е достигнала до това състояние. То служи като фундаментална концепция в различни области, включително термодинамиката.
Изложените картини, макар и да не са научни по природа, използват силата на метафората и символиката, за да предадат същността на функцията на състоянието. Те приканват зрителите да размишляват върху взаимодействието на елементите в едно състояние и как това взаимодействие може да създаде нови форми, перспективи и прозрения.
Забелязва се, че използвате маслени, акрилни бои, но и в съчетание със слама, пясък и други структури.
Живописта за мен освен основно изразно средство, е и медията, в която се чувствам най-уверен. Именно в царството на живописта откривам неограничения потенциал за изследване, за разширяване на границите на творчеството и за навлизане в неизследвана артистична територия. Това ми позволява да се отпусна максимално и да експериментирам с различни материали. Като художник винаги съм вярвал, че изборът на материали е също толкова важен за творческия процес, колкото и самата материя. В тази изложба използвах различни видове бои (маслени, акрилни, темперни), но и в някои от работите използвах слама, пясък, плат, структурни пасти и дори цели пръчки.
Комбинацията от материали ми помогна да обогатя живописното пространство. Взаимодействие между различните бои, пясък, слама и твърдите структурни пасти добавя дълбочина и сложност към визуалните разкази, които се стремя да предам. То приканва зрителите да се ангажират с многостранната природа на състоянията, които искам да предам. В този смисъл материалите се превръщат в мост между осезаемото и абстрактното, подобно на темата на самата изложба, която ни кани да изследваме границите между конкретното и условното.
Дебютант сте в тазгодишното издание, споделете вашето мнение за Националните есенни изложби?
Няма да излъжа, ако кажа, че участието ми в Националните есенни изложби е сбъдната мечта. Разбира се съм изключително благодарен на проф. д-р Галина Лардева за поканата, доверието и шанса да бъда част от събитието. Като всеки човек, който се занимава с изкуство и е започнал своя път от Пловдив, съм присъствал на всичките издания от гимназиалните ми години до ден днешен.
Винаги съм ги очаквал с нетърпение. Те са едно от най-големите събития в културния живот на града и са чудесен старт на новия артистичен сезон. Селекцията на автори винаги е била страхотна и когато човек е част от тях това едновременно го радва, но и респектира поради голямата отговорност която носи към името на Националните есенни изложби.
Автор: Наташа Ноева
За автора
