Захари Карабашлиев: „Опашката“ е любовен, а не политически роман

Още в първия ден на фестивала „Пловдив чете“, програмата му е наситена, наред със самото откриване, с връчването на наградите „Христо Г. Данов“, се случва и едно от първите представяния на нова книга. Дисока летва за начало – Захари Карабашлиев с романа „Опашката“. Предразполагащата обстановка на „Bee Bop cafe“, което е място за музика, театър и книги. Мека светлина, публика, която споделя мнения за предишните творби на автора: „18% сиво“, „Хавра“, „Жажда“, „Тяло под роклята“ и отправя въпроси към най-новата му книга.

Театър – точно за пиеса е била първоначалната идея на Карабашлиев във времето назад, идеята се заражда през 2013-2014 година. Искреният му разказ за сбъдването на книгата – предричаща събития, които се случиха на всички ни, увлече веднага присъстващите. Както сам сподели авторът, романът е любовен в неговата същност, а не политически, както биха се подвели читателите.

Преплитайки в сюжета лични семейни проблеми със събития от обществения живот, Карабашлиев подканя за размисъл всички, включително и себе си, дали и колко си струва да направиш ТРАНСФОРМАЦИЯ със себе си: „Да ти поникнат Опашка и Рога“, да престъпиш принципите и убежденията си“.

По повод зададените му въпроси за времето, когато е живял в Америка, обсъждането на предишните му книги и начина по който пише, авторът споделя по много искрен начин, че „иска да пише така, както обича да чете“. Според него, за да се получи една творба е важно да бъдеш „свободен в душата си“, „да погледнеш света хем като твой, хем като измислен“. Едни от интересните за него писатели от руската класика – Достоевски и Толстой, му дават ценни насоки в това отношение. За Карабашлиев няма значение къде пише като местонахождение – в България или Америка.

„Опашката“ успява да се случи и като пиеса в Плевенския театър, там я сбъдват актьори като Владо Карамазов и Михаил Билалов, които работят под умелата режисура на Явор Гърдев.

На финала Захари Карабашлиев посъветва всеки, който е решил да пише: „Намерете свободата в душата си и отвоювайте време в безвремието, за да творите.“ Срещата приключи като че ли с отворен въпрос: „Дали новият роман „Опашката“ е може би една бъдеща притча?“

Автор: Станислава Лопатарева

Фотограф: Владислав Христов

Вашият коментар