Оставете децата на мира!

Teacher, leave them kids alone! Тази емблематична фраза на Pink Floyd, записана през 1979 година, осмива проблемите на образованието и насилието над децата. Година по-късно песента Another brick in the wall е използвана като химн на протестите на чернокожите ученици в ЮАР против расовата пропаганда и неравенството на учебните програми, вследствие на което е забранена от правителството.

Днес учителите не са врагове, колкото и да искат да ги изкарат някои, но песента звучи по-актуално от всякога. Натискът върху децата и проблемите в образованието не само, че не отшумяват, но сякаш невидима нишка ги уголемява, като надуващ се балон.

От началото на пандемията в медийното пространство почти всекидневно излизат статии с гръмките заглавия „Родители искат децата да се върнат в училище“; „Родителите против децата да се върнат в училище“; „Учителите се страхуват за живота си“; „Преподавателите изнемогват с ДО“; „Учителка забърква пилешка супа, докато преподават Математика“ и други произволни.

Неволно или не се зароди истински сблъсък между двете групи: учители-родители. Медиите и институциите изкуствено насаждат напрежение между тях, вместо да работят в посока обединяването им за доброто не само на учебния процес, но най-вече на децата.

Разбира се, всички журналистически материали лягат на „достоверен източник“ в лицето на десетки уж направени анкети между синдикати, родители и т.н. Когато излязат на бял свят обаче, се оказва, че мнението на голям процент от преподавателите и служители в детските градини изобщо не е взето. Това мога да гарантирам и от личен опит и отказът на десетки потърсени от мен преподаватели да коментират, поради съображения за сигурност. Как тогава се правят тези допитвания, след като поне половината колегия не разбира за тях? В държава, в която фалшивите новини, генериращи единствено трафик, са на почит, всъщност изобщо не е чудно!

От това обаче се получава само гореспоменатата агресия между двете страни, когато учителите реално трябва да са стожери на бъдещето. Да, ама не! От хора, формиращи характерите на поколенията, малко по малко се превръщат в неуверени, стресирани и уплашени да изкажат мнение „изпълнители“. Родителите пък губят все повече доверие в тях, чудят се как да се справят сами и как да съчетаят работата си с гледането на децата в домашна среда. А самите деца? Те стоят по средата, не могат да решат кое е правилно и кое не, но за сметка на това всекидневно слушат как са най-големите заразители и докато виртуалното образование бавно и славно се налага като новото нормално, МОН и министър Красимир Вълчев менят решенията си през пет минути, от което страдат всички. Последният пример е предложението 1 и 2 април да се слеят с пролетната ваканция, което така и не се реализира. Положението е малко „иди ми, дойди ми“.

Междувременно синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ учреди грамота на името на г-н Вълчев и му я връчи за най-успешния министър на образованието. Същият синдикат, който предложи 1 и 2 април да се слеят с ваканцията, но предложението бе отхвърлено…

Сега на дневен ред е поставен въпросът как ще продължи учебният процес след ваканцията – дистанционно или присъствено. Естествено, още с наближаването на месец април, колегите от националните и регионални медии вече запретнаха ръкави и започнаха да правят собствени проучвания за мнението на родители, директори и преподаватели във вузовете. И пак се почнаха едни статии, и пак едни заглавия „Учителите са уплашени“, „Учителите искат да се върнат в клас“, „Родителите на протест“ и прочее. А в действителност учителите и родителите, камо ли пък младежите, никой не ги и пита.

Затова – leave them kids alone!

Фотографии: Александър Карамфилов/ 4K studio

Вашият коментар