Днес ще напиша за една тема, която отдавна ме вълнува.
Това е разпространената напоследък мода да се заменят звучни български думи с техни чуждоезични и недотам успешни аналози. Особено дразнещо е и модното напоследък (при това масово употребявано в медиите) ползване на думи от нашия език в нелепо и дори повратно значение. То понякога води дори до създаване на нови български думи.
Заразата стана очевидна, когато се появи явлението да се говори “случва”, когато става въпрос за организирани и планирани събития.
Искам да подчертая дебело, че нещо може да се е случило или да се случва, само когато е непредвидено и е СЛУЧайност. Как може да се случва празник, събор, конгрес или друго организирано мероприятие? То просто се провежда. То се планира, организира и провежда. Преди това е възникнала идея за неговото осъществяване – как може то да е случка?! Или да е случка сватбата ти!
И това е по всеки новинарски канал по телевизията! Разпространението на явлението е толкова заразно, че по този начин се научиха да говорят съвсем обикновени хора, явно заблуждавайки се, че така са интересни и модерни.
Заслушайте се в която и да е новинарска емисия и ще чуете масово употребата на свързващите думи “със” и “във” – при всички случаи. Независимо, че на всеки журналист е добре известно правилото, че те се ползват само в случаите, когато след тях има дума, започваща със “с” или “з” (за със) и с “в” или “ф” (за във). При всички останали случаи трябва да се изговаря “в” или “с”. Но не – те винаги изговарят дългата форма. Явно им е много по-удобно да го правят, за да не се замислят, каква е думата след това или за да си спечелят време. Разговорният език се променя и скоро това ще стане масова практика.
Друго, което ми прави впечатление напоследък е силната употреба на служебния термин “експерти”. В журналистическият език това е обозначаването на всеки, който би трябвало да има професионално мнение по някакъв въпрос. Сякаш тези журналисти не са учили, че да си експерт е висша форма на професионално знание или умение. Започва се от ученик, чирак, калфа, майстор, специалист и накрая се става експерт, при това от единици хора. Докато чирак и калфа са остарели термини, то специалист замени майстор през годините “на социализма” (слагам кавички, защото такъв нямаше). Специалист и експерт са категории, основно в сферата на занаятите и инженерните науки. Тези две думи, също така се превърнаха в синоним на висок професионализъм и може да се употребят като прилагателни, редом с научните звания доктор и професор. Вероятно на журналистите са им казали „ще казвате винаги експерти, да не вземе да се обиди някой“, макар че и специалисти да им казваха, пак нямаше да е обидно.
Особено дразнеща е думата дестинация. Английската destination е място, към което сме се запътили, крайна цел на едно пътуване. Странното е това, че в българския език тази дума не идва с английското си изговаряне – нещо, което бих разбрал. Тоест ние не казваме дестинейшън, както е думата, а казваме дести-НАЦИЯ. Откъде е този завършек? Може би от криворазбрана етимология?
Преди 20 години спокойно можеше да кажем направление, цел, крайна спирка, краен пункт. Будапеща, например, беше една привлекателна туристическа цел, туристически маршрут с крайна цел Будапеща. Цел е много по-къса дума от думата дестинация, ако някой ми каже, че било за краткост.
Същият е случая с думите локация, вместо място и ареал, вместо местообитание или просто район. Район също е чуждица, но защо да я заменяме с нова?
Употребата на думите култов, мегаспектакъл, мегазвезда и подобни, у нас се употребяват за определяне значимостта на хора и събития, които са твърде далеч от понятието и мащаба на тези термини.
Употребата на превъзходната степен в съчетанията “най-култовите”, сред “най-великолепните” и други подобни изпълнения, показва единствено невежество сред хората. Не може да сложиш най- на дума, която сама по себе си е превъзходната, последната най-висока степен на дадено нещо.
Същият е случая и с „… най-емблематичните паметници в Испания.“ Те станали ли са емблематични, по емблематични от това няма да станат – вече са емблема.
Днес постепенно изместваме:
събитието с евент
представянето с презентация
показването с превю
представлението с шоу
проекта с дизайн
идеята с концепция
съдържането с контент
срещата с миит (да не забравяме, че думата митинг е буквално meeting)
идеята с инициатива и съответно инициираме, вместо да предложим
Проверката заместихме с óдит, който си е една финансова проверка – проста ревизия.
Сега провеждаме мониторинг над дейност, вместо наблюдение.
На отвор, журналистите вече казват дупка.
Циганите „станаха“ роми, тоест – римляни, каквито те никога не са били и няма да бъдат.
Днес има „образователни медиатори за малките ромчета“, каквото и да означава това!
Сватбите започнаха вече да имат и предсватбени репетиции, добре че поне думата репетиция, макар и чуждица, се е запазила!
Ние вече се ангажираме, когато се наемаме.
Нашата основна мисия, вместо нашата основна цел.
Имаме подход, вместо начин или метод.
Влизаме в контакт, вместо във връзка.
На юношата казваме, че е тийнейджър.
Изразяваме респект, вместо уважение.
Казваме ситуацията, вместо положението.
Вместо събота и неделя, казваме „уикенд“.
Казваме устойчиво развитие, вместо стабилно развитие.
Някой заявил, вместо казал.
„Като ги съберем, сумарно са …“ (цитат от вестникарски сайт)
Той декларирал, вместо казал.
Имаме вече местен парламент, вместо градски съвет.
Кметът ходи на брифинг, вместо на среща.
Питаме „- Окей ли си?“, вместо „Добре ли си?“
Оооо, как можах да забрая! В кметството се входират предложения, вместо да се внесат, запишат или заведат под номер.
Интензивна подготовка, вместо усилена подготовка.
Днес реализираме, а не осъществяваме или извършваме.
Фокус върху образованието измества акцент върху образованието. Тук една чуждица е заместила друга – явно акцент се е изтъркала вече от употреба.
Днес имаме образователни политики, вместо образователни дейности.
Днес имаме мотивация, вместо желание.
Днес гоним дедлайн, а не краен срок.
Днес мислим в измерения, а не в мерки.
Днес има екстремни спортове, вместо рискови.
Досмешаваше ме навремето, когато някой клиент, коментирайки проект, се опасяваше да не „станел претруфен“. Това е дума-паразит, която е смес между прертупан и натруфен. Моето преположение е, че някой някога я е измислил, за да е забавно и е тръгнала сред част от народа, утвърждавайки се като полуофициална дума. Аз мисля, че ако попитате човека, който я е изговорил току що, той вероятно ще се поправи, казвайки правилните изрази. Но по някаква причина, вероятно смятайки, че така ще е по-интересно, е свикнал да я изговаря точно така неправилно.
Аз също съм свидетел на почти трайно утвърждаване на развалени или изопачени думи, като например аранче, вместо айрян, пипируда, биба и много други подобни, често казани от малките ни деца и подхванати от самите нас.
По времето на мутренските модели за подражание се утвърди една такава форма на поведение сред младежите тогава. Те, в разговор помежду си, казваха купих си кола или комп, ще забия на море с приятели и подобни. За крехката им възраст и особено липсата на собствени приходи, изглеждаше доста смешно да говорят така, сякаш парите не са им ги дали мама и тате, а те самите са ги заработили.
Днес много началници и собственици на фирми разговарят така с клиентите си. “Подготвил съм ти дизайните и ще ти ги пратя по пощата”, при положение, че на всички е известно, че за тях работят екип от хора в рекламния отдел, а те сами не могат да си изведат дори икона на десктопа.
Отдавна екшън-филмите постепенно се свиха само до екшъни. А екшън на английски е думата за действие. Те режисьорите в Холивуд дори казват „action!“, когато искат действието да започне, а операторът да снима. Тоест все едно казват “действие, действайте” – който каквото там има да прави по своята си част, да го прави.
По-скорошни нови думи са „дрескод“ и (о боже! ) – „хаштаг“. Дори няма да ги обяснявам, че да им правя и реклама сега!
Даа, от времената, когато моето поколение беше носителя на новите думи, „хава“ се замени с „купон“. А думата купон си имаше съвсем ясно значение от десетилетията на недоимък! И тъй като купонът беше вече с ново значение, на негово място се намести думата „талон“. Отново една чуждица измести друга. “По-остроумните” се сетиха, че може да казват „ваучер“. В а у ч е р – как звучи само, а?! Ваучерът си получи и другарче – промо ваучер. Тоест промоционален, тоест в акция, за стока в промоция – тоест за стока с намалена цена. Мале, мале!
Ако нямате смарт-карта ще плащате КЕШ! Уаау! Яку!
Днес всичко стартира, а не – започва. “Община Пловдив стартира дебат, обсъждане и набира идеи”. След като казват, че стартира дебат, поясняват, че става въпрос за обсъждане. Ако някой не е разбрал тази дума, де. А идеите се берат – от дърветата навярно. А кадри се подбират.
Питаме “- Какви мерки ще вземете?”, вместо “Какви действия ще предприемете”. Как така се вземат отнякъде мерки – с рулетка ли, що ли?
Днес пра’йм бизнес, а не осъществяваме предприемачество (много дълго, нали?).
Като казах прайм, та се сетих за “праймтайма” – времето за най-тлъстите реклами.
Днес нещата са реално работещи, вместо простичкото “работят”.
Едно време всички началници бяха шефове, а днес шеф е само майстор-готвачът, когото не знам защо ни научиха да наричаме мастър-шеф.
Имаме си мастър-клас, вместо простичкото курс или дори руското кръжок. Но как ще кажеш, че детето ти ходи на кръжок, когато децата на другите посещават мастър-клас на мастър-шеф или първи етап от обучението по мърчъндайзинг. Който не знае за тази професия – има си интернет, да поразрови. И аз не знаех.
Абе, всички сме мобилни, макар да сме всъщност доста неподвижни. Хаха, мобилна ни е само „жеесем връзката“, а когато пътуваме си пускаме „жипиеса“, йеее!
Сега ни стимулират, вместо да ни насърчават. Усещате ли разликата? Насърчаването е да те накарат да го почувстваш с душата си, да го поискаш със сърцето си. Докато стимулирането касае само джоба ти. Или обещание да получим нещо.
Днес всички сме граждани на “тази държава”, селяни нема. На коя държава, бе – питам ги аз? На тая – ми отговарят.
Днес посещенията на галериите са на минимум, вместо да кажем, че се посещават слабо или малко.
В тях днес няма изложби или представяния, не – има експозиции, инсталации и пърформънси.
Всяка къща в Стария град на Пловдив има своето предназначение и профил. Да, трябва да се профилират!
Днес проектите се реализират, не като едно време, когато ги осъществявахме, или просто ги правехме. Абе, завършвахме си ги направо!
Сега археолозите работят “на терен” – не на място – макар да нямат много средства, в смисъла на пари, де!
И като слушам навред, някой обяснява нещо и като каже “в смисъл” – и каже същото с други думи. Свикнал е да не го разбират и затова да дообясни човека. И това му става навик, нещо като метод на говорене. Защото с такива и говори. Независимо дали обяснява нещо сложно или не.
Върху кутиите за детски игри е написано „Игра за деца 5+“ или дори само има знак „5+“. Ние вече знаем какво означава това, но граматически е неправилно. Вместо да се напише „игра за деца над 5 години“ е написано за деца 5+ (пет деца плюс колко още деца?). Ако не друго, поне знаем, че математическия знак за „по-голямо от“ е „>“, а не „+“.
Наскоро забелязах у един мой приятел някаква промяна. Той обича да говори, обича да има публика. В интерес на истината, много знае. Умее и да убеждава. Каква беше изненадата ми един ден, когато за 10 минути употреби четири пъти „уау” – при това, не като възклицание, а като прилагателно. И четирите пъти вместо прилагателно.
Например:“Отиваме там, а мястото е … уау!” или “Този човек е направо “уау”!
Забелязах, че жена му уау-каше преди това и явно го е прихванал от нея. Най-странното за мен бе това, че той употребяваше тази чужда форма на възклицание, като заместител на думи-прилагателни. Такива като възхитителен, изумителен, невероятен, красив, великолепен, стъписан съм и други подобни.
Добре знаем от речта на американците, откъдето тази зараза дойде, че те изпозлват “уау” тогава, когато искат да изразят силното си впечатление, възхитата си, но не “намират думи”. А те за много неща не могат да намерят думи. Но на тях им е простено – толкова са им възможностите.
Но моят приятел, този колос на речевото разнообразие!?
Явно и тази американска привичка ще е една от неговите речеви екс(кре)перименти. Дано, както е дошла, така и да си замине.
Ох, по-късно ще се сетя и за други такива, може и да седна да допълня написаното. Но истината е, че тези промени в разговорния език, благодарение на електронните медии и форми на писане и четене, така неусетно ни превземат речта, че няма да се усетим кога езикът ни си е свалил старата кожа и е лъснал с нова.
Мислил съм си, ако един ден с машина на времето ни върнат само 100 години назад – дали ще разберем какво ни хортува наш Пендо. Аз и възрожденците наши чета, дето са хора образовани и начетени, и много трудно им разбирам понякога, та …
послепис:
крайно време е способен стихоплетец да съчини български текст на песен за рождени дни и способен композитор да съчини весела мелодия към него!
За автора
