Камъкът от Розета – какво се знае за него и какво не, a какво се знае, но не се казва.

Розетския камък е черен базалтов камък, фрагмент от голяма черна базалтова каменна гравюра.
Намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ал-Рашид на около 7 километра от град Розета край Нил. Той е с размери 118×77×30 см и тежи около 750 кг. Неговата уникалност за историята на човечеството се състои в това, че е изписан с текст на три различни езика – два на древноегипетски наречия и един на древногръцки. Ценната археологическа находка е открита по време на завоевателния поход на Наполеон Бонапарт в Египет. На нея попада френският капитан Пиер Франсоа Бушар. След разгрома на френската армия в Африка, антиката попада в английски ръце. От 1802 година до днес Розетският камък се пази в Британския музей. Той е най-посещаваният обект в музея.

Ето какво казва официалната историческа наука за находката:
Годината е 1799. Френски войски, под командването на младия и амбициозен Наполеон Бонапарт се опитват да нанесат удар по заклетия враг – Англия. При това, не на негова територия, а в една от смятаните за най-важни колонии – Египет.
Походът на французите обаче среща сериозен отпор. Принудени са да се оттеглят и да изградят укрепления за отбрана. На 15 юли 1799 година, докато строят допълнителни укрепителни съоръжения до форт Сен Жулиен, наполеоновите войници се натъкват на необичайна стела. Големият черен къс базалт, който откриват, е покрит с непонятни за тях писмена. Френските офицери проявяват голяма съобразителност и веднага разбират, че са се натъкнали на нещо важно. Долагат за откритието си на прекия си началник – генерал Мену, който заповядва да се направи опит за прочитане на единия от текстовете, който е на стелата и е на гръцки.
Находката е изпратена в Кайро, където по-рано по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет. Две години по-късно французите са принудени да капитулират и да се оттеглят от Египет. Розетският камък, заедно с множество други ценни находки, е предаден на англичаните, които го отнасят в Лондон.

Монолитният документ е създаден през 196 г. пр.н.е. от владетеля на Египет в този исторически период – цар Птолемей V. Смята се, че Розетският камък е бил гравиран от група свещеници в Египет, за да почетат египетския фараон. Те изброяват всички добри неща, които фараонът е направил за свещениците и египетския народ. Династията на Птолемеите била наследница на един от пълководците на Александър Македонски. След смъртта на Александър, империята му се разпада и се поделя между главните му пълководци. Птолемий завзема долината на Нил и околните земи. Точно и затова повечето текстове по времето на управлението на Птолемеите били разпространявани на няколко езика.

Макет на камъка с текста на светъл фон

Върху Розетския камък текстът е един и същ, но изписан на три различни езика. В най-горната му част е с йерголифи, в средната – на т.нар. демотично писмо, използвано в по-късните етапи от развитието на египетския език, а в най-долната част, благодарностите на жреците към Птолемей V Епифан, са записани на старогръцки – факт, който неизмерно помага за дешифрирането им..

Неразгаданиото все още тогава египетско йероглифно писмо

Преди камъкът да бъде взет от британците, французите правят копия на надписите върху камъка. Тогава обявяват конкурс между учени от двете нации, кой първи ще направи откритие относно текста.

Английският учен Томас Йънг бил първият, който отбелязал значителен напредък. Той открива до 80 прилики между йероглифните и демотичните текстове върху камъка. Открил и фонетичните символи „p t o l m e s“ в йероглифния текст върху камъка, използвани за написването на името на фараона на гръцки „Ptolemaios“, като по този начин става първият, който превежда йероглифния текст върху камъка. Фактът, че един и същ текст е написан на три различни езика, е позволил на учените да разбулят многовековната мистерия около древноегипетските йероглифи. Езикът на Елада тогава е бил добре познат на историците. На базата на сравнението ученият Силвестър де Саси, шведският дипломат Дорс Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа успяват да разшифроват египетската писменост. 

Основен дял за това има Шамполион, който открива метод, станал ключов за разбирането на египетски текстове. Това става обаче след близо 23 година усилена работа. Когато се заема с разгадаването на Розетския камък, Шамполион вече разполага с всичко нужно за целта – има задълбочени познания по множество езици, разполагал е с информация за други находки от Египед, по която е можел да сравнява. Преди всичко той се опитва да разбере какво са записвали египтяните с йероглифите (самата дума йероглиф е от гръцки). Гърците смятали, че тези знаци са използвани от египетските жреци за да записват думите на боговете, т.е. това са “изсечени свещени писмена”. Мнозината учени, които се опитват преди Шамполион да разшифроват йероглифите, смятат, че те предават конкретни мисли, а не звукове от речта. Жан-Франсоа обаче е убеден в обратното – според него, значителна част от йероглифите представя чисто звукови значения.
Шамполион обаче няма доказателства за предположението си. Затова се заема да докаже теорията си, като започва от анализ на собствените имена от гръко-римския период на Египет, тъй като се знаело, че йероглифите, ползвани за предаване на личните имена (т.нар. картуши – йероглифи, оградени в овална рамка), би следвало да предават звуковото звучене на имената.
Точно този му подход му помага в разгадаването на сложната задача. Първо успява да разгадае имената на богове и фараони, които се срещат на много места по достъпните му документи и скици. Изведнъж схваща цялата система, с която йероглифното писмо предава и смисловото значение на думите, както и фонетичното им звучене.

На 27 септември 1822 година Жан-Франсоа Шамполион изнася доклад по време на откриването на заседанието на Парижката академия на науките. В този ден се ражда нова наука – Египтология. А находката на наполеоновите войници край град Розета изиграва ключова роля в разгадаването на тайните на един език, потънал в продължение на векове в забвение.

Йероглифната азбука се използвала единствено за изписването на важна кралска или религиозна информация. Разбират я само 1% от древните египтяни. „Народният“ език е опростеният ежедневен език, използван от древните египтяни за водене на записки, сметки и писане на писма. На такъв език е изписан средния текствърху камъка. Гръцкият е езикът, който Птолемей използва по времето на правенето на гравюрите. Сега науката го нарича старогръцки, той е твърде далечен от този език, на който се говори днес в Гърция.

Според древния египетски закон, кралските укази са толкова важни, че трябва да бъдат изписани върху твърд камък на свещен език (йеро-глифи), на масовият език в Египед (т.нар. демотично писмо) и на гръцки език. Камъкът трябва да е поставен във всеки първи, втори и трети ранг храм точно до образа на фараона.

Какво пише на него?

Гравюрата играе възхваляваща роля – описани са многобройни хвалби в името на царя и подробни нови закони, които включват постъпления на пари, данъчна амнистия за дълговете към монархията, пускане на затворници от държавата, освобождаване от данъци за свещеници, провизии за военните и нов фестивал в чест на царя. По-късно са открити други части от фрагмента в различни райони на Египет.
Династията на Птолемете е свалена, а управлението на Египет минава в ръцете на римляните след смъртта на Клеопатра VII (съпруга на Птолемей XV) и Марк Антоний. Египет се превръща в римска провинция и всички официалните писания започват да се пишат на латиница — езика на римляните.

Какво разбираме от написаното дотук?
Има намерена част от стела с надпис.
ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ТАКАВА.

Споменава се, че по-късно са намерени и още парчета от нея, но за тях няма информация дали са от същия камък и дали на тях има надписи. А ако са от нея, защо нищо не се знае за тях. От единствената стела се заключава, че това е била масова практика за времето и че тесктът се е писал неизменно САМО на тези три езика (писмености). А ако е имало и други? Няма как да знаем. Това е информацията от официалните источници. Тя е многократно повтаряна и преписвана, има хиляди публикации по темата.
Има и опит за превод. Този, който е направен от гръцкия език (това е старогръцки език).
Той се представя за успешен, макар че в гръцкия език липсват гласните букви.
Ето и превода:
В царуването на младия (крал) и наследник на бащата в кралството, славният собственик на короните; който установи ред в Египет; благочестив към боговете; победител над враговете; които подобриха живота на хората, висшите жреци, гадатели, свещеници, които се събраха от храмовете на страната в Мемфис пред царя за празника на приемането на короната на вечно живия Птолемей, възлюбени Pt, бог Епифан Евхаристията, която той получи от баща си, [всички тези свещеници], след като се събраха в храма на Мемфис точно на този ден, решиха:
Тъй като вечно живият цар Птолемей, възлюбеният на Пт, бог Епифан Евхарист, роден от цар Птолемей и царица Арсиное, боговете Филопатори, даде много благословии на храмовете и онези, които са в тях, и на всички, които са под неговата кралска власт; и тъй като той е бог, произлизащ от бог и богиня (като Хор, синът на Изида и Озирис, който отмъсти за баща си Озирис), и тъй като е щедър към боговете, той дарява на храмовете приходи под формата на пари и храна и направи големи разходи, за да доведе Египет до спокойно състояние и да издигне храмове; и той, доколкото е могъл, проявявал филантропски стремежи и от приходите и данъците, получавани в Египет, той напълно премахнал някои и улеснил други, така че хората и всички останали по време на неговото царуване да бъдат в просперитет; и дълговете към царската хазна, които лежаха върху египтяните и върху населението на други части на неговото царство и които бяха много големи, той прости; що се отнася до затворниците в затворите и онези хора, срещу които отдавна са започнали процеси, той ги освободи от всички обвинения; и както той заповяда освен това, че приходите на храмовете и даренията, които им се носят всяка година под формата на храна и пари, и по същия начин даровете, дължими на боговете от лозята, овощните градини и други земи, които принадлежал на боговете по време на управлението на баща си, останал на същата основа; и тъй като той заповяда също относно свещениците, че те не трябва да плащат повече при посвещението си от това, което трябваше да бъде платено преди първата година от управлението на баща му; и той освободи хората от свещените колежи от годишното пътуване до Александрия; след това заповяда да не се събира повече за флотата и намали с две трети броя на ленените тъкани, предавани от храмовете на кралската хазна; и тъй като всичко, което преди това е било пренебрегнато, той приведе в подходящ ред, желаейки това, което обикновено се прави за боговете, да бъде правилно подредено; в същото време той даде справедливост на всички, подобно на два пъти великия Хермес: той заповяда местните войници и други лица, завръщащи се в родината си, които бяха враждебни (към властите) по време на периода на размирици, да останат в собствеността вашата собственост; и тъй като той също така се погрижи да бъдат изпратени кавалерия и пехота и кораби срещу враговете, които маршируваха срещу Египет по море и суша и правеха големи разходи в пари и храна, така че храмовете и цялото население на страната да бъдете в безопасност;
но идвайки в Ликополис, разположен в нома на Бусирис, който беше превзет и укрепен, за да издържи на обсадата, и там беше доставено голямо количество оръжия и друго оборудване, тъй като нечестивите, изпълнени с бунтовен дух, се бяха събрали в този град, което причини много вреда на храмовете и населението на Египет, царят обгради този град, издигайки около него невероятни могили и стени и изкопавайки ровове; и предвид факта, че покачването на Нил през осмата година беше много високо и, както обикновено, реката заплашваше да наводни долината, царят задържа водите, затваряйки устията на каналите на много места, изразходване на значителна сума пари за това; изпращайки конници и пешаци за тяхна (не е ясно: нови язовири или бунтовници) защита, той за кратко време превзе града със сила и победи всички нечестиви [които се надигнаха срещу бога-цар], които бяха в него, точно както преди Хермес и Хор, синовете на Изида и Озирис, да покорят онези, които се разбунтуваха срещу тях в същата област; що се отнася до лидерите на бунтовниците под неговия баща, които разориха страната и извършиха несправедливост по отношение на храмовете, той, след като се появи в Мемфис и отмъсти за баща си и короната му, ги наказа, както заслужаваха, когато дойде времето за церемониите, съпътстващи приемането на короната; и тъй като освен това той анулира дълговете на храмовете, натрупани преди осмата година към царската хазна под формата на много значителна сума храна и пари; той действаше точно по същия начин по отношение на плащането за ленени тъкани, които не бяха предадени на кралската хазна, и по отношение на проверката на онези тъкани, които бяха предадени преди същата дата; той също освободи храмовете от задължението да дават артаба [зърна] от арура на свещената земя и, по същия начин, гърне [с вино] от арура на лозето; и тъй като той направи много подаръци на Апис и Мневис и други свещени животни на Египет, много повече от предишни царе, като се погрижи за всичко, което се отнася до тези животни; той щедро и достойно даде необходимото за тяхното погребение, както и средства за храмове, специално посветени на тях, заедно с извършването на жертвоприношения, празнуването на празници и всичко останало, което се дължи в такива случаи; и тъй като той запази привилегиите на храмовете и на Египет непроменени и непокътнати според законите и украси Апион с великолепни структури, внасяйки в него големи количества злато, сребро и скъпоценни камъни, и издигна храмове, светилища, и олтари; онези, които се нуждаеха от възстановяване [храмовете], той коригира, като във всичко, което се отнася до божеството, ревността на благодетелен бог; след като разбра за най-уважаваните храмове, той ги възстанови, както подобава на царуването му; за това боговете му дадоха здраве, победа, сила и всички други благословии, както и трайното притежание на короната от него и неговите потомци за цяла вечност – в добър час!
[В резултат на всичко това] свещениците на всички храмове в страната решиха:
Да се ​​увеличат колкото е възможно повече почестите, оказвани в момента на вечно живия цар Птолемей, любимия на Пит, бог Епифан Евхаристия, и по същия начин почестите, отдавани на неговите родители, боговете Филопаторес и предците, боговете Евергет и боговете Аделфи и боговете Сотер.
Поставете на най-видното място във всеки храм изображение в чест на вечно живия цар Птолемей, бог Епифан Евхаристия, който ще носи името на Птолемей, покровителят на Египет, и който трябва да заеме мястото на най-важния бог в храма, държейки в ръцете си оръжието на победата, според обичаите, приети в Египет.
Свещениците трябва да извършват религиозна служба три пъти на ден пред тези изображения и да ги обличат в свещени дрехи и да извършват всички други церемонии, които разчитат в тази страна на тържественото почитане на всички други богове …

(Следват други почести, които колегията от свещеници реши да плати на краля.)


Този указ да бъде написан върху стела от твърд камък със свещени писания на местния и елински език и поставен във всеки храм от първа, втора и трета категория пред образа на вечно живия цар. И се обявява, че текстът е спомогнал за разгадаването на жреческия език на Древния Египед, станал основа за една нова наука – египтологията! Наука, която измества историята с няколко хиляди години назад в древността.

Този текст по-горе, който е направен от древногръцкия надпис, на който липсват интервалите между думите. Интересното е, че надписът на гръцки език е написан само с главни букви и без никакви интервали, които да сформират думи. Няма и понятие за абзац, по камъка има множество малки пукнатини, които затрудняват четенето на редица гръцки букви. Да не забравяме, че това е древногръцки – в него понятията са били различни, изреченията са сформирани по различен начин от днешния. Освен това често в текста не може да се направи разлика меджу буквите. Такъв пример е думата ТΛΛΛΛТΛ.

Впрочем ТУК може да разгледате камъка като триизмерен дигитален обект така, както го е предложил Британския музей на сайта си.

На камъка има 54 реда с гръцки текст. Вариантите за формиране на отделни думи от него са хиляди. При това думата се е пренасяла на новия ред без пояснение – просто когато редът свършва, каменоделецът я продължава на нов ред. Науката е открила (на базата на представяните за древногръцки преписи на множество поети и хора на духа от древността), че в езика на дрвените гърци е имало около 70 000 думи. Език богат – как да определиш коя е зиписана на камъка! И да не забравяме, че за разичтането на камъка е нямало база за сравнение – другите два надписа са били неразбираеми.

Между другото, никъде не се споменава за средния надпис. Ами той? Той също трябва да е бил непознат за Шамполион и компания. А дали и него са разшифровали или само прочутите йеро-глифи “свещенни букви”?

Група съвременни учени са се опитали да сформират приличен текст от надписа. Те не претендират да са намерили вярната компановка на текста, но смятат, че са стигнали близо до нея. Ето как изглежда тя:


1). ΒΑΣΙΛΕΥ ΟΝΤΟΣ ТΟΥ ΝΕОΥ ΚΑΙ ΠΑΡΑΛАΒΟΝΤΟΣ ΤΗΝ ΒΑΣΙΛΕΙΑΝ ΠΑΡΑ ΤΟΥ ΠΑΤΡΟΣ ΚΥΡΙΟΥ ΒΑΣΙΛΕΙΩΝ ΜΕΓΑΛΟΔΟΚΞΟΥ ΤΟΥ ΤΗΝ ΑΙΓΥΠΤΟΝ ΚΑΤΑ ΣΤΗΣΑΜΕΝΟΥ ΚАΙ ΤА ΠΡΟΣ ΤΟΥΣ

2).ΘΕΟΥΣ ΕΥΣ Ε ΒΟΥΣ ΑΝΤΙΠΑΛΩΝ ΥΠΕΡΤΕΡΟΥ ΤΟΥΤΟΝ ΒΙΟΝ ТΩΝ ΑΝΘΡΩΠΩΝ ΕПАΝОРΘΩΣΑΝΤΟΣ ΚΥΡΙΟΥ ΤΡΙΑΚΟΝΤΑ ΕΤΗІ ІΔΩΝ ΚАΘАΠΕΡ Ο НФΑΙΣΤΟΣ Ο ΜΕΓΑΣ ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΚАΘАΠΕΡ Ο НΛΙΟΣ

3). ΜΕΓΑΣ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΤΩΝ ΤΕ ΑΝΩ КАΙ ΤΩΝ ΚΑΤΩΧΩΡΩΝ ΕΚΓΟΝΟΥ ΘΕΩΝ ΦΙΛΟΠΑΤΟΡΩΝ ΟΝ Ο ΗΦΑΙΣΤΟΣ Ε ΔΟКΙΜΑΣ ΕΝΩΙ Ο НΛΙΟΣ ΕΔΩ ΚΕΝ ΤНΝ ΝΙΚН  ΝΕІ ΚΟΝΟΣ ΖΩΣ ΗΣ ΤОΥ ΔΙΟΣ ΥΙΟΥ ΤΟΥ НΛΙΟΥ ΠΤΟΛΕΜΑΙΟΥ

4). АІΩΝ Ο ΒΙΟΥ Η ΓΑ ΠΗΜΕΝΟΥ ΥΠΟ ΤΟΥ ΦΘА ΕΤΟΥΣ ΕΝΑΤΟΥ ЕΦ-ΙΕΡЕΩΣ ΑΕΤΟΥ ΤΟΥ АΕΤΟΥ ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ ΚАΙ ΘΕΩΝ ΣΩΤΗΡΩΝ ΚΑΙ ΘΕΩΝ ΑΔΕΛΦΩΝ ΚАΙ ΘΕΩΝ ΕΥΕΡΓΕΤΩΝ ΚАΙ ΘΕΩΝ ΦΙΛΟΠΑΤΟΡΩΝ ΚАΙ

5). ΘΕΟΥ ΕΠΙΦΑΝОΥΣ ΕΥΧΑΡΙΣΤΟΥ АΘΛΟΦΟΡΟΥ ΒΕΡΕΝΙΚΗΣ ΕΥΕΡΓΕΤΙΔΟΣ ΠΥΡΡΑΣ ΤΗΣ ΦΙΛΟΝΟΥ ΚΑΝΗΦΟΡΟΥ ΑΡΣΙΝΟΗΣ ΦΙΛΑΔΕΛΦΟΥ ΑΡΕΙΑΣ ΤΗΣ ΔΙΟΓΕΝΟΥΣ ΙΕΡΕΙΑΣ ΑΡΣΙΝΟНΣ ΦΙΛΟΠΑΤΟΡΟΣ ΕΙΡΗΝΗΣ.

6). ΤΗΣ ΠΤΟΛΕΜΑΙΟΥ ΜНΝΟΣ ΞΑΝΔΙΚΟΥ ΤΕΤΡΑΔΙ АΙΓΥΠΤΙΩΝ ΔΕ ΜΕ ΧΕΙΡ ΟΚΤΩΚАΙΔΕΚΑ ΤΗΙ ΨΗΦΗΣΜА ОІ ΑΡΧΙΕΡΕΙΣ ΚΑΙ ΠΡΟΦΗΤΑΙ ΚАΙ ΟΙ ΕΙΣ ΤΟ АΔΥΤΟΝ ΕΙΞ ΠΟΡΕΥΟΜΕΝ ΟІ ΠΡΟΣ ΤΟΝ ΣΤΟΛΙΣ МΟΝ ΤΩΝ.

7). ΘΕΩΝ ΚАΙ ΠΤΕΡΟΦΟΡΑΙ ΚΑΙ ΙΕΡΟΓΡΑΜΜΑΤΕΙΣ КАΙ ΟΙ ΑΛΛΟІ ΙΕΡΕΙΣ ΠΑΝΤΕΣ ΟΙ ΑΠΑΝΤΗΣΑΝΤЕΣ ΕΚ ΤΩΝ ΚΑΤΑ ΤНΝ ΧΩΡΑΝ ΙΕΡΩХЕΙΣ ΜΕΜΦΙΝ ΤΩΙ ΒΑΣΙΛΕΙ ΠΡΟΣ ΤΗΝ ΠΑΝΗΓΥΡΙΝ ΤΗΣ ΠАРАΛНΨЕΩΣ ΤНΣ.

8). ВАΣΙΛЕΙΑΣ ТНΣ ПТОΛЕМАΙΟΥ АΙΩΝ О ВΙΟΥ НГА ПНМЕΝΟΥ ΥПО ТОΥ ФΘА ΘЕОΥ ЕПΙФАΝОΥΣ ЕΥХАРΙΣΤΟΥ НΝ ПАРЕΛАВЕΝ ПАРА ТОΥ ПАТРОΣ АΥТОΥ ΣΥΝАХΘЕΝΤΕΣ ΕΝТΩΙΕΝ МЕМФЕН ЕРΩΙ ТНΙ НМЕРАΙ TΑΥТΝΙЕΙ ПАΝ

9). ЕПЕΙ-ΔН ВАΣΙΛЕΥΣ ПТОΛЕМАΙΟΣ ΑΙΩΝ О ВΙОΣ ΗΓΑ ΠΗΜΕΝOΣ ΥПО ТОΥ ФΘА  ΘЕОΣ ЕПІФАΝНΣ ЕΥХАРΙΣТОΣ О  ЕГ-ВАΣЕΛΕΩΣ ПТОΛЕМАΙОΥ КАΙ ΒΑΣΙΛΙΣΣНΣ АРΣΙΝΟΗΣ ΘΕΩΝ ФΙΛОПАТОРΩΝ КАТА ПОΛΛА ЕΥРГЕТНКЕΝ ТА ОΙ ЕРА КАΙ

10). ТОΥΣ ЕΝ АΥТОІΣОΝ ТАΣ КАΙ ТОΥΣ ΥПО ТНΝ ЕАΥТОΥ ВАΣΙΛΕΙΑΝ ТАΣΣОΝЕΝОΥΣ АПАΝ ТАΣ ΥПАРХΩ ΝОΕОΣ ЕК ΘЕОΥ КАІ ОΥАΣ КАΘАПЕР ΩРОΣ О ТНΣ ΙΣΙΟΣ КΑΙ ΟΣΙРΙΟΣ ΥΙΟΣ Ο ΕПАМΥΝАΣ ТΩΙ ПАТРΙ АΥТОΥ ΟΣ ΙРЕІ ΤА ПРОΣ ΘЕОΥΣ

11. ЕΥРГЕТІКΩΣΔІ АКЕІМЕΝОΣ АΝАТЕΘЕІ КЕΝ ЕІΣ ТА ІЕРА АРГΥРІКАΣ ТЕ КАІ ΣІТІХАΣ ПРОΣОΔОΥΣ КАІ ΔАПАΝАΣ ПОΛΛАΣ ΥПОМЕΝΩΝ НКОМЕΝ ЕКАТОΥ ТНΝ АІГΥПТОΝ ЕІΣ ЕΥΔІАΝ АГАГЕІΝ КАІ ТА ІЕРА КАТА ΣТНΣАΣΘАІ

12. ТА ІΣ ТЕ ЕАΥТОΥ ΔΥΝАМЕΣ ІΝ ПЕΨІА АΝΘРΩПН КЕ ПАΣ АІΣ КАІ АПОТΩΝ ΥПАРХОΥΣΩΝ ЕΝ АІГΥПТОІ ПРОΣ ОΔΩΝ КАІ ФОРОΛОГІΩΝ ТІ ΝАΣМЕΝЕІ ΣТІΛОΣ АФН КЕΝ АΛΛАΣ ΔЕ КЕ КОΥФІ КЕΝОПΩΣ О ТЕ АΛОΣ КАІ ОІ АΛΛОІ ПАΝТЕΣ ЕΝ

13. АΥ ΘНΝ ІАІ ΩΣ ІΝ ЕПІ ТНΣ ЕАΥТОΥ ВАΣІΛЕІАΣ ТАТЕ ВАΣІΛІКА ОФЕІΛНМА ТА АПРОΣΩФЕІΛОΝ ОІ ЕΝ АІГΥПТΩІ КАІ ОІ ЕΝТНІ ΛОІПНІ ВАΣІΛЕІАІ АΥТОΥ ОΝТА ПОΛΛА ТΩІ ПΛНΘЕІ АФН КЕΝ КАІ ТОΥΣ ЕΝ ТА ІΣ ФΥΛАКАІΣ

14. АПИГМЕ ΝОΥΣ КАІ ТОΥΣ ЕΝ АІТІАІΣ ОΝТАΣ ЕК-ПОΛΛОΥ ХРОΝОΥ АПЕΛΥΣ Е ТΩΝ ЕΝ КЕ КАІ ІМЕΝ ΩΝ ПРОΣ ЕТАΞЕΝ ДЕ КАІ ТАΣ ПРОΣ ОΛОΥΣ ТΩΝ ІЕРΩΝ КАІ ТАΣ ΔІΔОМЕΝ АΣ ЕІΣ АΥТА КАТЕΝІАΥТОΝ ΣΥΝ ТАΣ ЕІΣ ΣІТІ

15. ТНΣ ТЕ КАІ АРГΥРІКАΣ ОМОІΩΣ ΔЕ КАІ ТАΣ КАΘНКОΥΣАΣ АПОМОІРАΣ ТО ІΣΘЕ О ІΣ АПОТЕ ТНΣ АМПЕΛІ ТІ ΔОΥ ГНΣ КАІ ТΩΝ ПАРАΔЕІΣΩΝ КАІ ТΩΝ АΛΛΩΝ ТΩΝ ΥПАРХАΝ ТΩΝ ТО ІΣΘЕ О ІΣ ЕПІ ТОΥ ПАТРОΣ АΥТОΥ

16. МЕΝ ЕІΝ ЕПІХΩРАΣ ПРОΣ ЕТАΞЕΝ ΔЕ КАІ ПЕРІ ТΩΝ ІЕРЕΩΝ ОПΩΣ МΝООΝ ПΛЕІОΝ ΔІΔΩΣ І ΝЕІ Е ТО ТЕΛЕΣТІКОΝОΥ Е ТАΣΣОΝ IЕРЕΩΣ ТОΥ ПРΩТОΥ ЕТОΥΣ ЕПІ ТОΥ ПАТРОΣ АΥТОΥ АПЕΛΥΣ ЕΝ ΔЕ КАІ ТОΥΣ ЕК ТΩΝ

17. ІЕРΩΝ Е ОΝΩΝ ТОΥ КАТЕΝІАΥТОΝ ЕІΣ АΛЕΞАΝΔРЕІАΝ КАТА-ПΛОΥ ПРОΣ ЕТАΞЕΝ ΔЕ КАІ ТНΝ ΣΥΛΛНΨІΝ ТΩΝ ЕІΣ ТНΝ ΝАΥТЕІАΝ МН ПОІЕІΣΘАІ ТΩΝ ТЕ ІΣТО-ВАΣІΛІКОΝ ΣΥΝТЕΛОΥМЕΝ ΩΝЕΝ ТОІΣ ІЕРОІΣ ВΥΣΣІΝОΝ

18. ОΘОΝІΩΝ АПЕΛΥΣ ЕΝ ТА ΔΥОМЕІН ТАТЕ ЕГΛЕΛЕІММЕΝ АПАΝТА ЕΝ ТОІΣ ПРОТЕРОΝ ХРОΝОІΣ АПОКАТЕΣ ТНΣ ЕΝЕІΣ ТН КАΘНКОΥΣАΝ ТАΣІΝ ФРЕΝ ТІΣ ΩΝ ОПΩΣ ТА ЕІΘІΣМЕΝА ΣΥΝТЕΛНТАІ ТО ІΞОΣ ОІΣ КАТА ТО

19. ПРОΣНКОΝ ОМОІΩΣ ΔЕ КАІ ТОΔІ КАІ ОΝ ПАΣІΝ АПЕΝЕІ МЕΝ КАΘАПЕР ЕРМНΣ О МЕГАΣ КАІ МЕГАΣ ПРОΣ ЕТАΞЕΝ ΔЕ КАІ ТОΥΣ КАТАПОРЕΥОМЕΝОΥΣ ЕК ТЕ ТΩΝ МАХІМΩΝ КАІ ТΩΝ АΛΛΩΝ ТΩΝ АΛΛОТРІА

20. НРОΝ НΣАΝ ТΩΝ ЕΝ ТОІΣ КАТА ТНΝ ТАРАХНΝ КАІРОІΣ КАТЕΛΘОΝ ТАΣ МЕΝЕІΝ ЕПІ ТΩΝ ІΔІΩΝ ІΣТНΣ ЕΩΝ ПРОЕΝОΝ ОΝ ΔЕ КАІ ОПΩΣ ЕΞАПОΣТАΛΩΣ ІΝ ΔΥΝАМЕІΣ ІППІ КАІ ТЕ КАІ ПЕΖІ  КАІ КΛIΝН ЕΣ ЕПІ ТОΥΣ ЕПЕΛΘОΝТАΣ

21.  ЕПІ ТНΝ АІГΥПТОΝ КАТА ТЕ ТНΝ ΘАΛАΣΣАΝ КАІ ТНΝ НПЕІРОΝ ΥПО-МЕІΝАΣ ΔАПАΝАΣ АРГΥРІКАΣ ТЕ КАІ ЕІ ТІ КАΣ МЕГАΛАΣ ОПΩΣ ТА О ІЕРА КАІ ОІЕΝ АΥТН І ПАΝТАΣ ЕΝ АΣФАΛЕІА І ΩΣ ІΝ [ПАРАГІΝОМЕ+

22. ΝОΣ]  ΔЕ КАІ ЕІΣ АΥ КΩΝ ПОΛІΝ ТНΝ ЕΝТΩІ ВОΥΣІРІТНІ Н НΝ КАТЕІΛНМЕΝ Н КАІ ОХΥРΩМЕΝ Н ПРОΣ ПОΛІОРКІАΝ ОПАΩΝ ТЕ ПАРАΘЕΣЕІ ΔАΨІΛЕΣ ТЕРАІ КАІ ТНІ АΛΛНІ ХОРНГІАІ ПАΣНІ ΩΣ ΛН ЕК-ПОΛΛОΥ

23. КОΝОΥ ΣΥΝЕΣ ТНКΥІАΣ ТНΣ АΛΛОТРІОТНТОΣ ТОІΣ ЕПІ ΣΥΝАХΘЕІΣ ІΝЕІΣ АΥ ТНΝ АΣЕВЕΣ ІΝОΣ НΣ АΝЕІΣТЕ ТАІ ЕРА КАІ ТОΥΣ ЕΝ АІГΥПТΩІ КАТОІКОΥΝ ТАΣ ПОΛΛА КАКАΣΥΝ ТЕТЕΛЕΣМЕΝ ОІ КАІ АΝ

24. ТІ КАΘІΣАΣ ХΩМАΣІΝ ТЕ КАІ ТАФРОІΣ КАІ ТЕІХЕΣ ІΝ АΥ ТНΝ АΞІОΛОГОІΣ ПЕРІЕΛАВЕΝ ТОΥ ТЕΝЕІА ОΥ ТНΝ АΝАВАΣІΝ МЕГАΛНΝ ПОІНΣ АМЕΝОΥ ЕΝ ТΩІ ОГΔОΩІ ЕТЕІ КАІ ЕІ О ІΣМЕΝОΥ КАТАКАΥΣЕІΝ ТА

25. ПЕΔІА КАТЕΣХЕΝ ЕК ПОΛΛΩΝ ТОПΩΝ ОХΥРΩΣ АΣ ТАΣ ТОМА ТА ТΩΝ ПОТАМΩΝ ХОРНГНΣ АΣ… ЕАΥТА ХРНМАТΩΝ ПΛІΘОΣ ОΥК-ОΛІГОΝ КАІΝА ТА ΣТНΣАΣ ІППЕΣ ΘЕ КАІ ПЕΖОΥΣ ПРОΣ ТНІ ФΥΛАКІН

26. ОΥ ТΩΝ ЕΝ ОΛІГΩІ ХРОΝΩІ ТНΝ ТЕ ПОΛІΝ КАТА-КРАТОΣ ЕІΛЕΝ КАІ ТОΥΣ ЕΝ АΥТНІАΣ ЕΞЕІΣ ПАΝ… …Е ФΘЕІРЕΝ КАΘАП[ЕР]… ΝΣ КАІ ΩРОΣ О ТНΣ ІΣІОΣ КАІ ОΣІРІОΣ ΥІОΣ Е ХЕІРΩΣ АΥТО ТОΥΣ ЕΝ ТОІΣ АΥТАΣ

27. ТО ТОІΣ АПОΣТАΝ ТАΣ ПРОТЕРΩΝ ТОΥΣ АФН ГНΣ АМЕΝОΥΣ ТΩΝ АПОΣТАΝ ТΩΝ ЕПІ ТОΥ ЕАΥТОΥ ПАТРОΣ КАІ ТНΝ ХΩРАΝ… ПАΝТАΣ КАІ ТА ІЕРА АΔІКНΣАΝ ТАΣ ПАРА-ГЕΝОΝ ЕΝОΣ ЕІΣ МЕМФІΝ ЕПАМΥΝОΝ

28. ТΩІ ПАТРІ КАІ ТНІ ЕАΥТОΥ ВАΣІΛЕІАІ ПАΝТАΣ ЕК ΘААΣЕΝ КАΘНКОΝТΩΣ НКООΝ КАІРОΝ ПАРЕ-ГЕΝНОΝ ПРОΣ ТОΥ ТНІ ТЕΛЕΣОІ… ПРОΣ НКОΝ ТА ΝОМІМА ТНΣ ПАРАΛНΨЕІ ТНΣ ВАΣІΛЕІАΣ АФН КЕΝ ΔЕ КАІ ТАЕ…

29. ТОІΣ ІЕРОІΣ ОФЕІΛОМЕΝ АЕІΣ ТО ВАΣІΛІКОΝЕΩΣ ТОΥ ОГΔООΥ ЕТОΥΣ ОΝТАΣ ІΣ ΣІТОΥ ТЕ КАІ АРГΥРІОΥ ПΛНΘОΣ ОΥК ОΛІГОΝΩΣ АΥ… КАІ ТАΣ ТІМАΣ ТΩΝ МН ΣΥΝ ТЕТЕΛЕΣМЕΝОΝ ЕІΣ ТО ВАΣІΛІКОΝОΥΣ ΣІΝΩΝ ΘО[Υ]…

30. ΩΝ КАІ ТΩΝ ΣΥΝ ТЕТЕΛЕΣΘЕІ ЕΝΩΝ ТА ПРОΣ ТОΝ ΔЕІГМА ТІΣ МОΝАІ АФОРАІ ΩΣ ТΩΝ АΥТΩΝ ХРОΝΩΝ АІ ΥЕΛОΣ ЕΝ ΔЕ ТА ІЕРА КАІ ТНΣ… АРОΥРАІ ТНΣ ІЕРАΣ ТНΣ КАІ ТНΣ АМПЕΛІ ΥІАОΣ ОМОІ[ОΣ]…

31. ТО КЕРАМІОΝ ТНІ АРОΥРАІ ТΩІ ТЕА ПЕІ КАІ ТΩІ МΝЕΥEІ ПОΛΛА ЕΔΩ РНΣА ТО КАІ ТОІΣ АΛΛОІΣ ІЕРОІΣ ΖΩІ ОІΣ Υ OІΣ ЕΝ АІГΥΠTΩІ ПОΛΥ-КАΝІΣ ΣΩΝ ТΩΝ ПІФАΥ ТОΥ ВАΣІΛЕІΩΝ ФРОΝТІΖΩΝ ΥПЕР ТΩΝ АΝНКОΝ…

32. АΥТА ΔІАПАΝТОΣ ТАТЕ ІΣТАΣ ТАФАΣ АΥТΩΝ КАΘНКОΝТА ΔІΔОΥΣ ΔАΨІΛΩΣ КАІ ЕΝ-ΔЕΞΩΣ КАІ ТАТЕ АІΣ КОМЕΝ АЕІΣ ТАІΝІАІ ІЕРА МЕТА ОΥ ΣІΩΝ КАІ ПАΝНГΥРЕΩΝ КАІ ТΩΝ АΛΛΩΝ ТΩΝ ΝОМ[ΩΝ]…

33. ТАТЕ ТІМІА ТΩΝ ІЕРΩΝ КАІ ТНΣ АІГΥПТОΥ ΔІА ТЕ ТНРН КЕΝ ЕПІ-ΣТІФАΣ АКОΛОΥΘΩΣ ТОІΣ ΝОМОІΣ КАІ ТО АПІЕІОΝ ЕРГОІΣ ПОΛΥ-ТЕΛЕΣІΝ КАТЕΣКЕΥАΣ ЕΝ ХОРНГНΣ АΣ ЕІΣ АΥТО ХРΥΣІОΣ ТЕК[ΝОΝ]…

34. ОΥ КАІ ΛІΘΩΝ ПОΛΥ-ТЕΛΩΝ ПΛНΘОΣ  ОΥК ОΛІГОΝ КАІ ІЕРА КАІ ΝАОΥΣ КАІ РΩМОΥΣ ІΔРΥΣ А ТО ТАТЕ ПРОΣ-ΔΥОМЕΝ А ЕПІΣКЕΥ НΣ ПРОΣ ΔІΩ РОΩΣ А ТО ЕХΩΝ ΘЕОΥ ЕΥЕРГЕТІКОΥ ЕΝ ТОІΣ АΝНКОΥ…

35. ΘЕІОΝ ΔІАΝОІАΝ ПРОΣ ПΥΝΘАΝОМЕΝОΣ ТЕТА ТΩΝ ІЕРΩΝ ТІМІΩ ТАТА АΝАΝЕОΥ ТО ЕПІ ТНΣ ЕАΥТОΥ ВАΣІΛЕІАΣ ΩΣ КАΘНКЕІАΝ ΘΩΝ ΔЕΔΩКА ЕІΝ АΥТΩІ ОІ ΘЕОІ ΥГІЕIАΝ ΝІКНΝ КРАТОΣ КАІ ТАΛΛА ТА…

36. ТНΣ ВАΣІΛЕІАΣ ΔІАМЕΝОΥΣ НΣ АΥТΩІ КАІ ТОІΣ ТЕКΝОІΣ ЕІΣ ТОΝ АПАΝТА ХРОΝОΝ АГАΘНІ ТΥХНІ ЕΔОΞЕΝ ТОІΣ ІЕРЕΥΣ ІТΩΝ КАТА ТНΝ ХΩРАΝ ІЕРΩΝ ПАΝТΩΝ ТА ΥПАРХОΝ ТАТЕ…

37. ТΩІ АІΩΝ О ВІΩІ ВАΣІΛЕІ ПТОΛЕМАІΩІ И ГА ПНМЕΝΩІ ΥПО ТОΥ ФΘА ΘЕΩІ ЕПІФАΝЕІ ЕΥХАРІΣТΩІ ОМОІΩΣ ΔЕКА ТА ТΩΝ ГОΝЕΩΝ АΥТОΥ ΘЕΩΝ ФІΛОПАТОРΩΝ КАІ ТА ТΩΝ ПРОГОΝΩΝ ΘЕΩΝ ЕΥЕР[ГЕТІКΩΝ]…

38. ТΩΝ ΘЕΩΝ АΔЕΛФΩΝ КАІ ТА ТΩΝ ΘЕΩΝ ΣΩТНРΩΝ ЕПАΥΞЕΝ МЕГАΛΩΣ ΣТНΣАІ ΔЕ ТОΥ АІΩΝ О ВІОΥ ВАΣІΛЕΩΣ ПТОΛЕМАІОΥ ΘЕОΥ ЕПІФАΝОΥΣ ЕΥХАРІΣТОΥ ЕІКОΝА ЕΝ ЕКАΣ ТΩІ ІЕРΩІЕΝ ТΩІ ЕПІФА[ΝОΥΣ]…

39. Н ПРОΣ ОΝОМАΣΘНΣ ЕТАІ ПТОΛЕМАІОΥ ТОΥ ЕПАМΥΝАΝТОΣ ТНІ АІГΥПТΩІНІ ПАРЕΣ ТНΣ ЕТАІ О КΥРІΩ ТАТОΣ ΘЕОΣ ТОΥ ІЕРОΥ ΔІΔОΥΣ АΥТΩІ ОПАОΝ ΝІКН ТНІ ОΝ АЕ ЕТАІ КАТЕ-ΣКЕΥАΣМЕΝ…

40. ІППОΝ КАІ ТОΥΣ ІЕРЕІΣ ΘЕРАПЕΥЕІΝ ТАΣ ЕІКОΝА ІΣ ТРІΣ ТНΣ ИМЕРАΣ КАІ ПАРА ПΩΣ ΝАІ АΥТАІΣ ІЕРОΝ КОΣМОΝ КАІ ТАΛΛА ТА ΝОМІΖОМЕΝА ΣΥΝТЕΛЕІΝ КАΘА КАІ ТОІΣ АΛΛОІΣ ΘЕОІΣ ЕΝ…

41. ІΝ Н ГΥРЕΣІΝ ІΔРΥΣАΣΘАІ ΔЕ ВАΣІΛЕІ ПТОΛЕМАІΩІ ΘЕΩІ ЕПІФАΝЕІ ЕΥХАРІΣТΩІ ТΩІ ЕГ ВАΣІΛЕΩΣ  ПТОΛЕМАІОΥ КАІ ВАΣІΛІΣΣНΣ АРΣІΝОНΣ ΘЕΩΝ ФІΛОПАТОРΩΝ ΞОΛΝОΝ ТЕ КАІ ΝАОΝ ХР…

42. ІЕІ ΩΝ КАІ КАΘІΔРΥΣАІ ЕΝ ТОІΣ АΔΥТОІΣ МЕТА ТΩΝ АΛΛΩΝ ΝАΩΝ КАІ ЕΝ ТАІΣ МЕГА АΛІΣ ПАΝНГΥРЕХІΝ ЕΝ АІΣ ЕΞΔЕІАІ ТΩΝ ΝАΩΝ ГІΝОΝ ТАІ КАІ ТОΝ ТОΥ ΘЕОΥ ЕПІФАΝОΥΣ ЕΥ[ХАРІΣ]…

43. [ΖОА] ΔЕΥΣІΝ ОПΩΣ ΔЕΥΣ НМОΣНІ ΝΥΝ ТЕ КАІ ЕІΣ ТОΝ ЕПЕІ ТА ХРОΝОΝ ЕПІКЕІΣΘАІ ТΩІ ΝАΩІ ТАΣ ТОΥ ВАΣІΛЕΩΣ ХРΥΣАΣ ВАΣІΛЕІАΣ ΔЕКА АІΣ ПРОΣКЕІΣЕТАІ АΣПІΣ…

44. ΖΩΝ АΣПІΔОЕРΔΩΝ ВАΣІΛЕІΩΝ ТΩΝ ЕПІ ТΩΝ АΛΛΩΝ ΝАΩΝ ЕΣТАІ ΔАΥТΩΝ ЕΝ ТΩІ ΝЕΣΩІ НКАΛОΥ МЕΝН ВАΣІΛЕІ АΨХЕΝ ТНΝ ПЕРІΘЕМЕΝОΣ ЕІΣ НΛΘЕΝ ЕІΣ ТО ЕΝ МЕМ…

45. ТЕΛЕΣΘНІ ТА ΝОМІΞОМЕΝА ТНІ ПАРАΛНΨЕІ ТНΣ ВАΣІΛЕІАΣ ЕПІΘЕΝАІ ΔЕ КАІ ЕПІТОΥ ПЕРІТАΣ ВАΣІΛЕІАΣ ТЕТРАГΩΝОΥ КАТАТО ПРОЕІРНМЕΝОΝ ВАΣІΛЕІОΝ ФΥΛАКТНРІА ХР…

46. ТІЕΣТІΝ ТОΥ ВАΣІΛЕΩΣ ТОΥ ЕПІФАΝН ПОІНΣАΝТОΣ ТНΝ ТЕ АΝΩ ХΩРАΝ КАІ ТНΝ КАТΩ КАІ ЕПЕІ ТНΝ ТРІ АΝАΔАТОΥ ТОΥ МЕΣОРН ЕΝΝІ ТА ГЕΝЕΘΛІА ТОΥ ВАΣІΛЕΩΣ АГЕТАІ ОМОІΩΣ ΔЕ КАІ…

47. ЕІΣНІ ПАРЕΛАВЕΝ ТНΝ ВАΣІΛЕІАΝ ПАРТОΥ ПАТРОΣ ЕПΩΝΥМОΥΣ ΝЕΝОМІКАΣ ІΝЕΝ ТОІΣ ІЕРОІΣ АІΔН ПОΛΛΩΝ АГАΘΩΝ АРХНГОІ ГАΣ ІΝ ЕІΣ ІΝ АГЕІΝ ТАΣ ИМЕРАΣ ТАΥТАΣ ЕОРТ[НΝ]…

48. ГΥПТОΝ ІЕРОІΣ КАТАМНΝА КАІ ΣΥΝТЕΛЕІΣ ΝАΥТОІΣ ОΥΣІАΣ КАІ ΣПОΝΔАΣ КАІ ТАΛΛА ТА ΝОМІΞОМЕΝА КАΘА КАІ ЕΝ ТАІΣ  ΛАΛАІΣ ПАΝНГΥРЕΣІΝ ТАΣ ТЕ ГІΝОМІЕΝАΣ ПРОО…

49. РЕХОМΣ ΝОІΣЕΝ ТОІΣ ІЕРОІΣ АГЕІΝ ΔЕ ЕОРТНΝ КАІ ПАΝІГΥРІΝ ОТΩІ АІΩΝ О ВІΩІ КАІ Н ГА ПІМЕΝΩІ ΥПО ТОΥ ФΘА ВАΣІΛЕІ ПТОΛЕМАІΩІ ΘЕΩІ ЕПІФАΝЕІ ЕΥХАРІΣ ТΩІ КАТЕΝІАΥТОΝ…

50. ХΩРАΝ АПО ТНΣ ΝОΥМНΝІАΣ ТОΥ ΘΩΥΘ ЕФНМЕРАΣ ПЕΝТЕ ЕΝ АІΣ КАІ ΣТЕФАΝНФОРНΣ ОΥΣІΝ ΣΥΝТЕΛОΥΣТЕΣ ОΥ ЕІАΣ КАІ ΣПОΝΔАΣ КАІ ТАΛΛА ТА КАΘНКОΝТА ПРОΣАГОРЕ…

51. КАІ ТОΥ ΘЕОΥ ЕПІФАΝОΥΣ ЕΥХАРІΣТОΥ ІЕРЕІΣ ПРОΣ ТОІΣ ΛАΛОІΣ ОΝОМАΣІΝ ТΩΝ ΘЕΩΝ ΩΝ ІЕРАТЕΥ ОΥΣІ КАІ КАТАХΩРІΣАІ ЕІΣ ПАΝТАΣ ТОΥΣ ХРНМАТІΣМОΥΣ КАІ ЕІΣ ТОІΣ А…

52. ІЕРАТЕІАΝ АΥТОΥ ЕΞЕІΝАІ ΔЕ КАІ ТОІΣ ΛАΛОІΣ ІΔІΩ ТАІΣ АГЕІΝ ТНΝ ЕОРТНΝ КАІ ТО Н ПРОЕІРНМЕΝОΝ ΝАОΝ ІΔРΥЕΣΘАІ КАІ ЕХЕІΝ ПАРАΥТО ІΣ ΣΥΝТЕΛОΥ…

53. КАТЕΝІАΥТОΝ ОПΩΣ ГΝΩРІМОΝНІ ΔІОТІ ОІ ЕН АІГΥПТΩІ АΥΞОΥΣІ КАІ ТІ МΩΣІ ТОΝ ΘЕОΝ ЕПІФАΝН ЕΥХАРІΣ ТОΝ ВАΣІΛЕА КАΘАПЕР ΝОМІМОΝЕΣ Т…

54. …ІЕРЕОΥАІ ΘОΥ ТОІΣ ТЕ ІЕРОІΣ КАІ ЕГХΩРІОІΣ КАІ ЕΛΛНΝІКОІΣ ГРАММАΣІΝ КАІ ΣТНΣАІ ЕΝЕКАΣ ТΩІТΩΝ ТЕ ПРΩТΩΝ КАМЕΥ ТЕРΩ…

Аз няма сега да излагам превода и изводите от него, защото не ми се пише и е твърде обемиста информацията.

Според някои учени, ако този превод бъде публикуван, на световната общественост ще стане пределно ясно, че описаните на камъка личности и събития, поразително точно пресъздават описания в Библията житейски път и учение на Исус, макар в текста имената и местата да са други.
А ако описаното в Библията е просто препис и нова, по-съвременна трактовка на описаното на Розетския камък? Просто плагиатство, с подправяне на имена и местности?
Само в заключение ще кажа, че прочитът на превода показва много силно сходство с текстовете и историите от новия завет. Историите за Моисей, Йоан Кръстител и Исус – имената са други, споменава се Птолемей. Описано е дори влизането на Исус на магаре в Йеро-салим (нека не забравяме, че това е само термин за град с върховна религиозна власт и няма нищо общо с днешен Йерусалим в Израел, самите картографи пишат за Новия Йерусалим, когато го нанасят на днешното място). Споменава се неговата смърт (но не е описано как е станала), намирането на гробницата му празна и неговото възкръсване. Неговите последователи и т.н. И ако това е вярно (за този нов превод на надписа), то това наистина би преобърнало цялата историческа наука, а и науката за религиите също.
Може накой ден да разберем за това …
Или по-скоро не.

За автора

Вашият коментар