Сценаристката Нели Димитрова: Петя Дубарова е недостижима и в същото време е една от нас

„Петя на моята Петя” категорично не е рекламен фурор. Шумът около него е следствие на добро изкуство.

Едни от главните герои за нас си остават сценаристите в ролята на Нели Димитрова и Валентина Ангелова. Говорихме с Нели и искахме да знаем много неща, част от тях са в този разговор – поезията на текста, истинската история, събуждането на важните образи.

На места сценарият на „Петя на моята Петя“ е истинска поезия. Темата ли го изискваше?

Не е било цел на сценария, но се радвам, че така се приема. Бяхме решили, че ще използваме в определени сцени от филма стихове на Петя Дубарова и се радвам, че нашият режисьор Александър Косев ни подкрепи и ги имплантира в действието по този художествен и ненатрапчив начин. Стиховете на Петя допълват драматургичното действие и помагат за изкристализиране на конфликта.




В писането на текста кое е най-трудно да се спази? Например – с простички думи от ежедневието да се предаде важен смисъл?

За мен винаги в писането на един сценарий най-важна е била искреността. Когато си искрен, зрителите успяват да се идентифицират. В случая, с филма ни за Петя, основното действие се развива в Бургас, с бургаски тийнейджъри. Не сме търсили на всяка цена говорната специфика на бургазлии, защото искахме да постигнем универсалност. Старахме се персонажите ни да говорят така, че да бъдат разбрани от по-широка аудитория. А по принцип, в писането на един текст, в диалозите, най-важно е да се намери индивидуална речева характеристика на персонажите, най-вредно е всички да говорят като автора.



С повече внимание ли се пише сценарий по истинска случай? Има ли особена разлика в създаването на текст по истина и по неистинска история?

С повече отговорност се пише сценарий по истинска история. В случая, ние не направихме биографичен филм, никога не сме искали това, но използваме реално съществувала личност на поетесата Петя Дубарова. Пресъздадохме я (в малкото сцени, в които тя участва), така както сме я разбрали и възприели аз и Валя Ангелова. Това може да не е Петя Дубарова на всички, това е нашата Петя Дубарова.

А иначе, аз не мисля, че съществуват неистински истории. Едно от първите неща, които казвам на студентите си е: „да не си измислят“. Във всичко, което съм писала до сега не съм си измисляла, винаги съм използвала прототипни истории, ситуации, персонажи. Няма по-добър сценарист от живота.



Възможно ли е да се превърне в обсебване дълбаенето в живота на някого, когото проучваш. Особено, ако го обичаш и му се възхищаваш?

Би могло, зависи. При разработката на сценария за Петя, ние с Валя не изпаднахме в такава ситуация. Лично за себе си мога да кажа, че след като проведохме доста разговори с хора, които са я познавали или са били по-запознати с живота й, в един момент реших да спра и да се съсредоточа в това, което вече знаех за нея от творчеството й и от дневниците й.

Няма как ако не си срещал на живо един човек, не си общувал с него да не се наложи да интерпретираш представата си. А прекаленото задълбаване може да ти сложи спирачки да развиеш художествения образ. Дано нашата гледна точка за Петя Дубарова да допадне на повече хора. Разбира се, всеки е свободен да търси своята. Ние искахме да избягаме от онзи иконичен образ, който се беше наложил и в същото време искахме тя да остане и на своеобразен пиедестал. Може да звучи като противоречие, но всъщност не е. Петя Дубарова е недостижима и в същото време е и една от нас.


Важно ли е авторът на филма да следи всички процеси по заснемането и да се „меси“ в реализирането на финалния продукт?

Кой е авторът на един филм? Това е колективно изкуство и няма как само сценаристът да решава или само режисьорът. Да, има авторско кино, но „Петя на моята Петя“ е продукт на усилията, любовта и професионализма на много хора. В нашия случай се получи симбиоза, която си личи. Била съм по време на почти целия снимачен процес, но не съм се месила в режисурата, не е редно. Не е редно да се месиш в професионалната работа на другите от екипа, това значи, че им нямаш доверие, а ако им нямаш доверие – защо работиш с тях?

По-лесно ли се пише сценарий в екип? Защо?

Не знам дали е по-лесно, но е по-интересно. Особено ако намериш сценарната си половинка. Две глави мислят по-добре от една.

Има ли опасност филмът да остане еднократно смислено бижу или има положителната вероятност да даде пример да се правят по-добри съвременни български филми? Тук включвам цялостния образ на „Петя на моята Петя“ – с добър текст, добър оператор, добри актьори…

Преди „Петя на моята Петя“ има страшно много български прекрасни филми. Проблемът е повече в разпространението, защото някои от тях не могат да достигнат до своята публика (по ред причини). Наскоро чух изказване, че сравняват филма ни с „Вчера“. Това ме радва, разбира се, защото „Вчера“ отдавна се е превърнал в култова класика. Да, ще бъда много щастлива и горда ако след време сравнят друг български филм с нашия.

Сълзите и вълнението, които предизвиква филмът. Допускате ли да са следствие на това, че сцените провокират спящия бунтар у нас. И защо сме го оставили да спи?

Много съм удовлетворена, че филмът ни предизвиква емоцията, която сме търсили, която сме заложи в сюжета. Много хора ни писаха, че са си тръгнали от салона с мокри бузи и радост в сърцата.

Изкуството и киното в частност, от край време има една цел – да предизвика катарзис, да преведе зрителят през една история, която да го накара да се замисли, да го направи по-добър. А що се отнася до бунтаря – не е самоцел. Опитахме се да засегнем много въпроси, които касаят справедливостта във взаимоотношенията, въпроси, които те карат да се замислиш – кои са твоите водещи принципи, коя е твоята Петя.

Но, както става дума и във филма, трябва да избираме битките, не тези, в които може да сме победители, а тези, които осмислят живота ни. Системата в повечето случаи побеждава, но това не означава, че трябва да спрем да опитваме да й се противопоставим.

Смятате ли да разсъните спомена за други смислени българи чрез филм?

Може би, след време. На този етап работя по други идеи. Историите за обикновени неизвестни хора, също могат да бъдат интересни.

Филмът е по кината в цялата страна. В Пловдив може да го гледате в киното на Мол Марково тепе.

Режисьор е Александър Косев. В ролите са Алиса Атанасова, Александра Костова, Албена Павлова, Ясен Атанасов, Алена Вергова, Мартин Методиев, Васил Банов, Емил Марков, Юлиан Вергов, Моньо Монев, Орлин Павлов, Александър Милчев. Оператор е Иван Вацов. Продуцент е Николай Урумов.

снимки: Симон Варсано, Михаил Минков и Васил Танев

Вашият коментар