Стара Загора има парк „Бедечка“ заради влюбения в града си кмет

Всеки град може да се похвали със сърцат и деен кмет някъде, някога в историята си. За Пловдив това е Божидар Здравков, за София е Иван Иванов, а за Стара Загора Йордан Капсамунов.

През 2007 година историческият музей на Стара Загора издава книгата „Спомени“ по повод 100-годишнината от рождението на Йордан Капсамунов. Оказва се, че в продължение на 25 години от 1956 до 1981 година, той е писал всеки ден в дневници и е документирал живота си.

Капсамунов е роден на 30 декември 1907 година, кмет е на Стара загора три мандата – от 1952 година до 1962 година. По време на неговото управление са факт едни от най-значимите дейности за града в икономически, социален и екологичен план.

С преки спомени от името на кмета, и не само, Снежана Маринова събира различни източници за създаването на старозагорската прелест – парк Бедечка.

От доказателствени текстове разбираме, че Министерството на земеделието е отказало живот на парка, но това не спряло кмета да го направи на своя глава. Също, че след като приключва мандатът му, неговите наследници занемаряват до мизерия създадения от него рай. Какви са били плановете за разширение, как е минал първият ден на бирарията с бели покривки и кога е сменено името на парка.


Есерото Загорка през 1963 година

Парк „Бедечка“ е проектиран през 1957-1958 година по идея на тогавашния кмет Йордан Капсамунов. Първият градоустройствен проект на езерото е на арх. Велчо Велчев и ВиК инж. Д. Терзиев с площа 1060 дка. Строителните работи започват през 1958 година и продължават до 1964-та.

През 1967 г. е приет нов проект за залесяване и оводняване на парка. На изток парк „Бедечка“ се свързва с парк „Чадър могила“, по-късно наречен „Българско опълчение“ (изграден от 1965 г.).

В спомените си Йордан Капсамунов подробно описва идейните проекти и етапите по създаването на парка:

“ …имах предвид, че и ние бяхме решили да направим нещо подобно на Кайлъка, само че избрахме място по течението на река Бедечка, където е просторно и има хубав изглед. Паркът „Бедечка“ започваше по план от местността под село Змейово, там където дерето, което идва откъм селото се съединява с реката, извираща под село Борилово и е карстов извор – в сушави години водата изчезва; той стигаше до линията Стара Загора – Казанлък. Прегледахме всички дерета, водещи до река Бедечка и особено това, което идва от село Змеево и взехме мерки да се почистят замърсените места и самата река. Планирахме прагове по нея (около 10 – 11).



След това срещу Бирената фабрика, където имаше направен бент, планирахме да направим езеро. По реката, особено на север от езерото, има естествени дървета, но по-късно насадихме и нови. Още по на юг по реката, след Капитановата мелница, планирахме още един бент, където щяхме да правим плаж. От там надолу реката щеше да тече в канал. От двете страни на водата планирахме залесени места, като там, където земята беше частна или на ТКЗС, щяхме да я изкупим. Около Капитановата мелница планирахме да направим панаирно градче, а на юг от плажа – футболно игрище. Ходихме до Русе да огледаме техния младежки парк, където имаше различни съоръжения за забавление.

До езерото построихме ресторант. На север от околовръстния път, който щеше да се изгражда по течението на река Бедечка, имаше изоставени стари воденици, които мислихме да превърнем в малки заведения, като оставим и една действаща (по подобие на „Етъра“ в Габрово). По пътя срещу Беш бунар щеше да се строи мотел. 

След като планът беше направен от отдел „Градско благоустрояване“ при ГНС (уточнение: Градски народен съвет), започнахме с праговете на реката от север на юг. В тази дейност се включи Министерството на земеделието, като построи един голям праг. То щеше да участва и в изграждането на езерото, но се отказа, защото техните проучвания показваха, че там няма да се задържи вода.

Тогава ГНС се зае сам да направи езерото. Нямахме булдозери (по това време те бяха редки машини). След преговори с ДЗС, взехме няколко машини и хора (на които дадохме старозагорско жителство) и те се заеха с изкопа. След много трудности изкопът и стената бяха готови. Направихме и остров, до който се отиваше по дървено мостче. След като облицовахме стената от вътре, посадихме големи плачещи върби.



На северния край на езерото, под шосето, издигнахме ресторант за около 1000 души (доп.: На 7 август 1962 г. е открита бирария „Загорка“. С емоционална дописка, придружена със снимка, в брой 93 от 7 юли 1962 г. в. Септември, издаван по това време в Стара Загора съобщава: „…от 4 т.м., от събота, когато се свечери, над грациозната постройка блясна красиво изписан надпис с неоново осветление: „Бирария „Загорка”. По няколкото реда тераси с наредени маси с блестящо бели покривки сядат все повече граждани, а сервитьорите сноват наоколо и бързат да обслужат първите си клиенти. Днес е рожденият ден на новата бирария и всичко трябва да бъде тържествено. Не само защото е нова, но и защото е по-уредена, по-красива от всички старозагорски ресторанти. За създаването й упорито и с голям успех работи колективът на проектантската организация и главно арх. Васил Братанов, инж. Атанас Каличков, инж. Лальо Пиперов, инж. Тенчо Чернев и техничката Недялка Белчева… А тук има място за всички.Към 2000 души могат да се веселят едновременно… )




И продължават спомените на Капсамунов: На север от моста на шосето местата бяха облагородени. Мостът беше изграден така, че водата на езерото и канала можеха да се съединяват. Зарибихме езерото с мрена и карабалък – ресторантът щеше да сервира предимно риба. Водата, след като излезеше от езерото, отново се ползваше за напояване.

Според плана водните площи щяха да се разширят с още едно по-голямо езеро (около 200 дка) на изток от сегашното. Двете езера щяха да се съединяват, да има лодки и даже малко параходче, което поръчахме в град Мичурин (Царево). През моя мандат то не беше докарано, след това го използваха в пионерския лагер на ГНС в „Каваците“ край Созопол, а после било продадено на някого в Бургас.



Второто езеро също не се направи, докато бях в съвета, а моите приемници впоследствие не се заеха с него, те не се интересуваха от парк „Бедечка“ и планът за благоустройство на тази част на града беше изоставен. Чак когато се организираха две световни първенства по корабомоделизъм, почистиха езерото от тинята.“ (през 1977 г. е Европейското първенство по корабен моделизъм и тогава се изгражда специален кръгъл басейн с диаметър 40 м. През 1983 г. в Стара Загора се провежда Третото световно първенство по корабомоделизъм. Тогава е реконструиран ресторантът и е построен нов ресторант с хотелска част. През юни 2012 г. на мястото на рушащия се комплекс се открива частен такъв – петзвезден парк-хотел „Стара Загора“ )

Растителността в парка е от вечнозелени масиви и солитери от кипариси, кедри, туи, ели и смърчове, както и от ясен, явор, чинар, пауловия, каталпа, върби и тополи, конски кестен, елша и различни декоративни храсти. Изключителна ценност в района на парка е най-старото дърво в Старозагорски регион – старият чинар на възраст над 650 години.

През 90-те години проектант на реконструкцията на ресторанта и хотела при езерото е арх. Иван Василев Георгиев.             

Крайречният парк „Бедечка“ през 1977 г. носи името парк „Септемврийци“.

На 18 октомври 2011 г. с решение № 1333 (протокол № 60 от заседание на ОбС – Стара Загора), на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА е преименуван парк „Бедечка“ в парк „Загорка“. Предложението е внесено от кмета на Стара Загора проф. Светлин Танчев (прил. Вариант 2)

Гласували „за“ – 27, против – 2, въздържали се – 6, пише още Снежана.


Кметът на Стара Загора Йордан Капсамунов

Днес старозагорци са омерзени от начина, по който се поддържа града. Местните коментират, че едно време са се гордеели с града си, а днес се срамуват. Фонтаните са пълни с мръсотия, обществените тоалетни са гнусни, детските площадки са негодни, водите са в тиня. Защо се е стигнало до тук, ще проследим в MediaCafe от коментари първо лице.

Снимките са от частна колекция и от фонда на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора

Коментари (2)

  1. Наистина гербаджията кмет докара Стара Загора до дъното. Не знам защо старозагорци търпят 10 години тази разруха. Явно това им харесва. Аз се жених през 1987 в ресторанта край езерото. Тогава управител на ресторанта беше човек с името Ленин. Явно пак трябва да дойде революцията, за да спрат кражбите и мизерията.

    Отговор
  2. През последните години се построиха и ремонтираха доста обекти. Но поддръжката им след предаването е под всяка критика. Градът ни не се почиства редовно, тревните площи са изсъхнали, с големи бурени. Дойде ли лятото, града ни не е приятно място за живеене. Миришещи контейнери за боклук, непочистени алеи, градинки, улици, комари в изобилие. Кметът не се грижи като добър стопанин за града, а той има вече голям опит в управлението на града. Препоръчвам му по-често да обикаля пеш града, да се качи на кола и да покара из града в пиковите часове, за да види и усети на гърба си кошмара на движението. Крайно време е за промени. Нека престанат и клакьорите да Ви хвалят господин кмете. Градът ни няма полза от това. Имате шанс да подобрите нещата и да се доближите до господин Капсамунов, но трябва повече любов за града ни.

    Отговор

Вашият коментар