Огромен интерес към съвременната българска поезия на Пловдив чете (СНИМКИ)

Четвъртък вечер покривът на Драматичен театър Пловдив подслони младите фенове на съвременната българска поезия 

Като част от  фестивала на книгата – „Пловдив чете – 2016г.“, Августин Господинов, Константин Трендафилов и Рене Карабаш четоха в продължение на час своите произведения.

И тримата са съвременни поети, предизвикващи огромен интерес сред българската младеж. Книгите им се издават от издателство „Жанет 45“ – организатор на фестивала. Първата книга на Илиян Любомиров, познат на публиката като Августин Господинов, излиза през 2014г. и носи заглавието „Нощта е действие“. Както той, така и неговият приятел и колега – Константин, стартират със създаването на блогове, в които публикуват своята поезия. Мястото, на което можете да прочетете стиховете на Августин, е блогът – “letters of flesh”, същото име носи и страницата му във фейсбук.

Константин Трендафилов започва да публикува поезията си в блога, озаглавен „Мърлявият блог на един спретнат човек“, преди четири години. По-късно създава страница със същото име, която към днешна дата събира все повече последователи. Наскоро излезе дебютната му стихосбирка – „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“. Повече за него можете да прочетете тук. (Линк към интервюто)

Рене Карабаш  е българска поетеса или както сама определя себе си „аз съм горски мъх зелен“. Нейната дебютна стихосбирка носи заглавието „Хълбоци и пеперуди“. Занимава се с театър, режисура и пише поезия. За нея Марин Бодаков казва: „Стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже.“

Залата на Драматичния театър бе препълнена от четящи млади хора, дошли да се насладят на любимата си поезия. Августин дори  се пошегува, че се чувства като на концерт на Елвис Пресли. Посетителите имаха възможността да се насладят не само на поезията им, но и на хумора и забавните истории, споделени лично от тях. Как са се запознали, какво ги прави толкова близки приятели, защо поезията в по-голямата си част е тъжна – бяха само част от въпросите, на които отговориха. За да бъде още по-интересно за пловдивчани, всеки от поетите прочете любимите си стихотворения от стоящия до него. Любопитен бе моментът, в който Константин попита Августин: „За кого се сещаш, когато нощта е действие?“, а той му отвърна- „За хълбоци и пеперуди“. (Бел.ав. – игра със заглавията на трите книги).

Вечерта завърши със стихотворение на големия български поет – Евтим Евтимов, който неведнъж ги е вдъхновявал.

Поставяме тук част от техните произведения.

на Моника

понякога стига
да знаеш
че има кой
да те изчака
да те посрещне
да ти прости
разни неща
да ти сипе вино
без да ти брои
чашите
да те завие
старателно
като подпъхне
крайчетата
на одеалото
да ти разтвори
витамин сутринта
и да ти стопли
супата или душата
когато е нужно
понякога стига
да знаеш
че има кой
и че тебе те има
някой.

Августин Господинов

попитах я

как умират птиците

тя разпери криле

усмихна се и скочи

последвах я

но не разтворих моите

все някой трябваше

да отговори на въпроса

Рене Карабаш

Връщам се, връщам се,

както дъждът се връща в облаците,
както обидата се връща в устата,
както раната изплюва ножа –
към килер, в който се криех,
към издрано от котка канапе,
към уюта на стар, претъпкан хол
с детска цигулка в ъгъла.
Към прости наслади,
към ранното лягане,
към невинността,
към времето, когато жената на живота ми
още беше ти, мамо.

Както всичко, което не е на мястото си
и не може да се върне, аз връщам се,
връщам се.

Константин Трендафилов

Вашият коментар