Освобождението си е наше, другото е насила!

Честит празник!

Честит, защото свободата е най-висшата ценност в обществото ни – всичко останало идва след това. "Насила хубост не става", колкото и да им се иска на купища чиновници.

Празник, защото празниците са символи. Защото обичаме да мислим, че нещата стават изведнъж, за един ден. 3 март 1878-а е, както Денят на Освобождението на България, така и ден, в който се подписва договор, в който не се казва и една думичка за държава с име България – просто териториите минават под руска окупация.

Преди всичко, обаче, 3 март е част от един дълъг процес, в който вървим към нашето истинско оСВОБОждение – в този процес влизат както борбата ни за църковна независимост (в която сме сами срещу всички), битката за успешно Съединение (в която сме сами срещу всички), достигането до Независимостта (в която малко ни помага Австро-Унгария и страхливите Велики сили) и победата от 3 март 1918-а година.

Процес от победи, който ни отваря пътя към едни около 35 години истинска Свобода, в която показваме, че можем да сме самостоятелни, прогресивни, успешни, богати в много смисли на думата (икономически, социално, културно и пр.)

Днес, докато половината народ се кланя на Изток, а другата половина на Запад, Освобождението ще е далеч. Освобождението си е наше си и трябва ние си да си го осмислим.

И тъй като на някои дар-словото и житейският опит са по-кратки, спирам до тук и давам думата на един другар с по-красив език – капитан Райчо, единственият загинал за акта на Съединението на България, който много преди всеки – фил -фоб, ФАБ и прочее е разпознал, че врагът няма националност, врагът е страхлив, подмолен и мрази свободата:

"От Балканския връх погледнете на милата Тракия и Македония, в които са се впили като кърлежи една сюрия чиновници рязани и нерязани, я се поогледайте в нерязаннте и попитайте се — где е била тази паплач във време на борбата ни за освобождението? И вие ще си отговорите, че измежду тях твърде малко има, които са приемали участие в боя за освобождението, а другите са, подлите, присмикающи се животни — разни шпиони и сволочи, които са се криели по дупките из цариградските кафенета и които са носили с дилафа огън и в ръката ибрика на рязаните, и за чудо! тази сволоч днес управлява Тракия!"

Вашият коментар