Свободата няма граници – есе на Рени Никифорова (2-о място)

Публикуваме и класираното на второ място есе в конкурса ни "Свободата няма граници". Рени Никифорова е от София. Тя всъщност оспорва темата и защитава антитезата, че постоянно се сблъскваме с всякакви граници навсякъде. Подробности за награждаването и конкурса на Медиакафе може да видите оттук.

Водещата снимка пък е класираната на второ място творба на Гергана Димитрова Курукювлиева. Подробности за наградените снимки и видео, може да видите от този линк. Ето и есето на Рени Никифорова:

Не е вярно, че свободата няма граници – ИМА! И ежедневно ни се напомня, че всички сме ограничени; че не всичко, което искаме и към което се стремим е постижимо; че на този свят всичко се купува, а за онези неща, които не се продават…е, за тях ни трябват повече пари.

Свободата е утопия. Тя не съществува. Защо? – ще попитате вие. Е, аз не се чувствам свободна, след като в магазина си броя стотинките; аз не се чувствам свободна, когато реша да пътувам и не ми достигат няколко стотин; на свободата ми й пречи още търгуването с всичко, за което не винаги имам възможност. Четете книги, образовайте се… Да, ама и книгите струват пари. И кажете ми вие, уважаеми читателю, книга или хляб?

В един материално ориентиран свят, в едно комерсиализирано общество, не съществуват ограничения. Няма ги онези морални корени, които да ни теглят обратно, защото ги изкоренихме. С години задружна работа, и аз, и вие, потъкахме човешкото и се устремихме към безмерните висоти на алъж-верижа. Моля поправете ме ако греша, но се замислете… Днес можеш да си купиш всичко…срещу съответната сума, разбира се. Можеш да подкупиш медик, юрист, полицай. Хората търгуват децата си, органите си, вещите си. И най-лошото е, че се бием в гърдите, като добре познатия български персонаж, и гордо заявяваме, че живеем  в демокрация. А тя от своя страна всеки божи ден ни шамари; всеки ден ни удря такива плесници, че чак „свят ни се завива”. Но ние стоически търпим и обръщаме другата буза, защото сме демократи, а демокрацията е свобода. Защото демократичното общество не познава граници и цензура, защото демократичното общество е смисъла и бъдещето. Наздраве!

Всеки ден чувам, а още по-лошото е, че всеки ден изричам – „Парите нямат значение”. И имам аргументи, дори. Не е важно да си богат, стига да има кой да те обича. Не е важно да имаш много пари щом вършиш това, което искаш. Тялото е само материя, може и без храна. До 7 дни. А после? И най-странното е, че в аргументите си винаги използвам „не е нужно да имаш Много пари”. Това предполага, че ти все пак имаш някакъв ресурс. Тоест ти пак се лишаваш от някой неща, за да се вместиш в границите на онова, което имаш. Колко цинично от моя страна!

Но хайде, на безпаричие и немотия свикнахме, преживяваме някак. Но кажете ми – не е ли по-страшно да гледаш сълзите на хората. Не е ли по-страшно да виждаш как познати и непознати плачат, в знак на отчаянието си? Не е ли по-страшна глупостта, която е обзела дори професорите. Човешката суета не прощава, не пропуска никой от нас. И този, който го отрича е неописуем лицемер. Защото е много лесно да се похлъзнеш надолу. Защото е повече от интересно да „изследваш” човешкото поведение, когато промениш нещо. Защото всички използваме тоалетна хартия със заглавия. И се оправдаваме. И ругаем. И надменно се присмиваме на самите себе си.

А светът ли? Той става още по-безграничен, още по-примамлив, още по-красив. Докато ние си потъваме, отчаяни от съдбите и заплатите си, другите си мислят кой граници да премахнат.

Вашият коментар