Убиец номиниран за човек на годината в България. Това истина ли е?

Честито на всички. Една от номинациите в конкурса на Българския хелзинкски комитет за човек на годината се държи от Джок Полфрийман и дружеството на затворниците. Номинирани са от Каролайн Стейпълс, близка на австралиеца.

През 2007-ма година пияният Джок Полфрийман наръга смъртоносно в гърба българския студент Андрей Монов.Това предизвика масови протести и недоволство, но за жалост паметта ни понякога е обидно къса. През 2009-та австралиецът беше осъден на 20 години затвор. Много скоро след присъдата си започна и с проявите на откровена наглост спрямо българската държава и правосъдие. Искаше да го преместят в родината му, да се измъкне от плащането на кръвнината. Условията в затвора не му харесвали. Дори си позволяваше да се опитва да съди държавата пред някаква европейска институция.  

Днес един убиец се появява в класацията на БХК за „човек на годината”. Първата дума, която ми идва наум е „наглост”. Безочлива, безсрамна наглост. Още повече, когато си спомним, как същата организация ревеше като ученичка след като български граничар си свърши работата и предотврати незаконно преминаване на българската граница.

Тогава представеители на НПО-то тогава не спряха да говорят за ценността на човешкия живот. Те се редиха на опашки по всички телевизии, където дни наред се лееха сълзи и сополи. Когато става въпрос за чужденец, чиито имагинерни права да преминава свободно през гранични зони са нарушени, членовете на БХК могат да бъдат особено активни. Но когато фокусът се измести върху българи, станали жертва именно на посегателства от чужденци, същото това срамно НПО мълчи и не дава никакви индикации, че съществува. Така беше до днес.

Днес дори тази граница беше премината. Нещо повече. БХК и конкурса „Човек на годината” се показаха като едно лоби, напълно незачитащо паметта и живота на българските граждани. БХК се изсмя в лицето на всички близки и приятели на загиналия през 2007-ма Андрей Монов. Подигравка с всеки един българин. БХК доказа, че можеш да си човек на годината, стига да убиеш поне един млад българин.

Нека за миг си представим ужасната горчивина в гърлата на близките на загиналия Анди, когато убиецът му е номиниран за човек на годината? Невъобразима болка, усещане за самота, предателство и огорчение. Конкурс, който реабилитира умишленото убийство, прикривайки го зад защитата на някакви права на затворниците. Срамно, смешно и жалко. Отвратително. Най-малкото – неморално. 

Кое е по-важно, организатори на този конкурс, защитата на правата на убийците или паметта и уважението на загиналите от техните ръце? 

Българският народ е длъжен да настоява най-малкото за извинение от страна на БХК и конкурса „Човек на годината” към всички близки и роднини на загиналия Андрей Монов за подигравка с паметта му.

Но в цялата тази пародия има нещо хубаво. Хубаво е, че все още няма българин, който да номинира убиец на негов сънародник. Което ме подсеща за историята на Джок Полфрийман. 

Днес (05.11) от 14:00 часа е насрочен протест пред централата на БХК в София в защита на паметта на Андрей Монов. 

СНИМКА: БГНЕС

Вашият коментар