Румен Радев и Клаус Йоханис обсъдиха свързаността между България и Румъния

Преодоляване на изоставането в регионалната свързаност, координирани усилия за недопускане на хуманитарна катастрофа в условия на бежанска криза и изграждането на ефективни отбранителни способности в усложнената среда на сигурност, предизвикана от войната в Украйна, бяха темите във фокуса на разговора между президентите на България и Румъния Румен Радев и Клаус Йоханис. Българският държавен глава е на работно посещение в Букурещ.

Войната в непосредствена близост до нашите граници променя коренно средата за сигурност в региона, подчерта българският държавният глава. Той посочи, че прекъснатите линии на комуникация и вериги на доставки, застрашената енергийна сигурност, заедно с налаганите невиждани досега санкции срещу Русия, поставят икономиките и социалните системи на държавите от Югоизточна Европа пред огромно изпитание. В същото време, по думите на президента, кризата консолидира единството и решимостта на ЕС и НАТО да дадат общ отговор на предизвикателствата пред сигурността. „България и Румъния споделят обща отговорност за осъществяваната под егидата на Алианса система за степенувани мерки за възпиране и отбрана с цел гарантиране сигурността и стабилността в нашия регион“, заяви президентът.

Каквито и да са предисторията и претекстът за войната в Украйна, нищо не може да оправдае потъпкването на националния суверенитет на страната, жертвите, разрушенията и огромните страдания, подчерта държавният глава. Той добави, че България и Румъния споделят общи усилия за изграждане на ефективни отбранителни способности и обща тревога и загриженост за всички хора в Украйна, които бягат от войната и търсят убежище. До момента в България са влезли повече от 80 000 украински граждани през Румъния, сред които и много наши сънародници, като повече от половината от тях са останали в България. Държавният глава изтъкна, че България е особено съпричастна не само заради българската диаспора в Украйна, която наброява повече от 300 хиляди души, но и заради дълбоките културни и исторически връзки с украинския народ и следваните от българското общество хуманни ценности.

По време на срещата между двамата президенти бе споделена обща позиция за нуждата от солидарност на ниво Европейски съюз към търсещите убежище от войната и за своевременна подкрепа за държавите по външните граници на съюза, към които се насочват бежанците.

Тази криза открои особено ярко огромната необходимост от всеобхватна свързаност между Румъния и България – инфраструктурна, транспортна, енергийна, дигитална, технологична, свързаност по отношение на нови тръбопроводи за доставка на гориво, особено в състояние на криза и военно положение, подчерта още Румен Радев. Затова е необходимо правителствата на двете страни да предприемат енергични мерки за преодоляване на драстичното изоставяне в свързаността през последните 30 години.

В отговор на въпрос на съвместната пресконференция президентът Радев посочи, че винаги е подкрепял засилената охрана на въздушното пространство на България, което дава възможност не само за по-голяма сигурност в нашия регион, но и за много по-добра подготовка на българските летци. Румен Радев припомни също така за очакваното  закъснение в доставката на договорените от България изтребители Ф-16, които се очаква да пристигнат в страната ни след 2025 г. Затова държавният глава призова българското правителство и Министерството на отбраната за неотложни мерки и яснота ще могат ли да поддържат дотогава изтребителите Миг-29 в Руската федерация или ако това не е възможно, с подкрепата на друга или партньорска държава. „Ако и това не е възможно, трябва да се търсят междинни решения с друга техника и друг начин поне до 2030 година.  Това е национално отговорната позиция“, подчерта още президентът. Румен Радев призова по отношение на поддръжката на изтребителната ни авиация да не се допуска невежество или истерична идеологизация на проблема, което би означавало България да абдикира от защитата на своето собствено въздушно пространство, своя собствен въздушен суверенитет и от задълженията си спрямо колективната отбрана в НАТО.

Прави се всичко възможно закъснението с интерконекторната газова връзка с Гърция да бъде наваксано, заяви още президентът в отговор на въпрос. Той изрази надежда да бъдат спазени сроковете от компанията, която изгражда интерконектора до 1 юни тази година, чиито капацитет предвижда пренос на 3 млрд. куб. м. на година.

Вашият коментар