Обичам спорта… всеки спорт. Разбира се имам си предпочитания, но това не ми пречи да се наслаждавам на красивата колективна или индивидуална игра. Това, което не разбирам е агресията в някои от привържениците на спортни отбори. Агресия срещу привържениците на другите отбори, срещу самите спортисти, изразявана с нецензурни изрази, жестове, повреда на различни съоръжения, физическа саморазправа.
Простете женското ми невежество…, но това не е ли просто игра?! Игра от която не зависят човешки животи (освен ако не сте заложили жена си на „точен резултат“) и която би трябвало да развлича зрителите ѝ, а не да причинява тежки телесни повреди и досие в полицията…
Винаги съм се чудила какво поражда тази агресия, но и най-изтъкнатите психолози не могат да дадат еднозначен отговор на този въпрос.
Емоцията на тълпата се предава на всяка единица, която я съставлява и тя лесно може да бъде провокирана да извърши вандалска проява. Това най-вероятно предоставя много силно изживяване, приток на адреналин… игра на „стражари и апаши“ за възрастни и не чак толкова. Но какви са последиците от това?
На първо място много по-малка посещаемост на футболни мачове от жени и малки деца, в сравнение с периода преди и началото на 90-те години на ХХ век. Следва лошият пример, който се дава на подрастващото поколение и не на последно място – „очернянето“ на самия спорт.
Вярно е, че българите не са първите започнали да трошат седалките по футболните стадиони. Англичаните имат дълга и ужасяващо грозна история свързана с футболното хулиганство. А ние наистина ли искаме да приличаме на тях точно в това направление? Надявам се, че не…
Продължавам да мисля за причините, които пораждат агресията на фена. И не мога да се сетя за нищо друго освен липса на смисъл в действителния им живот, извън трибуните на футболното игрище. Събрана негативна енергия в ежедневието или просто избиване на комплекси. Малко банално, но други причини за тази ярост по време на футболен двубой няма.
За тези хора изходът от мача няма значение – играта продължава в надбягване с полицията и противниковия отбор. Адреналин, емоция и може би завръщане към детските години. Липсва уважение към полицейската институция и хората, които я представляват, липсва и смисъл в действията им.
Самата мисъл да тръгнеш да биеш привържениците на противниковия отбор за това, че едни единайсет спортисти са победили други единайсет спортиста, е абсурдна. Та нали запалянковците не са играли?..
Е, струва ли си? Толкова ли беше важно да счупиш седалката, защото „онзи там с двата леви крака“ изпусна чисто положение, което „ти щеше с лекота да отиграеш“? Добре ли се чувстваш, когато нараняваш друго човешко същество и хвърляш камъни и бомбички, без да те интересува къде ще паднат? Е, имам новина за теб – това е сбъркано… така, че отиди се прегледай и ни остави да си гледаме мача на спокойствие!!!
За автора
