Англичанинът, който се озовава не в Ню Йорк, а в Пловдив. Каква друга може да е причината, освен ако не любов.
Да, женската страна е много свързана с идването на Мат в един от най-древните градове в Европа. Но това, което го привлича силно е привързаността му към отбора на „Ботев“ Пловдив и "жълто-черните" фенове.
Имам удоволствието да се срещна с Матю Пейн, притежаващ типичната британска учтивост и скромна усмивка. Две неща така присъщи на англичаните и незнайно защо – толкова чужди за нас. Приликите с „масата“ и „всички останали“ свършва до тук. Неповторимото у него е огромна цветна татуировка на „Ботев“ Пловдив, която веднага ми се набива на очи.
Това е само началото на една незабравима среща.
Любовта му към „Ботев“ е предхождана от една друга – Мария. Двамата се срещат на работното им място в Лондон и тя е причината той да е днес тук. В Пловдив намират спасение и почивка от забързаното ежедневие в Англия. Преди да заговорим на футболна тематика, го питам за първите му впечатления от срещата с българската култура през далечната 2008 година, които звучат така:
„Тук е много различно и едновременно с това ми напомня за дома. Най-интересни са хората. Когато за пръв път чух българска реч и присъствах на най-обикновен разговор, се шашнах. Реших, че приятелите ми яростно се карат, и тръгнах да спасявам положението. Наистина ми трябваше доста време, за да свикна. Много по-емоционални и изразителни сте“, казва Мат.
Мария се намесва, за да ми разкаже, че Мат пък е много спокоен и не обича да хаби думи напразно. Противоположностите не без причина се привличат. Двамата са намерили баланса – някъде между сигурността и изненадите, спокойствието и страстта.
Като говорим за изненади, храната тук не е убягнала от погледа му. „Българската кухня е невероятна. Всичко има различен вкус, много по-добър. Дори най-обикновените ястия ухаят превъзходно и са така богати на подправки и вкус“. Всеки, който е опитвал английски домати, няма как да не се съгласи с тези суперлативи.
2:0 за нас!
Мария му подсказва, че не всичко в началото е било розово: „Представете си следната картинка, аз съм в колата и пътуваме един спокоен следобед из улиците на Пловдив. На един от светофарите от прозореца до мен наднича…кон!“
Мат изпаднал в истински шок при вида на каруца, дърпана от накичен с пискюли кон. Толкова години по-късно след случката, Мария се смее, а той още клати глава в недоумение. Българска му работа.
Но моментът, в който всичко се променя, е когато впечатление му правят многобройните графити на „Ботев“ нашарени на най-неочаквани места из града. Воден от любопитството той намира информация за отбора и съвсем скоро след това се озовава на първата им среща. Тогава Ботев играе във "В" група.
Съдбата се намесва и нещата сами се задвижват – тогава той печели, съвсем случайно фланелка на "жълто-черно" райе, което бележи началото на незатихващата му страст към отбора.
„Добре де, и на Острова си имате страхотен футбол, защо точно „Ботев“ са само част от възраженията ми.
Мат е фен и на на лондонския Брентфорд, който играе в английската Първа дивизия. Но и с два любими отбора в сърцето, дори и от Англия, не пропуска да следи постиженията на пловдивския клуба. А те, Ботев и Брендфор си приличат адски много, защото и двата клуба са некомерсиални, а любовта на феновете е истинска.
Заради отбора се е научил да чете и пише на български – и сам написва следващото посланието на хартията. Песните ги знае наизуст и си ги тананика постоянно.
„Всичко се свежда до това да имаш страст в живота, която да те мотивира да надхвърляш възможностите си. Без значение дали ще е към футбола, или нещо далеч по-просто, тя те прави по-добър човек“, искрен е англичанинът.
Като истински фен Мат е бил до любимия си отбор през всичко – от „В“ група, чак до върха. Миналата година тръгва сам за Щутгарт, за да подкрепя "жълто-черните" в така важния мач с швабите. На летището в Лондон се сблъсква с друг пловдивчанин, който като вижда фланелката на любимия му отбор го заговаря на български. Мат му отвръща, че не го разбира и не говори български, но и двамата сигурно са тръгнали към едно и също място. Следва лек смут и изненадваща реакция на българина, който не е могъл да повярва, че това се случва.
Като малък е искал да стане футболист, но се отказва от тази си мечта в последствие и се насочва към нещо по-практично. Все още играе като хоби и не пропуска да гледа срещите на „Ботев“. Научил е и приятелите си да викат за тях. И това ако не е обнадеждаваща гледка – типичен английски пъб, огласяван от викове „Само Ботев“.
С Матю и Мария се срещаме ден преди срещата между отборите „Ботев“ и „Лудогорец“. Макар и прогнозите му за мача да не се сбъднаха, той не би казал нищо различно.
Посланието му към отбора е: „Продължавайте смело напред, момчета. Благодаря на целия клуб, че ме приеха в тяхното семейство. Прогресът е важен, а в своята игра те всеки път са по-добри от предишния.“ От думите му си личи, последното нещо, което е очаквал от България, е да го въвлече в такова приключение.
Така че, ако срещнете Мат някъде из България, само с раница, без съмнение се е запътил към следващата футболна среща на любимия си отбор. Не се колебайте, а се присъединете към него. Това не е просто игра, това е толкова повече.
За автора
