Без Левски и Ботев няма България!

Днес се навършват 173 години от рождението на Васил Левски – човекът, смятан от мнозина за най-светлата личност в новата или дори в цялата история на България. Странно е, между другото, защо винаги отделяме много повече внимание на датата, сложила край на земния му път, отколкото на деня, в който на бял свят се е появил Апостолът на българската борба за освобождение.

Когато дойде една от двете дати така или иначе започва едно голямо плюнчене и повтаряне на клишета за делото на Дякона, колко ни липсват хора като него, как направеното от него е забравено или обезценено и т.н. Не че не са верни изричаните неща, дали са искрени е въпросът. За да не мятам камъни в чужди градини и да говоря общи приказки, ще кажа на кратко с какво за мен е важна личността на Васил Иванов Кунчев. Този човек отвори очите на хиляди свои сънародници, че свободата им зависи единствено от самите тях, тя е в техните души и в техните ръце – урок, който не можем да си научим и до днес, тъй като все чакаме някой друг да ни оправи и все някой друг ни е виновен. Апостола жертва себе си за благоденствието на милиони и милиони след него, огромет процент от които никога не са се и замисляли за това. Малцина обаче са способни да изгорят напълно, за да бъдат щастливи другите около тях. Джингиби показа, че когато хората имат волята и желанието да действат заедно, те могат да постигнат много повече от това, което всеки би постигнал по отделно – още нещо, което доста трудно ни се отдава и сега.

Силни сме все в индивидуалните спортове и все нещо ни куца в отборните игри (с някои изключения). И като стана дума за отбор, преди няколко часа един професор от Софийския университет заяви, че не е редно футболен клуб да носи името на Дякона. Георги Бакалов не е първият, който изказва подобно мнение, няма да е и последният, и вероятно има своите мотиви, без да подозирам никаква корист и задна мисъл в тях.

Само че не мога да се съглася, няма да се съгласят и много други хора. Преди всичко, това не е принципна позиция, това е изказване на гледна точка на база на частен случай, а не общо явление, изваждане на събитието от контекста му с неособено ясна цел и т.н. Вече след това идва тоталното неуважение към хората, които са именували своя клуб на името на Апостола, и към подбудите им да кръстят спортното си сдружение именно по този начин.

Естествено, тази позиция е твърде изгодна за противниците на ФК Левски, които си имат една любима теза и тя е, че омразният им клуб със стадион в квартал “Подуене” няма право да носи името на най-великия българин. А проблемът им всъщност не е в името, а в това, че ФК Левски е техен враг на спортния терен. Естествено, става въпрос преди всичко за привържениците на ЦСКА, много от които (но не само те) прибавят нецензурни фрази в скандиранията си, целящи да обидят “синия” тим. Кой какво вика си е негова работа и въпреки че аз лично ненавиждам този възглас, не мога да кажа на никой да не го употребява, защото най-малкото това кой какво говори и скандира си е част от свободата на всеки индивид или група. А нали знаете кой се бореше за свобода?

И изведнъж проблемът се явява в това, че името на Апостола се осквернява от тези, които викат против ФК Левски. А за да не се получавало това, най-добре е ФК Левски да си смени името. Е, извинявайте, обаче това е абсурдно, това е страшно глупаво! Разбирам поне един човек да беше излязъл с принципна позиция, в която идеята е малко по-голяма и истинска от това просто да се говори против ФК Левски. Толкова принципните цесекари, като им боде очите името на вечния съперник, да хванат да направят някоя подписка и да инициират промяна в закона или създаване на закон – примерно такъв за националните герои, за употребата на техните имена и за санкциите, които трябва да търпи този, който си позволява да ги цапа. Само че тогава трябва да посегнат и на Ботев, трябва да посегнат и на Раковски. А това те няма да го направят, защото проблемът им е ФК Левски, а не пловдивският клуб.

Една подобна акция може да доведе до безпрецедентно обединение с цел отпор между “сините” и “жълто-черните” привърженици, които иначе не могат да се понасят помежду си. Може и да не се получи, но историята познава случаи, в които и по-големи врагове са се сдружавали, за да се борят за една обща цел или срещу общ враг. Но случи ли се такова обединение, то този общ враг ще бъде разгромен срамно и безславно. И тъй като това е голям риск, никой ни иска да си причини подобен позор. Затова само от време на време се хвърлят подемат мръсни атаки срещу ФК Левски оттук-оттам и нещата пак си затихват.

И откъде накъде пък някой, роден няколко десетилетия след основаването на ФК Левски, ще ми твърди, че неговите основатели за узурпирали името на Апостола? За какви узурпатори говорим, за какво използване става дума? Вие, господа, големите принципни родолюбци, запознати ли сте с епохата, в която общо взето започва развитието на българския футбол?

Това е началото на 20-и век – вероятно годините, в които българският дух и гордост се намират на своя връх. Българите вече имат своята свободна държава, която от един регион на Османската империя за няколко десетилетия се превръща в най-бързо развиващата се страна в Европа по това време. Българите обаче живеят и мечтаят за своя идеал – всички земи, в които се населява нашият народ да бъдат освободени и обединени. Подготвя се атаката срещу грохващата империя на турците и тогава не е минавало през ум на никой какви катастрофи ще донесат Междусъюзническата и Първата световна война – най-малкото и двете не са били предвиждани, но това вече влиза в друга територия на мислите и разсъжденията.

Та в тези първи една дузина години на миналото столетие се създават десетки, дори стотици спортни дружества у нас, много от които носят имената именно на големите герои от Възраждането и борбата за освобождение – Левски, Ботев, Раковски, Волов, Хаджи Димитър, Шипка и т.н. Повечето от тях са създадени от млади момчета гимназисти, на които тепърва им предстои да влязат в редовете на армията и да се бият за своята родина. Основателите на столичния Левски не са първите или единствените, които кръщават своя клуб на името на Апостола – по това време спортни дружества са кръстени на Дякона и в Пловдив, Русе и още десетки места в България. Първите стъпки в създаването на Левски (София) са предприети някъде през 1911 г., като наименованиет е избрано не отведнъж, а след дискусия между създателите му, като официалната регистрация и истинското съществуване започва на 24 май 1914 г. Година по-рано страната е претърпяла първата си национална катастрофа, а година по-късно ще поеме и към втората с влизането в световната война. Идеалът е бил жив, макар и понесъл тежък удар през 1913 г.

Естествено, могат да се търсят недостатъци в това, че основателите и кръстниците на спортните клубова по това време масово са се обръщали към героите от 19-и век. Те не са се сетили, че един срещу друг ще се изправят Левски и Ботев, които в реалния живот няколко десетилетия по-рано са съратници в една обща свещена борба. Но, разбира се, и на самия сблъсък на футболния терен се е гледало като на една достойна битка, като състезание, в които излизаш, за да защитиш своето име, а не за да унижиш това на противника. Подбудите на основателите на Левски – и на всеки клуб с име на национален герой, вероятно са били наивни, лишени от далновидност или завършеност, но са били чисти, кристално чисти. И в този смисъл за никакво узурпиране и използване на името не може да иде реч.

Затова тези, които искат да правят възродителен процес в българския футбол, да си помислят много добре, преди да посегнат към историята, която не са писали, но желаят да променят. Левски беше преименуван на Динамо, обвързан със Спартак и МВР и пак си върна старото и истинското име. Ботев беше Тракия и пак си стана Ботев. Някои казват – “Това го няма никъде по света, отбори да носят на имената на национални герои”. Първо, не е вярно, защото да речем във Франция съществуват клубове, в чиито имена присъства Жана д`Арк. В Южна Америка съществуват клубове, кръстени на Симон Боливар. Италия има спортни дружества с наименования в чест на обединителя Гарибалди. Ако се потърсят примери, могат вероятно да се намерят още десетки такива.

Това, че в България този процес е толкова масов, всъщност е уникалното и заслужава изследване, каквото още мисля, че не е направено. Докато едни си заимстват името от Славия (Прага), а други – от ЦСКА (Москва) – при това с всичките му изменения в годините, Левски, Ботев, Раковски, Волов са българските, нашите, автентичните имена.

Съвсем друг е въпросът с какво се асоциира в днешно време ФК Левски и дали хората, които гравитират около него, не срамят това име. Това е друг въпрос и ще се спрем и на него. Тези, които говорят за промени и прекръствания обаче, трябва да знаят, че винаги ще бъдат низки и жалки в сравнение с едни някогашни момчета от Втора мъжка гимназия в София. Защото онези момчета, които отдавна не са вежду живите, създаваха, докато тези господа с високопарните речи искат да унищожават.

Вашият коментар