Георги Славков – Бенкса получи посмъртно званието „Почетен гражданин на Пловдив“ с 42 гласа „за" на заседание на Общинския съвет в града. Жълто-черната легенда почина на 21 януари 2014 г., но за феновете на Ботев той ще остане винаги жив, винаги на терена, винаги с магическите обувки.
Георги Славков бе футболна легенда в истинския ѝ смисъл. Той бе техничен и бърз, притежаващ точен удар и завиден нюх към гола. Бележи ефектни голове, от всякакви позиции. Името му споменава редом до Петър Жеков, редом до Христо Стоичков, редом до Еузебио, редом до Герд Мюлер, редом до Марко Ван Бастен, всички те "Златни обувки". В школата на Ботев пристига в ученическите си години в 9 клас (1972 година) от Кричим и попада в един клас в Спортното училище с друг велик играч на Ботев – Костадин Костадинов.
В началото играе като вратар и логично негов кумир е големият по това време едноок страж на Англия Гордън Бенкс. Така се ражда и прякора на талантливия футболист, който по-късно заиграва, като нападател и вкарва 2 страхотни гола на испанския Барселона.
Tреньор на каталунците бе големият германски специалист Удо Латек, а в състава на Барселона, както всички знаем са Бернд Шустер, Алан Симонсен и Кини. Същата година Славков вече бе станал голмайстор номер 1 в Европа и пристигна в Барселона с ореола на носител на “Златната обувка”. На “Ноу Камп” домакините повеждат с 4 гола. Седем минути преди края след отлично двойно подаване с Красимир Манолов Георги Славков бе изведен на стрелкова позиция и не сгреши за почетния гол на Ботев в Испания (4:1).
На реванша пред претъпкания стадион в Пловдив отново Славков изпълни перфектно свободен удар и за втори път, както и в Барселона, матира вратаря Артола.
Само трима български футболисти са били носители на престижната награда “Златната обувка”, която се дава на най-добрия голмайстор на Стария континент. Това са Петър Жеков през 1969 г. с 36 гола, Георги Славков през 1981 г. с 31 гола и Христо Стоичков през 1990 г. с 38 гола.
За автора
