Хрониките на миналите светове, чийто лъжлив химн е красотата

И чистото изкуство е молитва сред кръв, инстинкт и смърт. Някъде тук, сред пограничните земи, по ъглите на живота, където паяжини никой не обира, а смъртта е най-красива анонимна. Където боговете си измислят хора, а те – още богове. В земите, където гният лодките на миналия свят, от които децата дялкат копия. По бреговете, които … Продължение