Пусти

Пусти, суети Отново крачиш улиците пусти, Превърна се отново в сянка, Хората отбягваш пак, Безмерна самота, изпива изпокъсната ти душа А тази гротескна суета, пропита като стар парфюм във хорските очи Пронизва сърцето като нож. Изпива всичките ти сили, Оставя те без мощ, Само мисълта за любовта така несподелена Зарад’ едния хорски зов. Животът ти … Продължение