Спектакълът „Apres tout“ на френската танцувална компания „Gipsy raw“ постави началото на 19-то издание на Международния фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“. По традиция той бе открит от заместник-кмета по „Култура, археология и туризъм“ Пламен Панов, а създателката му Слава Младенова бе подготвила видео поздрав за публиката от далечна Канада.
„Apres tout“ е чувствена история, разглеждаща темата за време във всичките му форми – пропуснатото време; спечеленото време; часовникът, досадно отмерващ изтичащия живот; цикличността в мястото, болката, болестта; началото в лицето на детството и края в лицето на старостта. И когато времето ни свърши, осъзнаваме, че важното са уловените моменти. После? После всичко започва отначало.
„Gipsy raw“ съществува от четири години и съчетава различни стилове в едно, за да докаже, че изкуството не подлежи на ограничения и не търпи някой да го ограничава. Основоположници на компанията са хореографите Манон Мафричи и Паскуале Фортунато, които приобщават артисти от цял свят. В репертоара си имат общо три спектакъла, като един от тях е насочен към детската аудитория.
Непосредствено преди официалното откриване, разговаряхме с тях.
– Добре дошли в Пловдив! Как се чувствате тук?
Паскуале: Градът е много симпатичен. Пристигнахме вечерта на 28 май и успяхме да разгледаме малка част от него. Определено се забелязва смесицата на култури – има елементи от гръцката култура и останки от римската империя, което е наистина впечатляващо.
– Разкажете ни за вас и за трупата?
Паскуале: Манон е от Франция, аз съм от Италия, но творим във Валенсия. Танцьорите ни са от цял свят и практикуват различни стилове – джаз балет, балет, хип-хоп, контемпорари. Наш колега, например, е от Венецуела и е световен шампион по брейкденс.
Манон: Всеки наш спектакъл е различен. Първият съчетава бурлеска и комедия, вторият е детски и набляга на магията и сценографията, а третият е „Apres tout“, който представяме на фестивала „Черната кутия“.
– С какво се откроява той от останалите? Набляга на времето и концепцията за него.
Манон: Ние, като танцьори, знаем, че не разполагаме с много време. В творбата използваме времето като алегория, за да разсъждаваме върху липсата му. Един човек не може да направи всичко, което му се иска, затова трябва да е благодарен за малките моменти. Да се запита: „Защо съм тук?“, „Защо трябва да изпълнявам чужди заръки“; „Защо трябва да се задълбочавам в проблемите“; „Защо ми е дарено това време и какво да правя с него“. И за всеки зрител отговорите са различни, но всички са правилни.
– Защо се наричате „Gipsy raw“?
Паскуале: Името дойде от периода, в който създавах улични пърформанси в Италия. Тогава имах много ученици, които играеха с мен по улиците. Налагаше се постоянно да пътуваме из града, да се местим от място на място, точно като номади. Спонтанно учениците ми започнаха да се шегуват, че сме като циганските племена – винаги на път. Оттам се появи и името на компанията.
Манон: Освен това трупата е съставена от различни нации, от различни стилистики, различни умения и характерности, които обединяваме, използваме спецификите им, за да създадем нещо уникално и идентично.
– В хореографиите си наблягате силно на хип-хопа и брейкденса. Те подценени стилове ли са в европейската танцова сцена, където класиката е върховния жанр.
Манон: Във Франция хип-хопът е много популярен и привлекателен за хората. Имаме щастието да работим в държава, в която той наистина се оценява. Това, което брейкденсът предоставя, е не само техника, но също така артистичност и множество възможности. Едни от най-добрите ни хореографи са хип-хопъри.
Паскуале: Но истината е, че извън Франция ни е трудно да се поберем в нормите и категориите на фестивалите. Винаги, когато се свържеш с организаторите на някой фестивал, изискват да се включиш в категория – или класика, или контемпорари, или хип-хоп. Само в една категория! А нашата философия е, че стиловете трябва да се развиват. Няма категории, няма критерии – всичко е просто танц!
Друг проблем е, че по света Bboy и Bgirl масово са състезатели. Те са в конкуренция едни срещу други (самостоятелно или в групи) на професионални батъли. Но ги няма в театъра. Ние бихме искали да отворим театъра за тях и тях за театъра.
Фотографии: Ванеса Попова
За автора
