Какво ни интересува президентът на САЩ?

С голямо медийно внимание беше отразено встъпването на 46-ия президент на САЩ. Политически, икономически, обществени, дипломатически и всякакви други анализатори се надпреварваха да правят изказвания, прогнози, да разпространяват умни приказки и мисли. На мен този американизъм ми идва в повече. Колкото и да се опитвам да го характеризирам умерено, най-сдържаното понятие е угодничество, като премълчавам много други, значителна част от които са в цензурния спектър.

Споменавайки цензурата – от различни места се чу, че президентът на САЩ е лидер на свободния свят и затова бил толкова толкова важен за нас. Ха сега де!? Хем свобеден свят, хем лидер!? Наистина, Джо Байдън каза, че Щатите вече щели да водят със силата на примера, а не примера на силата, но откъде накъде пък трябва изобщо да бъдем водени. Особено от страна, която се намира на майната си (ще ме извинявате, но тази дума ми е част от матерния речник и местна идентичност). България е малка страна и няма как или най-малкото би било много трудно постижимо да бъде изцяло независима, но тя винаги е била част от различни общности – културни, цивилизационни, стопански, политически и териториални. Това че сме в Европейския съюз е от основополагащо значение, но за съжаление и тази организация е под силно американско влияние.

Отдавна е дошло време за промени. Евросъюзът е достатъчно мощен във всяко едно отношение и такава зависимост е нередна. Глобалната актуална обстановка е твърде различна от времената след Втората световна война, дори и от тези след разпадането на социалистическата система. НАТО е тежко наследство от тогава и е крайно наложително да се разпусне или реорганизира. Това е един от основните фактори на американска доминация в Европа, а каква е ползата от нея за нас? ЕС има всякакви ресурси за собствена отбранителна политика и най-важното за добри контакти с основния стратегически противник на НАТО – Русия. Защото на практика Русия е такъв само за САЩ, никоя европейска страна не би могла да си позволи антагонизъм в отношенията с голямата северна държава, която заема значителна част от политическото, културно, икономическо и всякакво друго пространство на европейския континент. Основният проводник на американското влияние в Европа – Великобритания си тръгна от ЕС, така че няма никакъв смисъл от тази инерция. Един потаен, но не особено скрит смисъл от съществуването на НАТО е да се възпира развитието на Германия във военно отношение, но пак казвам – Втората световна война мина отдавна и Европа трябва да поеме нещата в свои ръце. Партньорство с Америка – да. Но равнопоставено и без да ставаме заложници на нейните интереси. Както България, така и Европа!

В страната лидер на свободния свят отдавна има цензура и всевъзможни ограничения върху живота и поведението на нейните граждани. Под благовидни поводи, разбира се, като нарушаване на права и свободи, но то и през комунизма беше така – изземваха се тиражи и се спираха филми заради несъвместими със социалистическия морал или начин на живот, или ценности, или научни схващания и т. н. В тази държава контролът върху всичко е далеч по-силен от този, който съществуваше в познатите нам някогашни тоталитарни общества. От друга страна, в момента има безредие, дори анархия. Тълпи от маргинали нахлуха във федералната законодателна сграда, опожариха полицейски участък. Да не говорим за престъпността и много други нерешени социални проблеми. Аз такова лидерство не желая!

Когато бях студент, в България излезе книгата на Хенри Кисинджър „Дипломацията“. В медиите и удряха такава реклама и хвалебствия, че реших задължително да си я закупя, макар че цената ѝ бе почти непосилна за моето материално положение – 30 лв. Беше в тежката за всички българи 1997 г. С прочитането за пръв път осъзнах, че американската политическа система и изобщо общество, което почти боготворяхме в онези години, също имат недостатъци и то дълбоки. Че то не се различава особено от тоталитаризма, в който бях израстнал. Големият учен и дипломат цитираше американските президенти със същото преклонение, както в нашите стари учебници и научни изследвания се цитираха Маркс, Енгелс и Ленин. Да, но това са велики умове, може и да не са се оказали прави, но са заслужили признание и авторитет сами, благодарение на силата на интелекта и убедителността си, а не като Кисинджър, бидейки чиновник на мощната американска държава. Не отричам качествата му, но това е съвсем друго ниво. Та този блюстител на свободата и демокрацията по-целия свят се опитваше да ни обясни колко непогрешими са американските ръководители и как мислят доброто на човечеството. Да, но тези вафли вече ги бяхме яли. Аз относително малко време, но някои хора цели 45 години. Силно ми направи впечатление и нещо друго. За да убеди читателите колко се е поамериканчил и какъв велик професионален дипломат е, Кисинджър споменаваше един случай на преговори с представители на ФРГ, за които поискал преводач. А той е роден и живял в Германия до 15-годишен. За мен е скандално един интелигентен човек да загърби до такава степен родния си език, даже и да е бил репресиран заради еврейския си произход. Това много ми напомня за върналата се след само седем-осем годишен престой от чужбина Камелия Тодорова, която говореше със силен акцент. От тогава тази иначе голяма певица и актриса никак не ми е симпатична, но както и да е.

Наскоро в разговор по темата събеседникът ми каза „ти какво искаш от държава, построена от хора, които не са могли да си намерят място в собствената родина?“ Аз не отричам величието и постиженията на САЩ във всяко едно отношение, но съм против това да си натрапват вътрешните проблеми и интереси на целия свят. Всеки има право да си ги харесва или не, да си емигрира и живее там, ако иска, но нещата се промениха значително. Както забеляза и съпругата на Том Ханкс – това не е същата Америка. Така че е безсмислено да дават по всички национални телевизии встъпването в длъжност на президента, който имал интензивна управленска програма за целия мандат, че и за евентуален втори. На 78 години!? Когато ако си купиш зелени банани, не е ясно дали ще ги дочакаш да пожълтеят.

Идеализирането на Америка вече по никакъв начин не отговаря на истината, а и на практика никога не е отговаряло особено. Защото някога, ако си предприемчив и трудолюбив в САЩ, пътят към американската мечта е бил открит, но сега трябва да внимаваш да не изместиш някой друг, не дай боже, цветнокож или пък със сексуалност от дългата абревиатура; прекалено много условности и правила. Някога всичко прогресивно като отношения в Америка се е развивало по-бързо заради липсата на стари, задържащи обществени порядки и традиции, каквито в Европа е имало в изобилие. Но това отдавна вече не е страната на свободата, а страна на тоталния контрол, която инвестира в това огромната част от населението ѝ да бъда на ниско образователно ниво, за да го манипулира по-лесно с материални придобивки; която в стремеж към световно господство иска да лиши останалия свят и от умни хора и от всякакви други ресурси.

Не искам да дават по националните телевизии на България инагурацията на президент на такава страна. Защо не даваха на президента на ЕС? (Той как се казваше всъщност?) Защо не дават и на други президенти? Аз, например, много се интересувам от президентската институция в Зимбабве, както и много мои приятели. Защо не излъчиха встъпването в длъжност на Емерсон Мнангагва? Това сега ако не е расизъм! За белия президент може, а за афроафриканеца не! Но по този въпрос друг път.

Вашият коментар