По традиция в програмата на Международния фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ се организира среща-разговор с доказани професионалисти в областта на изкуството, журналистиката и образованието. Хора, които са дали напълно достатъчно на родната култура, но това не ги спира да продължават да дават – талант, знания, вдъхновение.
Тази година специален гост на фестивала е една от най-обичаните български актриси Койна Русева. Койна има богат набор от запаметяващи се роли в театъра, киното и телевизията. Завършила е в класа на великите Крикор Азарян и Тодор Колев, от които наследява вкуса и естетиката към актьорската професия. Тя се срещна с ценителите на стойностния театър в галерия „Арсенал“ – ежегоден домакин на тези интимни и близки разговори, която буквално се пукаше по шевовете. Куратор и водещ на срещата бе Недялко Славов.
А ние разговаряме с нея непосредствено преди срещат ѝ с пловдивската публика.
– Койна, здравейте. Кажете ни първо защо се включвате като гост във фестивала „Черната кутия“?
Получи покана от Недялко Славов да се включа в програмата на фестивала и веднага приех – и заради самия фестивал, и заради града, и заради хората. Всяко идване в Пловдив е един малък празник за мен. Тук се чувствам прекрасно.
Целият град притежава особена енергия, аз играя в Драматичен театър-Пловдив, така че често го посещавам. Границите между столица и т.нар. провинции все повече се стопяват, щом има културна среда. А Пловдив е град със сериозна културна среда. Варна, Бургас, Русе, Стара Загора – също. Такива градове са културни центрове и си пожелавам всеки български град да процъфтява по подобен начин – чрез културата си.
– Като говорим за фестивали, те притежават един особен чар. Голяма част са на открито или в нетипични пространства. Хората също не са разпределени по места, а са едно цяло, един голям пулсиращ организъм. Посещавате ли и харесвате ли подобни събитийни форми?
За жалост, рядко ми остава време да посещавам фестивали, но ги харесвам, защото те събират много интересни хора на едно място. Хора с най-различни творчески интереси, а за един творец е адски приятно да се срещне и да общува със себеподобни, но различни личности. А общуването е най-важното нещо.
За мен е удоволствие да общувам с публиката. Мога да общувам с нея през спектакъл и роля, а мога и от първо лице. Любопитно ми е какво е интересно на зрителите, какво ги вълнува.
– „Черната кутия“ е танцувален и театрален фестивал. Какво място заемат музиката и танца във Вашия живот – като актриса и като жена?
Аз страшно обичам движенческите и танцови театри, защото през телата може да се покаже много истина, много неща, за които не е нужен говор, както е в класическия театър. Обожавам да гледам балет, обожавам, когато се разказват истории през танца.
Но дори в класическите форми, музиката е неизменна част от тях. Нима има представление без музика? Кино без музика? Телевизионен продукт без музика? Винаги, когато се желае подсилване на някакъв ефект в дадена сцена, се използва музика. Представете си един филм или един спектакъл без мелодия. Не е невъзможно, но в 21. век в спектаклите навлизат не само сериозна музика, но и сериозна мултимедия.
– Това прави ли музиката по-силно оръжие от театъра, тъй като той използва главно словото, докато музиката може и да е без думи?
Музиката се приема много по-лесно от хората. Тя работи на други честоти и влияе изцяло емоционално. Добрата музика влиза много по-бързо в душите, докато в театъра се извървява много по-дълъг път в мисловния процес и в тези, които са на сцената, и в тези, които са в залата.
Музиката влиза директно, буквално като система в кръвоносните съдове, което определено я прави по-силно оръжие.
Снимки: Ванеса Попова
За автора
Tова за музиката към филми и представления е много вярно. Липсва ми такава лека и неангажираща музика в музеите и галериите. Това би променило много нещата.