Актрисата Мария Игнатова е добре позната на българския зрител с множеството комедийни и реалити предавания, които води през годините. Тя участва още в музикални клипове, филми, дори има издадени собствени песни. Но никога не е играла на театрална сцена… досега. В неин дебют се превръща пиесата на Иво Сиромахов „Българската литература накратко“, където си партнира с Ненчо Илчев и Антоан Петров. Режисьор на постановката е пловдивският талант Златомир Молдовански, а премиерата ще се състои на 29 януари в Дом на културата „Борис Христов“.
А какво разказва самата тя за магията на театъра и за пропуските на българската образователна система?
– Мария, това е Ваш дебют в театъра. Как се стигна до тук и защо се стигна чак сега?
Защото в момента ангажиментите в телевизията го позволяват. Дълго време, чисто технически, това беше невъзможно. Преди няколко месеца ми се обади Иво Сиромахов с предложение да играя в новата му пиеса и ми я изпрати. Прочетох текста на един дъх и веднага му отговорих, че ще участвам. Смятам, че имам верен инстинкт за добра и смислена сатира и не ми беше необходимо твърде много време за размисъл.
– С много Ваши колеги сме говорили, че телевизията е забавна и интересна, но не може да ти даде това, което ти дава театърът. Започнахте ли да усещате правотата на това твърдение вече?
Не намирам за необходимо да се прави сравнение между театъра и телевизията. Те имат различни предназначения и това е чудесно, стига да се придържат към тях. Направила съм безброй предавания на живо пред публика, но горе-долу с това се изчерпват приликите. За мен в телевизията стресът и напрежението са несравнимо по-големи. Всичко е много по-бързо, изискват се светкавични рефлекси и решения, времето е огромен фактор, а снимачният процес е много дълъг. Имали сме дори 26-часови снимки без почивка. Освен това, в телевизията излизаш с името и собствената си персона – няма образ, зад който да се „скриеш“. И отговорността е изцяло върху теб.
Та в този смисъл твърдя, че в телевизията е много по-трудно. В театъра репетираш дадена пиеса два, понякога и три месеца – т.е. имаш необходимото време да изпипаш детайлите, да осмислиш текста, да свикнеш с героя си, с колегите и чак тогава да стъпиш уверен и спокоен на сцената пред публика. Публика, която е дошла да гледа теб, а не телевизионно шоу, на което ти си просто модератор.
– Какви емоции предизвиква във Вас театралната сцена – страх, притеснение, или пък ентусиазъм и копнеж?
Липсата на притеснение би била притеснителна, но то остава зад кулисите. А на театралната сцена чувствам свобода.
– Според Вас един артист в България може ли да оцелее само на сцената, или е по-разумно да съчетае и с телевизионния екран?
Може, разбира се! Въпрос на личен избор и цели. Разумно е да няма „ние“ и „вие“, защото всички сме „ние“. Телевизията винаги ще дава достъп до широка аудитория – и колкото повече там се говори за театър, кино, музика, изобщо изкуство, толкова по-добре. Да се делим на „високи“ и „масови“ ще бъде непродуктивно.
– Разкажете ни малко повече за „Българската литература накратко“ и какво могат да очакват от постановката зрителите в Пловдив.
В самата пиеса ще видите трима учители (Ненчо Илчев, Антоан Петров-Анди и аз), които се опитват да преподават класическата българска литература на съвременните младежи, така че те да я разберат – и въпросните учители попадат в серия от комични ситуации. Налага им се да разиграват сцени от „По жицата“, „На браздата“, „Под игото“ и т.н. С други думи, това е нашият опит да подскажем чрез ирония, че дълги години нещо в образователната ни система куца. И най-вече, че трябва да се промени начинът на преподаване, наследен от соца. Ако успеем дори малко в тази наша мисия със средствата на сатирата, значи сме допринесли с нещо. А пловдивските зрители могат да очакват час и половина смях, който понякога е и горчив.
– Пиесата разказва за абсурдната ситуация в българското образование и нелепостите, с които се сблъскват ученици и учители. Самата Вие сте майка, имате син. Сблъсквате ли се често с абсурдите в родното образование и какво изобщо може да направи обществото, за да промени образователната система?
Това е твърде сложна и дълга тема, която не може да бъде обобщена в няколко изречения. И в никакъв случай не бива да бъде оставяна в ръцете на обществото. За тази цел съществува Министерство на образованието (за което също става дума в пиесата). Нужни са експерти, които да преработят системата така, че да бъде адекватна на настоящата епоха. Аз лично бих искала в училище да има часове по дигитална, социална и финансова култура.
– Театърът има и възпитателен характер. Смятате ли, че чрез „Българската литература накратко“ може да възпитате днешните младежи и да засилите обичта им към родното изкуство, в частност литературата?
Изкуството се ражда от необходимостта да съобщиш нещо, да бъдеш чут. Неговата цел е да те накара да чувстваш, да мислиш, да избягаш, да се намериш. И ако „Българската литература накратко“ успее да събуди любопитството на някое дете към класическата българска литература, това би било безценна добавена стойност.
За автора
