След кратка музикална пауза, очарователната актриса и певица Ралица Бежан представя своя албум „Ето ме“. С него Ралица Бежан разказва осем необикновени истории чрез песни, създава светове, буди въображението и радва сетивата на слушателя. В духа на песните на своя преподавател по актьорско майсторство – Тодор Колев, актрисата съчетава концентрираната актьорска енергия и елегантното, стилно музициране.
„Ето ме” ще предложи на всички присъстващи запомнящи се шлагери, въздействащи истории в музика и аранжименти създадени от едни от най-добрите млади музиканти у нас.
Разговаряме с Ралица за музиката, за актьорското майсторство и за легендарния Тодор Колев.
– Ралица разкажете ни повече за концерта „Ето ме“. Какво да очаква публиката?
Концертът е свързан с представянето на едноименния албум. Публиката може да очаква много мелодични песни, разказващи интересни истории. Музиката е танцувална, разностилна. На мен не ми омръзва да слушам песните от албума. Ха-ха, нормално нали.
Премиерата ще бъде на 15.11 в Пловдив, в „Bee Bop café”. След това на 19.11 сме в Търново, в „Mellon live club“, и завършваме на 20.11 в София, в НОВ ТЕАТЪР НДК. Концертите ще имат различен облик. Освен песните от албума в клубовете ще включим и стари шлагери от музикалния винтидж спектакъл „Незабравимите“. Ще включим и песни, изпълнявани от големия Тодор Колев. Разбира се, ще присъства характерният за моите музикални проекти артистичен подход за представяне на музиката, но нека това остане изненада.
В София съм поканила авторите на стихотворенията, вдъхнали живот на музикалните теми. Изключителните Валентина Радинска – поет, преводач, журналист, Даниела Викторова – актриса от Варненския театър и поетеса, драматургът, писател и поет Андрей Филипов, актрисата и поетеса Снежана Любенова, а актрисата от Народния театър Албена Ставрева даде стихотворение за заглавната песен на албума. Възхищавам се на разностранния талант на всеки един от тях. Те ще се включат и в представянето на песните.
– Как избрахте на кои градове да гостувате?
Много обичам Пловдив! Както вече казах, един от текстовете е на изключителната Валентина Радинска – съпруга на учителя ми по театър Крикор Азарян, който е роден и е започнал творческата си дейност там. С Пловдив съм свързана емоционално. Търново също е много любим мой град, а „Live Club Mellon“, в лицето на Стефан Глушков, подкрепя изключително авторска музика. Напълно естествено последният концерт да е в родния ми град София. Избрах театър, защото искам акцентът да бъде поезията, вдъхновила ме да напиша музика за нея.
– Ако приемем, че „Ето ме“, като фраза, е препратка към душата Ви, каква е тя? Коя сте вие?
Хм, труден въпрос! В музиката съм най-много себе си. Всеки творец отразява душата си с произведението, което създава. Има една притча, според която душата ни е като малко срамежливо детенце, което се бои от шума и хорската суета. Когато притихнем и останем в тишина, детенцето се приближава към нас и ни се показва, позволява да го прегърнем и да разговаряме. Нека отговоря така! А иначе съм деен човек, с много чудесни приятели, колеги и сфери на реализация. Любопитна съм към света, гледам да оценявам всеки повод и миг за радост.
– Както споменахме, самите песни са по стихотворения на различни родни поети. Тази връзка между отделните жанрове изкуства предполагам идва от факта, че сте актриса?
Предполагам, да! Като малка майка и татко ме записваха на всякакви частни уроци, за което съм им безкрайно благодарна. Не знам дали е генетично заложено, или това, че се запознах с различните сфери на изкуство ми повлия. Първо се занимавах активно с музика, мъчех 9 години пианото, ходех на балет, пантомима, солфеж, оперно пеене и какво ли още не, докато не открих театъра. В III. клас ни накараха да напишем на листче какви искаме да станем, а аз написах, че искам да съм като Лайза Минели – певица и актриса. Мисля, че когато е заложено да се прояви творчески импулс, няма разделение на изкуствата. Те са проявление на едно и също.
– Ваш преподавател е бил незабравимият и любим на поколения Тодор Колев. Повлия ли на творчеството Ви той?
Щастливка съм с моите учители в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ – мъдрецът на българския театър проф. Крикор Азарян, големият актьор Тодор Колев и един от най-добрите ни режисьори – Николай Поляков. Уроците, които получих от тях през четирите години обучение, дадоха начало на творческия ми път като актриса. Когато Тодор Колев гледаше откъси и след това коментираше и правеше забележки, ние, неговите студенти, с възхищение попивахме тези своеобразни спектакли.
Преди седмица, на 90-тата годишнина на един от рицарите на българския театър – Сава Георгиев, изпълних песента „Актьорът“ по стихотворението „Търси се небе“ на прекрасната Даниела Викторова. Реакцията на публиката и колегите беше впечатляваща. Имаше коментари, че свързват въздействието на „Актьорът“ с песните, изпълнени от Тодор Колев. Това е огромен комплимент. За мен Тодор Колев е не само учител, а и един от най-големите български не само комедийни, а и драматични актьори. Той ни отключи вратите към актьорския занаят.
– Може ли да ни разкажете някой приятен спомен свързан с него от студентските си години?
Много са! При кандидатстването ми вървях много добре на изпитите. На трети кръг трябваше да се изпълни песен и танц, аз седнах на пианото и акомпанирайки си изпях „Summer time“. Всички от комисията за прием гледаха сериозно и авторитетно, но на моето изпълнение Тодор Колев стана и каза с емблематичната си интонация на Азарян: „Коко, взимаме я, щом свири и джаз“. Азарян се засмя, а аз си поех въздух, отпуснах се и се представих много добре на четвърти кръг, което беше много важно за влизането ми.
В един от часовете, след като изгледа откъс на колеги, се качи на сцената, за да направи забележки и да даде примери. Не се сдържаше да седи, почти винаги се качваше на сцената и започваше да говори какъв трябва да е типажът на героя, как да реагира, да мисли, да се движи. Неусетно започна да играе, а историята от неговата биография, която разказа, за да направи паралел с темата на откъса, беше толкова впечатляваща, че когато вратата се отвори и другият клас попита дали може вече да влиза, се оказа, че сме били в захлас повече от три часа.
Когато на изпита в I. курс баща ми дойде да ме гледа, се оказа, че с Тодор Колев са работили заедно. Дори татко му е дал възможност да покаже за първи път номера с циганина в голям столичен хотел, което си е било риск по време на тоталитарната власт.
– Вие имате и много роли в дублажното кино. Умело използвате гласа си в различни професионални ситуации. Гласът ли според Вас е най-мощният инструмент на артиста?
Ако под артист разбираме актьор, да! Актьорът сам си е инструмент, глас, психика, физика. Всичко е свързано! Гласът материализира мисълта и емоцията, изразени чрез думите. Само от звученето на едни глас можем да кажем толкова много за неговия притежател, тема, отношение, преживяване. Ние се идентифицираме с нашия глас, а за актьора, както казахте, гласът е най-мощният инструмент.
Фотографии: “Фотографът от Макондо”
За автора
