Ричард Клайдерман: „Приветствам хората в магически свят с музиката си“

Световноизвестният пианист ще изнесе първия си концерт в Пловдив на 29 май в зала Колодрум

Световноизвестният пианист Ричард Клайдерман, чието истинско име е Филип Паже, пристига в България за два концерта, след дълга пауза заради пандемията от Covid-19. На 29 май той ще гостува за първи път в Пловдив, а концертът ще се състои в зала Колодрум. Два дена по-късно, на 31 май, ще посети София, където неведнъж е свирил. Към него в Пловдив и в София, ще се присъедини Оркестърът на Класик ФМ радио..

Организатор на концертите е музикална агенция „Кантус Фирмус“, а събитието в града на тепетата се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

Разговаряме с г-н Клайдерман за значението на класическата музика и съвременната ѝ интерпретация, за предстоящите концерти в България и за тръпнещото очакване от досега с публика на живо.

Г-н Клайдерман, това не е първата Ви визита в България. Какво Ви привлича в нашата малка страна?

Все още си спомням първия път, когато изнесох концерт в София. Беше 1 април 2000 година. Останах с впечатлението, че София е малко „подтиснат“ град, защото много малко магазини бяха отворени и почти нямаше автомобили на улицата. Оттогава чувствам, че София стана много по-радостна и жива.

През последните 20 години свирих седем или осем пъти в Националния дворец на културата и бих казал, че се чувствам у дома на тази сцена. Имам усещането, че доста голяма част от моята публика е идвала да ме гледа и слуша.

Смятате ли, че българският народ има култура и любов към класическата музика?

Моята музика не се води точно класическа, което я различава, в определена степен. Обичам да свиря в няколко различни стила, като част от тях обхващат и жанровете романтични теми, поп, филмова музика, в допълнение към оригиналните заглавия от моя репертоар. Концертите ми са приповдигнати, носят радостно настроение и мисля, че именно това разнообразие е най-силно оценено от публиката.

Какво може да очаква публиката от концертите в Пловдив и София?

Това ще е първото ми гостуване в Пловдив и очаквам с нетърпение да свиря в града Ви. Концертът ще съчетае селекция от класическите ми оригинални заглавия, включително „Ballade pour Adeline“ и „L for Love“, както и голям набор от филмови теми, които имат предимно романтичен характер. Ще изпълня също няколко поп и джаз парчета. За първи път ще изпълня и пиано адаптация на великолепния „Valse des Fleurs“ („Валс на цветята“) от Чайковски.

Какво е мястото на съвременната класическа музика и на съвременните композитори в световното изкуство?

Бих казал, че гении, като Бетовен, Моцарт, Дебюси и Равел са истински композитори на класическа музика. Но съществуват и модерни композитори, като Джон Уилямс и Енио Мориконе, които със своите филмови творби създават една лека форма на класическата музика. Те изобщо не са за подценяване. Притежават забележителни познания за най-добрите класически композитори в света, като същевременно успяват да пренесат своя талант в настоящето на 20 век и началото на 21 век.

Всъщност, може спокойно да кажем, че класиката е в основата на музиката такава, каквато я познаваме днес. Без класиката нищо нямаше да е същото. Какви емоции поражда във Вас, когато свирите?

Бах, Вивалди, Бетовен, Шуман, Шопен… те отвориха вратата и проправиха пътя на композиторите на съвременна музика, които предлагат на публиката си красиво и вълнуващо изкуство, което стимулира мощни емоции и усещания… в мен като изпълнител и в публиката като слушатели.

Когато създавате музика, какво искате да кажете с нея? Има ли обща философия, която искате да предадете на слушателя, или се водите от емоциите си?

Моята музика не е философия, нямам такава амбиция. Моето желание е, когато хората я слушат, да ги приветствам в свят на красива мелодия и моменти на омагьосване. Много се надявам слушателите ми да изпитват удоволствие и да пожелаят да ме видят отново в София и Пловдив.

Вие свирите на пиано, но все пак него ли определяте като краля на инструментите? С какво е по-специално то за Вас?

Ако кажа, че пианото е кралят на инструментите, ще е така, защото пианистът може да свири едновременно и музикалната тема, и акомпанимента, докато флейтистът или цигуларят, например, често се ограничават само до свиренето на основната тема. Това е специалното на пианото, което не се отнася за повечето инструменти.

В период на пандемия, когато музикантите са едни от най-потърпевшите, какво Ви крепеше в професионален и психически план?

Всъщност, това, което ме крепеше по време на пандемията, бе пианото ми, моята съпруга и котката ни. Успявах да посвиря по няколко часа всеки ден, прекарвах много време с жена си. Двамата се разтоварвахме и много си играехме с котката.

Има ли нещо, което бихте искали да се промени, или за което мечтаете да се случи в музикалния бранш?  

Днешната музикална индустрия е много различна от индустрията отпреди 30 години. Днес не ходим в звукозаписни магазини, за да си купим компактдиск. Използваме платформи като Spotify, Deezer, YouTube, Amazon, Apple и Anghami. Този социален елемент за намиране на музика, за взаимодействие между слушател и индустрия е нещо, което ми липсва.

Фотографии: Иво Чупетловски

Коментари (1)

Вашият коментар