Насилието над деца, във всички възможи форми, е проблем в България, който от години тъпче на едно и също място, а държавните политики не го приемат за приоритет и не влагат достатъчно грижи за преодоляването му не само след като инцидентът се е случил, но и с цел превенция. Статистиките на УНИЦЕФ сочат, че всяко второ дете е преживяло някяква форма на насилие до 18-годишна възраст.
На 27 април Националната мрежа за децата представи десетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“, а общата оценка за 2020-а е едва 3.09. В област Закрила на детето от всички форми на насилие тя е най-ниска слаб 2.50.
„Бележник“ е независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни, в 9 области: Участие на децата, Благосъстояние на децата, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие за деца, Ранно детско развитие, Детско здраве, Образование, Спорт, отдих и свободно време. Той включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите.
Автори на доклада са 39 експерти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез проведените анкети във формирането на оценките и препоръките се включиха и 700 деца, млади хора, родители и професионалисти, както и децата-„рапортьори“ от Националния Юрочайлд форум.
Всъщност, много деца, а и възрастни, не знаят, че съществува национална телефонна линия 116 111, която е специализирана само за подпомагане на деца жертва на насилие. На нея може да се звъни денонощно, препоръчително е детето да се обади лично. От другата страна на линията разговорът ще поеме специалист, който обработва обаждането и според конкретната ситуация се свързва веднага с полицията, прокуратурата и компетентния отдел за закрила на детето за адекватна и навременна реакция. Данните от Националната телефонна линия сочат, че семейството е мястото, където децата са насилвани най-много – 560 сигнала за 2020 година. Отделно агресия и насилие се среща на улицата, в училище, както и в интернет.
„1802 е общият брой за 2020 година на децата – жертва на престъпление, регистрирани в МВР, и това е трайна тенденция през годините. Има и много случаи, които остават анонимни. Голям проблем е, че няма единна информационна система за регистриране на случаите на насилие над деца и обмен на данни между различните отговорни институции. От друга страна, превантивните програми са изключително малко, от страна на държавата няма интерес да се развиват такива комплекни мерки, няма и достатъчно финансиране. Тук неправителствените организации от години работят отговорно и професионално, но не срещат необходимата подкрепа и признание за полаганите усилия. В същото време ситуацията в семейството често е тежка. Ние не изхождаме от презумпцията, че родителите са лоши хора, но има много аспекти, които понякога рефлектират неблагоприятно върху децата. Дали някой от семейството страда от някакъв вид зависимост, дали не получава необходимата професионална подкрепа при психично заболяване, или друг вид тежки здравословни проблеми. Дали родителите са изпрвени пред тежки и дори неразрешими към момента финансово-икономически проблеми, особено през последната година, всичко това дава отражение върху емоциите им и оказва негативно влияние. В някои случаи реакциите могат да бъдат много крайни, от които да пострадат и децата. Не на последно място, става въпрос и за чувствителност от страна на обществото“, коментира Мариана Писарска – директор „Политики за децата“ в Националната мрежа за децата.
През годините много организации и отделни личности работят в посока защита или превенция от насилие срещу деца, но проблемът е на по-високо – държавно ниво. Една от най-важните и належащи промени е да се осигури законодателство, политики и практики, които реално да защитават пострадалите от домашно насилие, защото в момента то не осигурява адекватен отговор на явлението в страната. Миналата година се предложиха текстове за изменение в Закона за домашното насилие, които да гарантират, че при насилие от страна на родител или настойник детето ще остане да живее с този, който не го е наранил. Нещо, което досега не бе правно фигурирано и при развод, дори когато единият родител е насилник, не се изключва като евентуален попечител. Промените в този закон, така и не бяха приети от 44-то Народно събрание.
Няма и достатъчно социални специализирани услуги за деца жертва на насилие, в които с тях да работят психолози, медицински лица, правни консултанти и т.н. УНИЦЕФ например подкрепя три такива програми на „Зона ЗаКрила“ в София, Монтана и Шумен. Детските психиатри за цялата страна са само 21, 13 от които имат сключен договор с НЗОК.
Според пловдивската фондация „ДА“, която работи с жертви на насилие, трафик на хора и човешките права, превенцията против агресивното държание към останалите трябва да започне още от ранна възраст и да бъде заложена в образователната система от детската градина до университета. Идея, която подкрепят и организациите, участващи в Националната мрежа за децата, особено що се касае сексуално насилие. Сексуалният насилник най-често се оказва близък на детето човек – може да е родител, може да е роднина или скъп приятел на семейството.
„Никой от нас не се ражда готов и обучен. Родителите трябва сами да развиват чувствителност и да придобиват знания, за да забелязват подобни явления, да ги предотвратят или прекратят навреме. Специалистите, които работят с детето, педагози, медицински лица, детегледачи, също могат да забележат сигнали, които дава детето,и да разберат, че е претърпяло травма.
Часовете по здравно и сексуално образование са изключително важни, но за жалост много хора се подведоха от пропагандата, че то е за да учи децата и тийнейджърите как да водят полов живот или дори да си сменят сексуалната ориентация. Това са пълни глупости! Става въпрос децата от малки да се научат, че трябва да пазят себе си, да знаят как да реагират при дадени ситуации. Да знаят, че никой няма право да ги докосва, освен техните родителите, и то по грижовен, а не травмиращ начин. И чак в по-късен етап да се говори за това до какво водят ранните сексуални контакти, до какво водят сексуалните отношения без предпазни средства, за семейното планиране и ранната бременност. Т.е. това образование обхваща цялата тема, за да внедри задълбочени познания за това как децата да се предпазват или да сигнализират, когато имат притеснения от посегателство или възникнало такова“, разказва Мариана Писарска.
Най-малките жертви на сексуално насилие, за които тя знае от личната си практика, са още едва в бебешка възраст. Убитите деца за 2020 година са 11, а през 2019-а 2.
Ако трябва да сравним ситуацията по райони, тя е по-тежка в слабо населените места, където хората са с по-патриархални разбирания и рядко стигат до търсене на чужда помощ, а самите насилници често са на по-висока в социалната йерархия позиция. Колкото по-малко и изолирано е едно село, толкова по-малко темата за насилието се приема и коментира.
За насилие в интернет може да се подаде сигнал на safenet.bg, след това да докладвате конкретния сайт, специалистите да установят местонахождението и участниците на насилие, а сайтът да бъде свален от интернет пространството.
Наскоро Комитетът по правата на детето на ООН излезе със специален коментар за правата на детето в дигитална среда. За съжаление, в България не беше достатъчно прокламиран и обсъждан. Защитата на децата онлайн следва да е част от националните политики по защита на децата. В тази връзка трябва да се въведат мерки за защита на децата от рискове, включващи и киберагресия и онлайн сексуална експлоатация и злоупотреба. Държавите следва да разследват престъпления във връзка с подобно поведение и да осигуряват компенсация на децата – жертви.
„Основно ГДБОП и Агенция за закрила на детето следят за насилието в интернет, но това още си остава една неразвита област. Следвайки европейските директиви и българското законодателство, трябва да се обърне обществено внимание на темата. Моят син, който също е ученик, разказва колко често явление са омразата, грубият език и обидите в социалните мрежи и как той и връстниците му започват да го приемат като нещо нормално, като нещо, на което няма нужда да се реагира, защото не се достига до физическо нараняване. Но психиката е също толкова важна„, допълва Мариана.
Ако сравним пък родината ни с другите членки на Европейския съюз, тя остава много назад, когато говорим за превенция на насилието, без значение дали върху деца, или възрастни. Между другото, важно е да се спомене, че някои европейски държави, особено скандинавските – като Швеция и Дания, имат сформирано Министерство на равнопоставеността или Министерство за защита правата на човека. Докато България е единствената страна в ЕС, която вече две години няма стратегия за детето. През 2018-а тя беше изготвена с участието на широк кръг професионалисти, екперти и деца, предложена бе за обществено обсъждане през 2019-а, но бе спряна от правителството.
„Преди малко участвах в заседание на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание и обсъждахме Плана за възстановяване и устойчивост, където отново липсват иновативни политики и системен подход, свързани с децата. Подходът отново е изключително чиновнически и при този, и при всеки друг подобен стратегически документ. Ние издаваме Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата вече 10 години. Смениха се няколко правителства, но подходът остава еднакъв. Няма амбиция нашите деца да получат най-доброто, за да развият в максимална степен своя потенциал. Нещо, което е тяхно човешко право“, завършва тя.
За автора
