Приключи 19-то издание на Международния фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“. Финалът бе поставен от Деан Донков и Недялко Славов, които представиха пиесата на писателя „Дон Жуан и Бялата дама“ в Камерна зала на Драматичен театър – Пловдив, и проведоха разговор с публиката. Тя представя великия любовник по един нов начин. Той се явява на всеки 100 години в ново време и на различни континенти, за да се сблъска с поривите на любовта и проблемите, които водят след себе си. Пиесата е написана отдавна, но двамата смятат да я изкарат на бял свят до средата на другата година.
Четенето на маса на литературни произведения е стар способ за поднасяне на изкуство, но някъде в годините ограничил се само до затворените врати на репетиционните зали. До новия век, в който четенето на глас пред публика се възражда, а към днешна дата има не един формат, занимаващи се именно с този тип сценично представяне.
И макар да изглежда като нещо обикновено, четенето на маса носи своите специфики и трудности. Основен източник – словото, основен инструмент – собствения ти глас. Глас, с който трябва да предадеш интонация, да вдъхнеш живот на героите, без да използваш движение, сценография, постановка.
Преди самото събитие успяхме да разговаряме с Деан Донков за пиесата, за четенето, както и за бъдещето на пловдивското изкуство.
– Г-н Донков, какво Ви привлича във фестивала „Черната кутия“?
Аз обичам движението, гледам да натоварвам физиката си максимално на сцената, да изразявам емоции с езика на тялото, така че такъв тип фестивали принципно ме вълнуват. Преди няколко години съм присъствал и като зрител, гледал съм някои от спектаклите, които са наистина впечатляващи.
Сега тук ме доведе пиесата, която Недялко написа, за да дискутираме по темата „Дон Жуан“. Пиесата е комедийна, със закачка и лека сатира. Хрумна ми да впишем още един персонаж – т.нар. Бяла Дама. Това е голямата изненада в текста. Надяваме се догодина да успеем да я поставим на сцена.
Интересно е още, че искаме да използваме Изкуствен интелект, който по много интелигентен начин, като един своеобразен гид, ще приведе публиката през различните епохи, в които се появява Дон Жуан.
– Какво е специфичното на четенето на драматургичен текст пред публика?
Четенията на маса са първите и най-базови репетиции, в които се полагат бъдещите стабилни основи на едно сценично и кино произведение. За мен са основополагащи, за да има върху какво да градиш после. Не са просто съобщаване на една информация, а по-скоро навлизане, проникване в творбата и неговите проблематики.
– Интересът към подобно поднасяне на изкуство все повече се засилва. Има ли необходимост българинът да слуша истории? Само да ги слуша, без да ги гледа.
В 21 век комуникацията и технологиите ни заобикалят. Затова и нашия вариант на Дон Жуан изнемогва – защото се пренася в настоящето и отвсякъде е преследван от телефони. Но е много хубаво, когато успееш да възбудиш въображението на човек само с четене. Живият контакт не може да бъде заменен с нищо. Дори AI няма да го замени, защото човекът има душа, а душата има нужда от храна. Изкуството е храната за душата. Вълнението, съпреживяването, емпатията са емоции, които трябва да изпитваме, иначе се превръщаме просто в индивиди, а не в личности. Чувството е великото нещо, а не материята.
– Разбрах, че ще поемете курс по Актьорско майсторство в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Какви амбиции си поставяте за специалността, която в последните години поради различни причини залезе?
За мен преподаването ще е ново начало. Имам какво да дам и ще се радвам да кандидатстват качествени хора, с които да изградим нещо стойностно. Винаги съм поставял качеството пред количеството и ще сте стремя именно към него. Надявам се да привлечем луди глави, като мен, готови да се хвърлят в дълбокото, да експериментират, да консумират с пълни шепи от живота на сцената и живота въобще.
– Какво очаквате от бъдещото поколение актьори?
Аз имам един девиз: „Не очаквам нищо, не искам нищо, не ме е страх от нищо – свободен съм!“. Мисля, че ще е добре, ако го предам на бъдещите актьори, защото човек трябва да излиза на сцената без страх, без очаквания и да изследва истината през себе си.
За автора
