Не само завършва с гръм и трясък, но и започва!
As Everything Unfolds откриха голямата сцена както подобава – с изпипан микс от лирика, мелодичност и тежко звучене, с който Charlie Rolfe се справи безпроблемно. Бирмингамската пост-хардрок банда не отстъпи на Rise of the North Star по посещаемост и въпреки големите жеги, добре загря по-ранните птици. Групата е в подготовка на едва третия си албум, но видимо има почитатели из нашите ширини.
В същото време, на сцената на „На тъмно“, новата генерация отвръщаше на ударите от главната сцена с тежки чукове, твърдо заявявайки, че има много живот в българската рок и метал сцена. Младите надежди то GASP и Axes изобщо не разочароваха. Напротив – размазаха главите на публиката с тежък пънк и дълги, изтощителни рифове. Със сигурност, за много хора, днешните болки във врата и раменете започват именно от тях.
Връщаме се на голямата сцена, където WOLFMOTHER показват как се прави класически рок по австралийски, а именно – безпогрешно. Освен най-култовите си парчета те изпълниха “Paranoid” на Black Sabbath и разчувстваха допълнително голяма част от публиката. Нямаше банда, която да не отдаде почит към паметта на Принца на Мрака, по един или друг начин. Трибюти към Ози се отправяха постоянно и от всички сцени, като всяка банда намери начин да вплете, ако не цяла песен, то поне мотиви от музиката на Black Sabbath.
В ден втори програмата бе такава, че бе трудно да отидеш на различна от главната сцена. Скоро след WOLFMOTHER излязоха Fear Factory с цялата си индустриална ярост. Milo Silvestro не остави публиката да си отдъхне, докато през цялото време изглеждаше като герой от „Матрицата“. Поготата за следващите банди започнаха още от тях, за да може докато стигнем до финала, да сме подготвени за едни от най-големите walls of death за фестивала тази година.
За финал последните 2 часа от официалната програма разтресоха земята с вселенска енергия, която още дълго ще се усеща в мозъка на костите. Sepultura са в България за последен път, включвайки Hills of Rock към историческото си последно турне след повече от 40 години на сцената.
Те, както и Machine Head, не бяха много ангажирани с публиката, но за сметка на това сет листите им бяха на топ ниво, подбрани така, че хората на поляната да нямат и секунда почивка. Погота се въртяха на няколко различни места, вратове се чупеха под напрежението, тежък метал се лееше на талази из многобройната публика.
В заключение, ден втори не отстъпва по нищо на първия, може би дори беше по-силен. Все още няма официални данни за посещаемост, но място, въздух и скучаене със сигурност нямаше!
Автор: Мария Станчева
Фотограф: Александър Кошеджийски
За автора
