Васильовден: да си спомним за българските традиции

Съгласно народната традиция, след като няколко дни сме починали от коледните трапези и празненства, започва нов цикъл от такива отново с древна, дълбока и здраво преплетена символика между езичество и християнство. На 1 януари Православната църква почита св. Василий Велики. Наречен е неслучайно така. Той е един от тримата отци светители на Църквата, другите двама са св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Тримата са съвременници, живели през IV век и създават огромно интелектуално и богослужебно наследство върху, което стъпва организацията на Църквата като институция и на Изток, и на Запад.

Името Василий означава на старогръцки царствен. От същия корен е думата василевс – цар, император. Така че неговите притежатели основателно могат да се гордеят, но и да се чувстват задължени. Връзката между настъпването на Новата година и Васильовден отдавна е пряка и непосредствена. От единия празник се прелива в другия. Поне така на имениците им идва по-икономична почерпката, но се получава и по-натоварващо. Многобройни Васковци, Васета и пр. в по-млади години със смесени чувства са очаквали настъпването на Новата година и съответно имения си ден, защото все някой от подпийналата компания ще се сети и по-стара народна традиция именикът ще бъде „изкъпан“ в този така неподходящ за целта сезон. Но шегата настрана. Именият ден е нещо специално и аз като човек, нямащ такъв (мога да си измисля и нагодя, но не е същото), дълбоко уважавам тези празници и хората, които ги тачат. Сравнително доскоро рождените дни не са били част от празничния календар, най-малкото защото не са били известни с точност на повечето хора. Именият ден обаче е друго. Всеки го знае и почита. Все още запазен израз, но вече почти неспазван като правило, гласи „На имен ден не се кани“. Това говори, че някога в патриархалните времена именикът се е чувствал длъжен да отвори дома, трапезата и сърцето си за всички желаещи да го почетат. Постепенно нещата са се променили особено в града и по тази причина старите вестници от преди Втората световна война в навечерието на имени дни са изпълнени с обяви, че еди кой си няма да приема на имения си ден. В някои случаи причини не са посочвани, но в други са налице и от разнообразен характер – сватба, годеж, траур, но също така и материални затруднения.

По селата, където хората се познават, все още някъде традицията да се ходи на имен ден без покана я има. Преди време моя близка преживя доста интересно приключение. Тя гледала сама в къщи бебето си на някакъв имен ден, когато при нея, на втория етаж, нахълтал очевидно почерпен „гост“, объркал къщата. Майчинският инстинкт обаче така силно проработил, че вместо да загуби ума и дума от страх за себе си и детето, жената подхванала натрапника, избутала го до вратата и го блъснала надолу по стълбите. След малко се уплашила дали не го е убила или контузила, но от пияния нямало и следа, нали такива и Господ ги пази.

На Васильовден възможността за подобни инциденти е лимитирана от обстоятелството, че новогодишната трапеза прелива в такава в чест на именика. Все пак обаче са запазени отчетливи за деня обреди и традиции. Вечерта преди настъпването на Новата година и празника се нарежда трапеза подобна донякъде на бъднивечерската, но с отчетливата разлика, че вече има изобилие от месо и други животински продукти. Трапезата отново се прикадява, задължително присъстват погача и/или баница във всевъзможни варианти по различни краища на страната. Всъщност това е и родоначалието на днешната новогодишна баница с късмети. С настъпването на Васильовден и Новата година идва и така обичаният и чакан от децата обичай Сурвакане, който в различни части на България и най-вече Пренишко е придобил размерите на пищен карнавал, отново свързан с прогонването на витаещите навън в студеното и мрачно време на зимата зли сили. Намираме се точно по средата на „мръсните дни“. За Църквата на 1 януари се отбелязва и денят, наречен Обрезание Господне. Иисус Христос е евреин и според техните традиции на осмия ден от рождението се провежда ритуалът по тази операция, наречен Брит мила.

Регионалните особености са най-разнообразни, някъде присъства печена птица (празнуването на Васильовден има пряка връзка с ромския Банго Васил), другаде пача, прави се гадаене за годината по пъпки дрян, люспи лук или въглени, практикува се Ладуване – гадаене за женитба и много други. В Гърци в св. Василий е персонифициран добрият белобрад старец, който носи подаръци с настъпването на Новата година и при нас под друга и не религиозна а идеологическа форма на въздействие се казваше Дядо Мраз. Тъй като това е православен прочит на модерния обичай да се подаряват подаръци, все повече разпространяван от потребителската култура, може би нямаше да е лошо да се възприеме именно той, но вероятно вече е късно.

Вариантите са много, така че на всеки каквото му харесва. По стар обичай на българския народен олинклузив (бездруго хотелите са затворени) празничната маса трябва да е изпълнена с ядене и пиене. Да е честито и нека са живи и здрави имениците! Наздраве, късмет и берекет!

За автора

Вашият коментар