Театърът е онова изкуство, което наричаме обединяващо. В него се помещава литература, музика, актьорско майсторство, изобразително изкуство, танц, акробатика, цирк и много други. И като такова се превръща във вдъхновител на множество творци от всички направления.
Театърът, а по-специално Драматичен театър-Пловдив, вдъхновява и скулптора Валентина Златарова, завършила Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, специалност „Скулптура“. Продължила образованието си в Италия, преподавателските ѝ и творчески ангажименти я отвеждат и в Испания, Франция, Англия, Швеция, България. Следващата ѝ спирка е Бали.
Театърът я вдъхновява дотолкова, че създава изложба, посветена на част от спектаклите, носеща името „Ред 8, място 14“. Изложбата е част от съпътстващата програма на традиционния фестивал „Сцена на кръстопът“ и е разположена в галерия „Димитър Георгиев“, в началото на ул. „Съборна“. В нея са включени скулптури, пресъздаващи символиката на представления като „Коприна“, „Евридика в подземния свят“, „Възвишение“, „Одисей“ и други.
„От ранна възраст ходя на театър, благодарение на майка си, и продължавам до ден-днешен. За мен той е като ходенето на изложби – влияе ми и визуално, и като усещане. В Драматичен театър – Пловдив се чувствам като у дома – по-интимно и уютно. Подбрах пиеси, които все още се играят или са били част от репертоара до неотдавна, за да могат посетителите да направят връзка между тях и изложбата. Не копирам дадена сцена от пиесите, а интерпретирам собствената си емоция, свързана с тях. Много трудно е за някой, който се занимава с нещо визуално, да работи над нещо друго, което е също толкова силно визуално“, коментира пловдивчанката.
Валентина обожава да моделира, макар да е по-трудно от рисуването. Преподава на деца и възрастни, а „Ред 8, място 14“ е първата ѝ самостоятелна изложба и първата в България. Скулптурите са от гипс и ще останат в галерията до 20 септември, а после ще гостуват на други локации. Отделно работи с цимент, бронз, по-рядко камък, но винаги с естествени материали.
Нейната природна стихия е водата, затова и Евридика е изваяна сред вълна. Подобно на древногръцката легенда, тя има интересна история. При транспортирането на калъпа, необходим за отливането ѝ, от Франция към Англия, Валентина го получава силно натрошен. Налага се да го лепи парче по парче, за да отлее любимата на Орфей. Все пак успява и частите успешно пристигат в Пловдив, където ги сглобява. При внасянето в залата Евридика претърпява инцидент, при който ѝ се чупят пръстите, но краят ѝ е щастлив, защото е завършена, силно метафорична и се превръща в гвоздея на изложбата.
За автора
