Иван Стефанов – лекар по призвание, художник по душа

През уикенда в кафе-бар YellowDot в квартала на творческите индустрии „Капана“ се състоя четвъртата самостоятелната изложба на лекаря по призвание, но художник по душа – д-р Иван Стефанов. Това е втората му изложба в града под тепетата. Тук той се завръща за първи път след 2009 година. Има изнесени експозиции още в Стокхолм, Швеция, и Малага, Испания.

Роден e 1949 година, в София. Завършва Медицинска академия през 1980-а. дълго време е лекар на националния отбор по щанги. По-късно заминава за Швеция, където е преподавател по Анатомия в биомедицинския център в университета в Упсала. След дълъг професионален път се завръща в България преди две години. Има ателие в Самоков, където създава изкуството си, което е смесица от класически реализъм, живопис и стийм пънк.

Д-р Стефанов, разкажете ни за медицинската си практика.

В България съм работил осем години в спорта, защото не исках да ходя по разпределение. Бях лекар на двата отбора по щанги – младежкия и мъжкия. Имах колега, който се занимаваше с ординерните неща, а аз с научната част. След това ме назначиха за шеф на спортна-научна лаборатория. В 85-а приключих с националния отбор, защото щях да почвам в БАН, в отдел „Екология на морето“, но вместо това заминах за Швеция. Там се занимавах с Радиология. Отидох в Упсалския университет, където преподавах изследователска работа и се занимавах с научна дейност от 1990-а до 2000-а.

Междувременно, с моя брат направихме 10 международни патента, но хората от концерн „Ериксон“, с които трябваше да работим, се отказаха и започнаха работа с японска фирма за видеокамери и направиха първите смартфони с видеокамери. Тях медицината не ги интересува, интересуват ги печалбите и пазара. А ние, с нашите неврохирургични методи, отконкурирахме и американските, и японските етаблирани технологии. Международните влъхви в Швеция ни отказаха всякаква подкрепа. Това е крах, а не виден успех на български учен.

Тогава ми предложиха да продължа научните си изследвания в Кралското висше училище в една нова секция, която се казваше Космическа биология. Но това бе област, която е далеч от моите специализации. Глобалистите се намесиха отново, като ми предложиха допенсионно обезпечаване, ако закрият моята бройка, за да не плащат на специалисти, за скъпи технологии и т.н.

И така ме пенсионираха. Заминах за Испания, където разполагах с цялото си време да рисувам.

Може ли да кажем, че сте разочарован от медицинския бранш?

Не от медицинския бранш, а от политическите сили. Ние се занимавахме с помнещи метали, атомни часовници, нанотехнологии, микросистеми. И досега следя развитието в тези области и бих казал, че са стигнали доникъде. И скоро няма да стигнат, защото управляват парите, а не хуманизмът.

Доколкото знам, сте се подготвяли за кандидатстване в Художествената академия, но сте избрали Медицина. Защо?

Аз нямах време, като някои други хора, да кандидатствам по 5-6 пъти, докато ме приемат. Нямах и връзки, а всеки път виждах как са приети по 5 човека с много известни в страната фамилии. Реших, че това няма да го бъде! Завърших Медицина за удоволствие и за да придобия теоретични познания, не толкова, за да стана практикуващ лекар.

А какво Ви носи рисуването, като емоция? Как Ви обогатява?

Лека по лека старея и обеднявам. Икономически забогатявам. За мен концептуалността в изкуството е удоволствие. Следя световното изкуство, образовам се в продължение на десетилетия в класиката, както и в древното изкуство, защото съвременното изкуство на нашата цивилизация започва някъде от края на XII – началото на XIII век. А пещерните рисунки са на нивото на съвременното абстрактно мислене на човека. Понякога си мисля, че децата на диваците са рисували, за да си играят по достъпните места – пещери, сводове, скални структури и прочее.

За мен е важно да имам концепт. Ако нямам концепт,  не рисувам, защото не намирам смисъл да рисувам архитектура, пейзажи, по картичка. Фотоапаратите биха уловили заобикалящата среда много по-добре. Истината е, че се завръщаме към един класически период на реализъм, даже може би на социален реализъм.

Какъв е основният концепт в сегашната Ви изложба?

Абра-кадабра! Нещата са най-различни. Една част е посветена на най-широко харесваните от хората рисунки, като цветя. Друга част е концептуална и се нарича „пънк“ – възхвала на XIX век и неговото развитие. Тя обобщава белетристика, картини, комикси, театър, мода, музика, фантастика.

Ако сравним изобразителното изкуство на България с това на Швеция?

Шведите, и изобщо скандинавските народи, нямат почти никакво време да се занимават с изкуство, но имат стотици невероятни художници. Това е обяснимо, защото те имат един много силен исторически период, който обхваща от XIV до XVI век. Лошото е, че не са специалисти да популяризират себе си в световен мащаб и никой не знае за тях.

Колкото до съвременното българско изобразително изкуство, в последните десетилетия младите художници са много екзалтирани от технологиите и гледат какво се случва на Запад. От Освобождението насам имаме невероятни художници, западни възпитаници, маринисти и т.н., които едва сега започнаха да стават популярни. Соц-ът също създаде страхотни школи. Мога само да се радвам на новите автори и да им се възхищавам.

Вашият коментар