Изкуството срещу дрогата

Дрога. Наркотици.Тези думи ме плашат. Те са като затворена врата. Докато се чудех как е възможно този бял прах да те държи в подчинение,моята най-добра приятелка се оплете в мрежите му. В слънчевите стени на нашето приятелство,колкото и да се взирах,не можех да видя процеп. Дона прошепна,че довечера е поканена в дома на най-красивото момче от колежа. Завиждах благородно,разбира се. Двете учехме в най-престижния колеж. Последната ни година,изпълнена с надежди. Превърна се в най-черната година…

… Шум,музика,необичайно вцепенение.Просторна къща,празнично украсена. На вратата е Крис, като принц от сънищата на всички момичета. Притегателната сила витае във въздуха,тези неща се усещат отдалеч. Дона е вече в обятията на принца. Минава през толкова отворени врати,само една се затваря.Тихо е…

…Тихо е и когато седим на скамейката на крайбрежната улица.Дона не говори,очите и тревожно търсят моите.Иска ми се да оставя следа от присъствието си тук,защото тя все още в плен на неизвестното. Как? Изгревът! Виждаме го,слънцето ражда деня! Виждаме го и двете! Ще се върнем в малкото ателие.Там всичко е наше – и боите,и скиците,и изцапаните джинси.И скиците са наши,истински.Ето ги следите от присъствието.Те са нашата независимост,онази тънка граница между вечната нерешителност и свободната воля.

Автор: Амая, 7-ми клас

Вашият коментар