Изкуството е без време и без място. За изкуството всяко място е подходящо, дори спортен център. Днес в Total Sport – най-социалното място за тренировки и релакс в Пловдив, бе открита изложба на терапевта Светлана Попова, посветена на българската шевица в няколко нейни форми – като пана от бродерия, като символи на картички с поезия и като елемент от везбата върху тениски. Изложбата се случва донякъде благодарение на пандемията, защото авторката твори и изважда най-доброто от себе си, когато животът бе ограничен.
Светлана се занимава с бродерия от шестгодишна. Влюбва се в шевицата, защото съдържа в себе си символи, предшестващи религиите. Зад гърба си има 16 изложби, а след тази ѝ предстоят още две.
„Това са духовни символи, които и до ден-днешен са актуални в нашия свят. Работя с автентични шевици както за интериорен дизайн, така и за съвременни дрехи. Използвам шевици от регионите на цялата страна. В тази изложба съм подбрала най-вече шопски и видински символи. При мен процесът на избор и изработка се случва интуитивно. Основно работя с елбетицата, която представлява два равностранни кръста. Тя влияе на много духовно ниво. Имам колега, който дори ме помоли да му изработя този символ, за да медитира върху него“, споделя за MediaCafe Светлана Попова.
Интересен факт е, че преди години тя е работила в Total Sport като масажист, след което продължава на други места. В един момент създава програма, в която вплита арт работилница. Оттам тръгва идеята за здравето и на физическо, и на духовно ниво. Организира и обучение на три етапа – изработка на ключодържатели, отнемаща до 2 часа; изработка на картички, провеждаща се общо за осем часа; изработка на тениски, отново за осем часа.
„Идвали са много чужденци и ми прави впечатление, че приемат символите като свои. След като ги изработят, държат да си ги вземат, за да са близо до тях. Това е генетично заложено в човек. Самата работа над шевицата не само, че подобрява моториката, но и зарежда. Един път нумерологично, тъй като се брои през цялото време. Един път цветово и накрая, когато е готова, хармонизира. Обикаляла съм много из чужбина и истината е, че имаме много общо в символите си. Всички сме едно“, допълва тя.
Изложбата, която ще остане в спортния център до 2 април, има и благотворителен характер. Пловдивчанката предлага благотворително двуезичната си стихосбирка „Нещо неизречено“ в подкрепа на фондация „За вяра и свобода“ – Богоявленска дружина. Светлана се запознава с тези млади хора именно на Богоявление и оттогава те имат пръст в осъществяването на изложбите ѝ. Те помагат с труд и събират средства за възстановяване на църкви, играят народни танци, участват в религиозни събития, а сега събират средства за болен човек.
За автора
