Новата комедия „Богът на касапницата“ е разпродадена за 4 месеца напред в столицата, което рядко може да се види, сподели актьорът Владо Kарамазов пред камерата на mediacafe.bg
Премиерата в Плводив бе на 24-ти април в Драматичния театър, а на 25-ти комедията бе играна отново, поради големия интерес към нея
Две родителски двойки се срещат, за да обсъдят разпрата между техните единадесетгодишните синове, при която едно от момчетата, наречено „доносник", счупва с пръчка два зъба на другото. Постепенно, не без помощта на предложената от семейство Рей бутилка уиски, сдържаните и любезни отношения губят от блясъка си, а родителите заприличват все повече на децата си – безразсъдни, избухливи, нападателни. Бавно и застрашително иззад маската на благоприличието наднича Богът на касапницата…
В пиесата на Ясмина Реза Юлиан Вергов и Владимир Карамазов си партнират с Александра Василева и Радена Вълканов, за да влязат в ролите на две противопоставящи се семейни двойки, събрани от проблема между двете им деца – палач и жертва. Режисьор на представлението е Антон Угринов, сценографията е поверена на Никола Тороманов, а Калин Николов е автор на музиката. Представлението има четири номинации за „Аскеер 2017“ и то във водещите категории, което обезателно го бута напред в списъка ни със задължителни заглавия.
„Човеците сме само буца глина и може би накрая ще заемем някаква форма“. Още от самото начало сме хванати за гърлото с подобни между другото подхвърлени реплики в разпиления родителски разговор. Неминуемо се прокрадва мисълта, че може би ще наблюдаваме моделирането на въпросната форма, красивото ѝ извайване в течение на спектакъла, който наместо това ще остави в нас повече брутализъм и тревога, отколкото естетика. „Богът на касапницата“ е скоростна пиеса, съумяла да улови пулса и побъркаността на дните, в които живеем.
Освен противпосотяванията по линията на двете семейства и децата им, на няколко пъти проличава и още едно – половото. Мъжката неандерталска солидарност срещу истеричната и непреодолима женска природа. Постоянният кръстосан огън не спира до самия край, всеки сам намира начините си да се предпази от куршумите и да се справи с паниката и личните си кризи. Говоренето зад гърба, премълчаваното, умерените неловкости на повърхността избуяват внезапно в яростни и дълго сдържани крясъци, провокирани от неуспеха ни да живеем според очакванията, от стремежа ни да се преструваме на нормални.
„Превърнали сме общуването и думите в димна завеса, зад която крием истинските си намерения, и всичко това сме го опаковали във формата на модерната тези дни политкоректност. Днес малко по малко това явление се превръща в диктатура на мисленето и изразяването“, споделя в мислите си режисьорът Антон Угринов.
И четирите персонажа са представители на съвременния свят, където офисът, бизнесът и деловата нагласа към живота въобще идват на преден план за сметка на интимността и човечността в междуличностите отношения. Усещането за това е допълнително обострено и от обсебеността на единия от мъжете от мобилния му телефон – символ на онлайн отчуждението, което краде вниманието ни от най-важното – случващото се тук и сега. Телефонът като натрапник, като вещ, която побира целия ни свят. Показателен е и моментът с повреждането му, когато заедно с технологичната невъзможност да заработи отново, смисъла да продължи загубва и притежателят му.
Пиесата, макар и с над десетгодишна история, се занимава и с актуалната тема за видовете чувствителност, с праговете на търпимост и болка, с различията в разбиранията дори за физическото обезобразяване. Разпадът на ценности, а оттам и на семейството като основна клетка на обществения организъм. Разпадът, в който може би играем главна роля в собствените си домове. В този смисъл представлението е важна извадка от реалността, но същевременно и червена лампа, предупредителен знак по пътя ни към безизходицата, където всички ще бъдем принудени да повярваме в Бога на касапницата.
Изгледайте видеото с актьорите за постановката преди премиерата в Пловдив на 24-ти април:
Владо Карамазов и подкрепата му към студента Ники Попов в Пловдив може да видите ТУК
За автора
