В двора на Драматичен театър Пловдив фестивалът ,,Сцена на кръстопът“ събра своите почитатели, за да сложат начало на още едно издание от традиционния календар.
Всички обаче усетиха липсата на човека, давал най-много за фестивала, вдъхнал му живот и развитие от 1996 година насам – самият Стефан Данаилов.
Истината е, че професор Данаилов страшно много обичаше Пловдив, Драматичния театър, хората, които работят в него и публиката, която го посещава.
Пред широкия кръг от хора, Евгени Будинов, като студент на Мастера, сподели история от преди 24 години, когато Стефан Данаилов нахлува в пловдивска община и представя идеята си, която не само че се харесва, тя става част от ежегодната културна програма до днес.
Този фестивал е наследство, което Мастера ни оставя, към което трябва да имаме отношение и памет. Защото той е личност, която показа с живота си какво е да си истински актьор, творец, приятел, учител и най- вече човек обикновен, много земен и много истински.
Актьор, когото всяко поколение познава. Дал целия си талант единствено на българската филмография и театър. Човек, който с благодарност за живота си остава и дава всичките си усилия за развитието на българския театър. Благодарение на неговото светоусещане и усърдие, Пловдив се радва и посещава Камерна зала.
Именно затова в навечерието на 11 септември, на откриването на Международния фестивал ,,Сцена на кръстопът“ – организаторите, споносорите и пловдивска община с гордост и вълнение продължават неговото дело. Те съхраняват духа и паметта на Стефан Данаилов с барелеф на облика му, който посреща гостите на театъра пред Камерна зала, която вече носи неговото име.
В знак на почит първият и последен ден са посветени изцяло на Стефан Данаилов- със специален подарък към публиката с документалния филм на Георги Тошев ,,Монолог на Стефан Данаилов“ и спектакъл на неговия последен мастърски клас в НАТФИЗ ,,Аплодисменти за Стефан Данаилов“, където студентите ще разкажат ,,Истории с Ламбо“.
Общата идея е с важна тема, за големите български имена, които трябва да бъдат запазени такива каквото са. Именно и двете представления постигат съхранението на неговата памет, като съживяват спомените. Изкуството им ни докосва и ние ставаме част от съхранението на една епоха, носена от плещите на Стефан Данаилов – Мастера.
,,Както Стефан Данаилов обичаше да казва – Аз съм тук, за да събирам хората – той е тук, за да ни събере всички нас заедно. Голямата мисия на талантливия човек е да събира, а не да разделя и понеже живеем във време разделно, да бъдем заедно е привилегия на умните и на хората, които чувстват и приемат този свят със сърцата си.
Такъв беше Стефан Данаилов, който другите разделяха понякога, защото се страхуваха от него. Така, както се страхуват от силните, от мощните таланти, от личностите, които имат позиция. Аз съм спорил много с него през годините, особено когато писах книгата- но съм благодарен, че той ме допусна до своя свят. Филмът, който ще видим е малко преди той да си отиде в неговия дом. Да, той беше болен, но имаше енергията отново да се върне на сцена.
Този филм, книгата, признателността на публиката и нейната любов го върнаха и почти до последно той беше на сцената – което е много важно да изпратим големите по начин, по който им го дължим. С уважение и почит. И тъй като живеем във време на безпаметност, да си спомниш е привилегия на смелите и умните. Всички ние тук сме именно такива, защото ще си спомним един човек, който не просто беляза съвременната българска култура, а остави много трайна следа – да помним, мислим, да чувстваме и обичаме. Няма по- голяма привилегия за нас будните, от това да продължаваме да бъдем будни със сърцето си. Благодаря ви. “ – Георги Тошев, 11 септември 2020, лятно кино ,,Орфей“.
Като един любим и отдаден на културата град, Пловдив, със своите традиции, творци, граждани и техните усилия, взема средищно участие и отдава грижа за съхранението и развитието на изкуството.
За автора
